Решение № 388 от 23.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Б.град, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500442 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от особен представител на Д. И. С., ЕГН ********** срещу Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС - Б.град в частта, в която е признато за установено по отношение на Д. И. С., че дължи на „Б. П.

П. Ф.“ С.А. чрез „Юробанк България“ АД сума в размер на 5463,07 лв.- главница, представляваща сбор от неплатени и падежирани вноски до датата на приключване на съдебното дирене- 15.01.2024 г., дължими по договор за потребителски кредит № PLUS-16246842 от 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че производството по делото е било образувано по искова молба, депозирана от „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в ТР и фирмен регистър под № 542097902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, ***, чрез „Б. П. П. Ф.“

С.А., клон България, без да е представена официална справка от ТР – Франция относно процесуалната легитимация на ищеца. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила като ищец по делото било конституирано „Юробанк България“ АД. Не било ясно какви са мотивите за встъпване на „Юробанк България“ АД- извършено ли е и кога прехвърляне на претендираните вземания, както и прехвърлено ли е и кога спорното право от „Б. П. П.

1

Файненс“ С.А. на „Юробанк България“ АД.

Прави се искане за отмяна на Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС –Б.град в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявените искове.

В отговора на въззивната жалба, насрещната страна сочи, че на 31.05.2023 г. между „Б. П. П. Ф.- клон България“ КЧТ и „Юробанк

България“ АД е бил сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, с който „Юробанк България“ АД е придобило търговското предприятие и дейността на „Б. П. П. Ф.- клон България“ КЧТ, а считано от 04.12.2023 г. „Б. П. П. Ф.- клон България“ КЧТ е заличен в Търговския регистър.

Срещу Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС - Б.град в частта, в която частично е отхвърлен предявения против Д.

И. С. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 157/2021 г. по описа на РС- Б.град, е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че сключения договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Изискването за изготвяне на договора с шрифт не по-малко от 12 pt било въведено с цел охрана на интересите на икономически по-слабата страна – кредитополучателя от недобросъвестни практики, което обаче в случая не било налице, тъй като процесният договор бил читаем, съществувала яснота относно съществените елементи на договора, за което се излагат подробни правни съображения.

Оспорва се извода на районния съд, че процесният договор бил в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че по посочения въпрос била налице задължителна практика на ВКС, според която нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК била спазена, когато в договора за потребителски кредит са посочени годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Прави се искане за отмяна на Решение № 91/15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1721/2021 г. по описа на РС - Б.град в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искове.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

Производството пред Районен съд – Б.град е било образувано по искова молба, депозирана от Б. П. П. Ф. С.А. Париж, рег. №

542097902, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, с ЕИК

204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Матева против Д. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

Б.град, ул. „**, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ч.гр.д. № 157/2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 2 чл. 410 ГПК № 90903/02.02.2021 г.

В исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16246842 от 31.07.2018 г. ищцовото дружество Б. П. П.

Файненс С.А. Париж, рег. № 542097902, чрез Б. П. П. Ф.

С.А., клон България е отпуснало паричен заем на ответника в размер на 20000,00 лв. за срок от 120 месеца. Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Пояснява се, че сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана и посочена в договора за кредит. На основание чл. 3 във вр. с чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 120 месечни вноски, всяка по 306,18 лв., като при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-1624 на 20.08.2019 г., като към тази дата са погасени 12 месечни вноски. Сочи се, че на основание чл. 5 от договора, вземането на ищцовото дружество става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.09.2019 г., от която дата вземането е станало изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.

Твърди се, че ищцовото дружество е подало до PC - Б.град Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В полза на заявителя срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

В отговора на исковата молба предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорва се твърдението за предсрочна изискуемост на вземането. Оспорва се и твърдението относно получаване от ответника на покана за предсрочна изискуемост на вземането.

Направено е възражение за нищожност на договора.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено, че Д. И. С. дължи на „Б. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул.

„Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, с адрес: гр. София, район „Витоша“, ***, сума в размер на 5463,07 лв., главница по Договор за потребителски паричен кредит от 31.07.2018 г. № PLUS-16246842, сключен между ищеца и ответника, представляваща сбор от незаплатени и падежирали вноски до датата на приключване на съдебното дирене - 15.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 18974,95 лв. Отхвърлени са предявените от „Б. П.

3

П. Ф.“ С.А., чрез „Юробанк България“ АД искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1039,61 лв.

- възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 21.05.2020 г.; сумата от 2307,27 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г. Д. И. С. е осъден да заплати на „Б. П.

П. Ф.“ С.А., чрез „Юробанк България“ АД сума в размер на 772,91 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство, както и сума в размер на 119,11 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч.гр.д.

№ 157/2021 г.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

На 31.07.2018 г. между Б. П. П. Ф. С.А., клон България, като кредитор и Д. И. С., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-16246842, със следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 20000,00 лв., застрахователни премия – 9000,00 лв.; общ размер на кредита – 20000,00 лв.; такса ангажимент – 700,00 лв.; брой погасителни вноски- 120; месечна погасителна вноска – 306,18 лв.; обща стойност на плащанията - 36741,60 лв.; годишен процент на разходите – 8,04%; лихвен процент - 6,94%. Видно от инкорпориран в договора погасителен план, погасителните вноски по кредита са 120, размер на месечната вноска – 306,18 лв., падеж на първата погасителна вноска – 20.08.2018 г. и падеж на последна погасителна вноска – 20.07.2028 г. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост (чл. 5).

По делото е приет като доказателство Сертификат № PLUS-16246842, с който се удостоверява, че застрахователят Cardif Assurances Vie SA, France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ ответника Д. С..

По делото е приета като доказателство последна покана от дата 21.05.2020 г., адресирана до ответника, с която се обявява предсрочна изискуемост на кредита.

От ищеца не са представени доказателства за връчване на същата на ответника.

На 26.01.2021 г. „Б. П. П. Ф.“ С.А., Париж, чрез „Б.

П. П. Ф.“ С.А., клон България е депозирало пред РС- Б.град заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника 4 с вх. № 90371/26.01.2021 г. за следните суми: сумата 18974,95 лева - главница, сумата 6442,49 лева –възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.07.2028 г., сумата 2307,27 лева- мораторна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 16.01.2021 г., за погасяване на парично вземане по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS -16246842, ведно със законната лихва върху главницата от 26.01.2021 г. до изплащане на вземането. Въз основа на депозираното заявление е образувано ч.гр.д. № 157/2021 г. по описа на РС- Б.град.