Решение № 94 от 12.01.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110102093 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 26.04.2021г. в *, водачът А. И. К. при управление на лек автомобил*, преминал през дупка на платното за движение, в резултат на което на превозното средство са причинени имуществени вреди изразяващи се в повреда на предна броня и дясната кора под нея.

Ищецът изтъква, че в качеството на застраховател по договор за застраховка „Каско” с *по отношение на горепосочения автомобил, е образувал застрахователна преписка *за причинените вреди. Навеждат се твърдение, че след извършен оглед на автомобила е оценил щетите на 487,30 лв., която сума на 22.06.2021г. е платил за отстраняването им на официален сервиз. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника, който съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата следва да ремонтира и поддържа републиканските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал предпоставка за настъпване на произшествието. Ищецът изтъква, че на основание чл. 410 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало право да претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му от 15 лв. Твърди, че на 18.08.2021г. го е поканил да заплати горепосочените суми и че в резултат от неизпълнението той е изпаднал в забава като дължи обезщетение в размер на законната лихва от 50,79 лв. за периода от 18.08.2021г. до 16.08.2022г. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумите за главница и за обезщетение за забава, ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото 1 разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Изтъква се, че липсват доказателства пътнотранспортното произшествие да е възникнало на републикански път и да е причинено от дупка на платното за движение. Алтернативно счита, че при наличие на недостатъци по платното за движение, вина за произшествието има и водачът на лекия автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявения иск или за уважаването му в намален размер поради съпричиняване, както и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *между ищеца и *е сключен договор за застраховка „Каско” *по отношение на притежавания от дружеството и ползван от лизингополучателя А. Л. Р. лек автомобил *, със срок на действие от *. На 26.04.2021г. автомобилът е управляван от А. И. К. *. Заедно с водача пътувал и лизингополучателят. На същия ден в следобедните часове по обратния път, А. Р. * при движението на превозното средство. На 27.04.2021г. е извършена проверка на автомобила в официален сервиз *, където са констатирани повреди на предна броня и на дясната кора под нея. Последвало уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от А. К. *********, по повод на което е образувана застрахователна преписка *. След оглед на горепосочените вреди по автомобила, застрахователят ги оценил на 487,30 лв. като на 22.06.2021г. платил сумата за извършения ремонт от ******. На 18.08.2021г. ищецът връчил регресна покана на ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и разноските за определянето му от 15 лв. като в определения срок последвало неизпълнение. От заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че вредите са причинени при преминаване на автомобила през препятствие с изпъкнала или с вдлъбната форма, при което е осъществен контакт с най-ниско разположените части от купето, каквито са предната броня и кората под нея. Като възможни причини за настъпване на произшествието се посочват както липсата на сигнализиращи средства, които да провокират своевременна и съответна реакция от водача на увредения автомобил за наличие на препятствие върху платното за движение, така и неправилната преценка от последния за вида и размера му, а оттам и за възможността да преустанови движението си, за което с оглед конкретните пътни условия е имал възможност и време. Пазарната стойност на имуществените щети е определена на 484,62 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение 2 застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. В разглеждания случай е установено сключването на имуществена застраховка „Каско” по отношение на превозното средство към момента на причиняване на вредите, както и изпълнение от застрахователя на задължението по договора за изплащане на обезщетение на застрахования за настъпилото събитие. Повредите по автомобила са констатирани в момента на движението му *********като липсват доказателства къде и по какъв начин са причинени. Траекторията на изминатия път от превозното средство на 26.04.2021г. изключва възможността те да са възникнали в пътния участък, намиращ се *. Поради това се достига до извод, че не е доказано вредите да са настъпили от преминаване през дупка на платното за движение на път от републиканската пътна мрежа, което изключва и възможността за ангажиране на отговорността на ответника за тяхното поправяне съгласно чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 19, т. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 1, б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пътищата. С оглед гореизложеното исковете по чл.

410, ал. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу *, искове по чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумите от 502,30 лв. /петстотин и два лева и тридесет стотинки/ - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” * за причинени щети на лек автомобил *от пътнотранспортно произшествие на 26.04.2021г. *, 50,79 лв. /петдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 18.08.2021г. до 16.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда *, да заплати на *, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4