Решение № 2985 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2985 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100507071 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. И., чрез адв. А. Ч., срещу решение № 3525/07.03.2023 г. по гр. д. № 45551/2021 г. на Софийски районен съд, 176 състав, с което Й. Т. И. е осъден да заплати на Д. П. М. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 6000 лева, задължение по договор за паричен заем от 02.04.2018 г., сумата от 300 лева - договорна неустойка за забава, и са отхвърлени предявените от него насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 252, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. П. М. да заплати на Й. Т. И. от 1200 евро - сума, вложена за пазене при ответницата по насрещния иск, както и сумата от 778,43 лева - мораторна лихва за периода от 09.02.2018 г. до 17.05.2021 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и неправилна преценка на доказателствения материал по делото. На първо място се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в отхвърлителната му част по предявения насрещен иск. Счита се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че по време на престоя си в затвора в Кралство Испания Й. И. е превел на ответницата Д. М. сумата от 1200 евро, получена от него като възнаграждение за положен труд по време на изпълнение на наложеното му наказание. Дори да се приеме на база на свидетелските показания, че Д. М. е посещавала Й. И. в затвора, като му е купувала и предоставяла необходимите 1 за пребиваването му консумативи, то се счита, че те са му предоставяни безвъзмездно, с оглед на близките отношения между страните, поради което било недопустимо ищцата да претендира овъзмездяване с паричната им равностойност. Освен това се сочи, че от показанията на свидетелите К. (син на М.) и И., се установявало, че ответницата по насрещния иск е купувала на Й. И. различни консумативи за бита с лични средства, а не с изпратените й от въззивника. Възразява се срещу кредитирането на показанията на свидетелката И., че ответникът е обещал на ищцата да й върне предоставените му вещи, доколкото същите били родово определени и потребими, порди което връщането им било обективно невъзможно. Акцентира се на това, че според свидетелите Д. е помагала на Й., като му е пращала пари за храна, напитки и цигари, но пък той е превеждал по сметката й суми в продължение на години. Не се установявало твърдяната от М. консултация с адвокат да е била проведена по желание на И., нито с предоставените от него средства. Въпреки липсата на изрично оспорване на представените по делото писма, то същите следвало да не се ценят, предвид липсата на дати в тях. Дори да се ценят, видно от едно от тези писма, Й. е помолил да се изчака от страна на процесуалния му представител с плащанията, докато излезе. На следващо място се сочи, че в писмата си от 2015 г. Й. потвърждава знанието си, че ищцата плаща разходи, като заявява, че ще й възстанови сумите, което изявление сочи на наличие на устни договори между страните, които стоят встрани от предмета на процесните искове. Твърди се още, че Й. е имал банкова сметка, от която лично е теглил суми, но такива били теглении с карта, респективно че Д. М. е теглила суми. Счита се, че от събраните гласни доказателства може да се направи извод, че е възможно Й. да е изплатил на Д. пари, които й е дължал, но и да е изпратил средства на влог, като е налице е хипотетичната възможност Д. да си е направила „прихващане“ в пъти по - голямо от дължимите й средства. Поради това следвало при формиране на решаващите си изводи съдът да изясни защо му е на Й. да праща пари на Д. при наличие на спестовна сметка, който въпрос не бил изяснен. Поради изложеното, въззивникът счита, че предявеният от него насрещен иск не може да бъде отхвърлен с мотиви, че тя го е посещавала, закупувала му е консумативи и се е консултирала с адвокат, доколкото са налице множество неизяснени и противоречащи на свидетелските показания доказателства. Счита се, че фактическата страна на спора е останала неизяснена, като за да бъдат спазени принципите на установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) и формиране на вътрешното убеждение (чл. 12 ГПК) следвало да бъдат дадени указания на страните за представяне на допълнителни писмени или гласни доказателства или да бъде назначена експертиза от вещо лице, което да изясни възникналите въпроси.

По отношение на главния иск се излагат отплаквания, че съдът не е изследвал твърденията на въззивника-ответник, че представеният договор в бил сключен с обещанието от страна на Д. М. сумата да му бъде предадена в един бъдещ момент, 2 поради което договорът е унищожаем поради въвеждането му в заблуждение, както и че М. не е разполагала с процесната сума към момента, в който се твърди, че същата е предадена, което обстоятелство би молгло да се удостовери със спавка в НАП относно трудовите доходи на ищцата. Неправилно районният съд счел, че липсват данни за въвеждане на ответника в заблуждение, доколкото това обстоятелство не било изследвано, тъй като не били допуснати свидетели на ответника за доказване на възраженията му по главния иск. Излагат се оплаквания за допустано нарушение на чл.

164, ал. 1 ГПК, тъй като СРС кредитирал свидетелски показания за сума над 5 000 лева. При оспорване на факта, че сумата е получена от ответника, в тежест на ищеца по главния иск било да докаже предаването на сумата – факт, който не бил установен със свидетелските показания. Затова се поддържа, че е налице нарушение на чл. 146 ГПК, както и на принципите на състезателното начало и равенството на страните. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжаланото решение и постановяване на друго, с главният иск да бъде отхвърлен, а насрещният иск да бъде уважен. С жалбата не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. П. М., чрез адв. Л. Г., с която се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски.

С обжалваното решение е прието за установено, че между страните е сключен писмен договор за паричен заем от 02.04.2018 г., по силата на който ищцата се е задължила да предостави на ответника паричен заем в размер на 6000 лв., а заемателят се е задължил да върне получената сума в срок до 18 месеца от деня на сключване на договора; че чл. 2, ал. 1 от договора за заем има характер на разписка за получаване на сумата от 6000 лв. от страна на ответника. За неоснователни са приети заявените от ответника възражения за унищожаемост на договора като сключен при крайна нужда или измама, като е прието, че липсват конкретни фактически твърдения в тази насока, както и съответни доказателства, които да обосноват наличието на сочените пороци.

Прието е, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора падежът на вземането е настъпил на 02.10.2019 г., поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати изискуемата главница в размер на 6000 лв., както и неустойка в лимитативно уговорения в чл. 6 от договора размер – 5 % от заемната сума, или сумата от 300 лв.

За да отхвърли насрещния иск, СРС приема, че по време на престоя си в затвора в Република Испания И. е превел на М. сума в общ размер 1100 евро, но от доказаятелствата по делото не се установява между страните да е бил сключен устен, неформален договор за влог, доколкото според свидетелските показания Д. М. е посещавала сравнително често Й. И. в затвора, като му е купувала и предоставяла необходимите за пребиваването му консумативи, кинсултирала се е с адвоката му и му е заплатила адвокатско възнаграждение.

3

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност съдът приема следното:

Предмет на производството пред районния съд са били главни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за заем за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същатава валута и размер.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.

240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат установени от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване - съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. При оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания, които в случая са, че той не е получил от ищцата сумата от 6000 лв. С оглед на това, правилно районният съд е разпределил в тежест на ищцата да докаже, че е предала на ответника процесната сума.

По делото е представен договор за паричен заем от 02.04.2018 г., по силата на който ищцата, в качеството на заемодател, се задължила да предаде в собственост на ответника – заемател сумата от 6000 лв., а заемателят се е задължил да върне заемната сума на заемодателя в срок от 18 месеца от дена на подписване на договора по посочена в договора банкова сметка. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се счита за вече извършено. Разпоредбата на чл. 6 от договора предвижда, че в случай на забавяне виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума.

В приложение на нормата на чл. 180 ГПК следва да се приеме, че подписаният 4 частен документ, какъвто е представеният договор за паричен заем, чиято автентичност не е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност – изхожда от ответника И..

Както вече беше посочено, договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката.

Правилно районният съд е приел, че изявлението в чл. 2, ал. 1 в текста на писмения договор, подписан от двете страни, има характер на разписка за получаване на сумата.

Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.

С оглед на това неоснователно е оплакването, че изводите на районния съд са базирани на свидетелски показания в нарушение на чл. 164, ал. 1 ГПК. Видно от материалите по делото, в първото по делото съдебно заседание не е допуснат на ищцовата страна разпит на свидетел за доказване, че ответникът е получил процесната сума, именно поради ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d420e389-ac0b-4071-94ae-601b6286d8d3