Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4733 от 23.10.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 995/2026
Вид
Решение № 4733
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Георги Петров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4733

Пазарджик, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20267150700995 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по Жалба на Д. В. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2442661 от 04.08.2026 г., издадена от С. Т. Г., на длъжност инспектор в Районно управление Панагюрище към ОДМВР Пазарджик, с която спрямо Д. В. Г., [ЕГН], за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1 б. „л“ е приложена принудителна мярка - Временно спиране от движение на моторно превозно средство на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h за срок от един месец.

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на целта на закона.

Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство (камера) в отсъствие на контролен орган, за него не може да се съставя акт за установяване на административно нарушение, а задължително се издава електронен фиш, поради което заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, не може да се основава на „…порочен и незаконен акт….“.

Възразява се, че по преписката липсват данни за техническата годност на автоматическото техническо средство или система ARH CAM S1 № 120cdll с което е установена скоростта. Възразява се също така, че в случая не става ясно къде точно е извършено процесното нарушение - посочена е ул. „Георги Бозаджиев“ 26, а след това се твърди, че нарушението е на ул. „Асарел Медет“ в посока бензиностанция „Анри“.

Счита се, че в случая е нарушен принципа „съразмерност“ установен в чл. 6 от АПК.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Ответника С. Т. Г., на длъжност инспектор в Районно управление Панагюрище към ОДМВР Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Според съставената разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 04.08.2026г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 13.08.206г. При това положение, следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

6. Според обстоятелствената част на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5081166 от 04.08.2026 г., съставен от С. Т. Г., на длъжност инспектор в Районно управление Панагюрище съм, ОДМВР Пазарджик, на 20.05.2026 г., около 15:04 часа, в [населено място], по ул. Асарел Медет, при автомивка „Уош Експрес“ в посока на движение към бензиностанция „Анри“, Д. В. Г., управлява собствения си лек автомобил „БМВ 340И X ДРАЙФ“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение 99 km/h, при общо въведено ограничение на скоростта за населеното място от 50 km/h. Наказуемо превишение на скоростта е 46 km/h, след като е отчетен и приспаднат толеранс от 3 km/h, в полза на водача. Скоростта е установено и нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство или система „ARH CAM S1“ с № 120cdll, заснемащо и записващо дата, час, скорост и регистрационен номер на МПС.

Посочено е, че снимка номер 120сВ11/0326843 е показана на водача при предявяване на акта за установяване на административно нарушение, както и че същият е попълнил декларация по чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи .

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тоест водач превишаващ разрешената максимална скорост за населеното място от 41 km/h до 50 km/h.

Акта е връчен на неговия адресат без заявени резерви или възражения.

7. Процесната заповед е издадена при позоваване на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 5081166 от 04.08.2026 г. Установените при проверката факти и правната квалификация на деянието, дадена в акта за установяване на административно нарушение, са изцяло възприети и възпроизведени в обстоятелствената част на заповедта, като е счетено, че на основание на основание чл. 171, т. 1, б. „л“ от ЗДвП, следва да бъде приложена принудителна мярка - Временно спиране от движение на моторно превозно средство на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h за срок от един месец, като е отнето Свидетелство за регистрация на МПС № *********.

8. По делото се представи Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0310-000025 от 04.08.2026 г., издадена от П. В. В., на временно преназначен на длъжност началник на Районно управление Панагюрище към ОДМВР Пазарджик, с която спрямо Д. В. Г., [ЕГН], за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 171, ал. 1 б. з)аа от ЗДвП е приложена принудителна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от един месец.;

9. Приобщени по административната преписка и по делото са още

• Заснета с автоматизирано техническо средство или система „ARH CAM S1“ с № 120cdll снимка, на което е видно процесния лек автомобил „БМВ 340И X ДРАЙФ“ с рег. № [рег. номер], отразена е дата е час на заснемане: 20.05.2026 г., 15:04:20, скорост на движение 99 km/h, ограничение на скоростта за населеното място от 50 km/h, GPS координати на местопроизшествието, индивидуален идентификационен номер на снимката.

Тук следва да се съобрази правилото на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, според която, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Това в случая, при липсата на други доказателства за противното означава, че фактите за които процесната снимка свидетелства, следва да бъдат приети за действително проявени ;

• Извлечение от информационната система на МВР, относно данни за регистрацията на лек автомобил „БМВ 340И X ДРАЙФ“ с рег. № [рег. номер], от която е видно, че същият е собственост на жалбоподателя Г.;

• Протокол рег. № 310р- 8204 от 21.05.2026 г., за използване на автоматизирано техническо средство или система на 20.05.2026г., с посочено място на контрол: [населено място], ул. Асарел Медет, до автомивка „Уош Експрес“. В протокола е вписано, че мястото на контрол е общинска пътна мрежа с ограничение на скоростта от 50 km/h. Посочено е, че относно мястото на използване на АТСС е изготвена дигитална снимка. Отбелязано е, че режимът на измерване на скоростта е стационарен, а посоката на задействане е „в двете посоки“. Началото на работа е 14:08часа, а края е в 16:57часа. По време на ползване на АТСС са установени 7 нарушения. Посочен е модела и номера на АТСС - „ARH CAM S1“ с № 120cdll. В Протокола е удостоверено, че въпросната АТСС е настроена, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Посочено е, че служител в на районното управление е свалил 7 бр. статични изображения от АТСС, като информацията се съхранява в компютърна конфигурация в структурно звено Районно управление Панагюрище, към ОДМВР, Пазарджик. Протоколът е придружен от снимка на разположението на въпросното АТСС. Описаните в протокола данни и изявления са скрепени със саморъчно изписване на името и подпис на служителя Г. и саморъчно изписване на името и подпис на служителя М., който е проверил, удостоверените в протокола данни.

Въпросния протокол е официален свидетелстващ документ и при липсата на представени по делото доказателства, съдържащи данни за нещо различно, ще следва да се приеме, че всички удостоверени в него данни са истинни.;

• Декларация от жалбоподателя по чл. 188 от ЗДвП, в която е заявено, че на 20.05.2026г., около 15:04 часа, лек автомобил БМВ 340И X ДРАЙФ“ с рег. № [рег. номер] е бил управляван от Д. В. Г., [ЕГН]

• Заповед № 312з-1914 от 2026 г. на директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която на основание чл. 43, ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 165 и чл. 172 от ЗДвП, на служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник на Районно управление към ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, 2б, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

• Декларация от 04.08.2026 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, от Д. В. Г., за това не знае къде е загубил свидетелството си за управление № 28659392 и не може да го открие.

IV. За правото:

10. Според възведената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП хипотеза, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: в населено място – 50 km/h.

В случая, няма спор, че Г. към момента на процесната проверка не е разполагал със свидетелство за управление на МПС, поради което не е установено каква точно категория превозни средства е имал право да управлява, но също така неспорно е, че той е управлявал лек автомобил, представляващ моторно превозно средство с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектиран и конструиран за превоз на не повече от 8 пътници плюс, тоест моторно превозно средство от категория „В“, по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и съответно чл. 21, ал. 1, предложение трето от ЗДвП.

11. Според приложимата към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, ал. 2, б. л от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: на собственик, при управлението на чието моторно превозно средство е превишена максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h или извън населено място с над 50 km/h – за срок един месец;

12. Фактическият състав, очертан в последно цитираната норма, с проявлението на който се поражда правомощие за административния орган да приложи принудителна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“, включва управление на моторно превозно средство при превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място с над 40 km/h или извън населено място с над 50 km/h. Това противоправно деяние, съставлява нарушаване на материалните правила за поведение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в случая в хипотезата „населено място“ .

13. Данните съдържащи се в документите описани в предходния раздел на настоящото решение са безпротиворечиви и еднозначни за това, че на 20.05.2026 г., около 15:04 часа, в [населено място], по ул. Асарел Медет, при автомивка „Уош Експрес“ в посока на движение към бензиностанция „Анри“, Д. В. Г., управлява собствения на С. А. Ф., лек автомобил „БМВ 340И X ДРАЙФ“ с рег. № [рег. номер], със скорост на движение 99 km/h, при общо въведено ограничение на скоростта за населеното място от 50 km/h., като наказуемо превишение на скоростта е 46 km/h, след като е отчетен и приспаднат толеранс от 3 km/h, в полза на водача.

Тоест, несъмнено е че Г. е осъществил деяние в противоречие с изискванията на материално правната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което деяние е възведено в състав на административно нарушение с разборедбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.