Решение № 116 от 08.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Русе, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Павлова

Членове:

Татяна Черкезова

Катина Кавърова при участието на секретаря Недялка Н. като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20264500500111 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от С. С. Н. чрез адв. К. И. Б. срещу решение № 1726, постановено по гр. д. № 863/2025 г., което се обжалва изцяло. С решението съдът е уважил изцяло осъдителния иск, предявен от „Лев кредит“ ЕООД срещу жалбоподателката, и е отхвърлил предявения от жалбоподателката насрещен осъдителен иск за сумата от 98 лв. – част от 698 лв., като е оставено без уважение и направеното възражение за прихващане.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения от „Лев кредит“ ЕООД иск и да уважи този, предявен от С. С. Н.. В условията на евентуалност се иска въззивният съд да уважи възражение за прихващане на общия размер на сумите, заплатени от С. Н., със сумата в размер на 600 лв. Претендират се разноски за двете инстанции.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от страната-ответник по жалбата „Лев кредит“ ЕООД – гр. Шумен, представлявано от управителя Д. Г. Ф.. Страната поддържа, че въззивната жалба е неоснователна в частта, с която се иска отмяна на решението относно уважения главен иск за 600 лв, както и за присъдените разноски. Посочва се, че по насрещния иск за 98 лв. е направено изрично и безусловно признание по чл. 237 ГПК, което представлява признание за надвнесена сума без правно основание по договор №005003548/13.06.2022 г. Направено е искане за прихващане. Оспорва се правото на разноски на насрещната страна. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на проц.

1 представител на ищцата по насрещния иск.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Лев Кредит“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за връщане на сумата от 600 лв., получена без основание по договор за потребителски кредит № 005004194, и насрещен иск от С. С. Н. за платена сума в размер на 98 лв., част от 698 лв – недължимо платени по договор за кредит с № По делото не се спори, че на 14.11.2022 г. С. С. Н. сключила в качеството си на потребител Договор за потребителски кредит № 005004194 с „Лев Кредит" ЕООД, ЕИК 205551187. По силата на този договор кредитодателят поел задължението да предостави на С. Н. парична сума от 600 лева.

Ответницата от своя страна се задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи. Този договор с № 005004194 бил прогласен за нищожен с Решение № 1139/09.08.2024 г на РС - Русе, XV граждански състав като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. В мотивите на решението е указано, че „Лев Кредит“ ЕООД следва да предяви претенцията си за връщане на чистата стойност на кредита в отделно производство.

В Разходен касов ордер № 224280/14.11.2022 г. е посочено, че „Лев Кредит“ ЕООД предоставя на С. С. Н. сумата от 600.00 лева (шестстотин лева). В ордера е посочено основание за предоставяне на сумата „Кредит № 005004194/14.11.2022г.“ Процесният ордер е подписан както от страна на кредитора, така и от страна на кредитополучателя, като подписът на С. Н. не е оспорен в хода на производството по реда на чл. 193 ГПК. Документът има характер на частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и материализира извънсъдебно признание на неизгоден за издателя факт – получаването на посочената парична сума. С оглед на това ордерът се ползва с обвързваща формална доказателствена сила относно изявлението за получаване на сумата от лицето, което го е подписало. Ето защо правилно РРС е приел за установено по делото, че С. Н. е получила сумата от 600 лв. от „Лев Кредит“ ЕООД. Ответницата по иска не е доказала наличието на основание за получаване на посочената сума.

Настоящият състав намира възражението на ответницата, че сумата от 600 лв. не е реално отпусната по договор за кредит с № 005004194/14.11.2022 г., защото само 4 мин. по-късно е ползвана за погасяване на друго задължение – такова по договор за потребителски кредит с № 005003548/13.06.2022 г. за неоснователно. Използването на част от сумата по волята на ответницата представлява самостоятелно правно действие. Релевантно е възникването на правната възможност за разпореждане със средствата, а не продължителността или формата на фактическата власт върху тях. Видно от доказателствата по делото се касае за две отделни касови операции, като ответницата е взела участие и по двете.

Твърдението на въззивницата, че още в отговора на исковата молба е оспорила съществуването на договор за потребителски кредит в №3548 не отговаря на фактите по делото. В отговора на исковата молба се съдържат следните изявления „с остатъка от 414 лв. е бил рефинансиран предходен 2 договор за потребителски кредит, а именно – Договор за потребителски кредит № 3548, сключен на 13.06.2022 г.“ Развитите впоследствие доводи са в насока, че тъй като отпусната по договор с №4194 сума е отишла автоматично частично за погасяване на задължения по договор с №3548, то чистата стойност на отпуснатия по договор №4194 кредит е по-малко от 600 лв.

Поискана е справка за договор с №3548 – дали и кога е бил погасен изцяло. В отговора на исковата молба няма наведени твърдения, че договор с №3548 не съществува и че всички направени плащания, в които като основание е посочен договор с № 3548 са всъщност плащания по договор №4194.

В насрещната искова молба има изявление, че „общият размер на извършените от доверителката ми плащания в полза на „Лев Кредит“ ЕООД с основание кредит с №005003548/13.06.2022 г. са в размер на 698 лв.“, след което уточнение, че счита този договор за кредит с №3548 за недействителен; посочване, че процесната сума е в размер на 98 лв. (част от 698 лв.) и че тя е усвоена и задържана от Лев Инс без правно основание.

Избор на ответницата е да въведе в производството не чрез възражение, а чрез насрещен иск и не цялата сума, платена по договор за кредит с №3548, а само част от нея и не с твърдения, че такъв договор изобщо не съществува, а че същият е недействителен. Поради това съдът правилно е разгледал иска и насрещния иск, преценявайки осъществяването на фактическия състав на чл.

55, ал. 1, пр. 1 по всеки от исковете отделно.

От приетата по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че по обявения за нищожен Договор за потребителски кредит № 005004194/14.11.2022 г. няма извършвани погасителни плащания от страна на С. С. Н.. И в трите представени от ответницата приходни касови ордери по делото - № 220228/31.10.2022 г.; № 223447/11.11.2022 г. и № 224281/14.11.2022 г. е посочено като основание за направеното плащане друг договор за потребителски кредит, а именно договор за потребителски кредит с № 005003548/13.06.2022 г.

Ето защо правилно районният съд е намерил предявения от „Лев Кредит“ ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 600 лв. за доказан по основание и размер и в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Насрещният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от С. С. Н. срещу „Лев Кредит“ ЕООД, е за сумата в размер на 98 лв. – част от общо 698 лв.

Претенцията е заявена като частична. Доктрината и съдебната практика извеждат възможността за предявяване на частичен иск от свободата на титуляря на правото да избира дали да го предяви пред насрещната страна в правоотношението, или да не го предявява, както и ако реши да го предяви – да го предяви цяло право или само част от него (когато е делимо, както в случая). Частичен е искът, с предявяването на който като предмет на делото в процеса се въвежда част от спорното право, а останалата част остава извън процеса. Размерът на предявената част от вземането (паричната оценка на предмета на делото) определя подсъдността на иска на районен или на окръжен съд (чл. 103 и 104 ГПК), дължимата такса за разглеждането на иска 3

(чл. 68 ГПК), както и допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение ( чл. 280, ал. 3 ГПК; Вж. също т. 1 ТР № 1/17.07.2001 по тълк.д. 1/2001, ВКС, ОСГК).

В исковата молба може, но не се изисква да бъде посочено, каква част от цялото вземане се предявява – 1/2, 1/4, 1/10 или друга част нито да бъде посочен пълният размер на вземането или размерът на запазения вън от процеса остатък от него. Съдът е сезиран с предмета на делото. Недопустимо е той да обсъжда или установява, какво остава извън неговия предмет, т.е. извън неговото сезиране. Изискването в исковата молба изрично да бъде заявено, че претендираното е част от нещо по-голямо е императивно и се основа на възможността ищецът да поправи грешката си при определянето на размера на вземането си чрез промяна на размера на заявения петитум до приключването на съдебното дирене в първата инстанция (чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК). Тази възможност обаче съществува, когато предмет на делото е цялото вземане и затова давността за увеличения размер на вземането се прекъсва и спира не с изменението на размера на предявения петитум, а с предявяването на иска. С тази процесуална възможност ищецът разполага и когато предявява целия останал извън процеса остатък от вземането си, без да е обвързан от посочения пълен размер в исковата молба по частичния иск. Затова дори в исковата молба по частичния иск да е посочен пълен размер, съдът не може да го обсъжда и взема предвид. Ищецът по частичния иск трябва да посочи и докаже пълния размер на вземането си само когато ответникът представя доказателства за погашения настъпили преди предявяването на частичния иск.

Това е наложително, защото погашенията, извършени преди предявяването на частичния иск, се отнасят към цялото вземане – лихви и главница и предявеният частичен иск може да бъде отхвърлен само доколкото от пълния размер на вземането няма непогасен остатък или непогасеният остатък е помалък от размера на частичния иск; докато погашенията след предявяването на частичния иск се отнасят към предявената част и ако тя е погасена до някъде или изцяло, частичният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен до размера на погашението.

Признаването на предявената част от вземането обаче установява съществуването само на тази част, но не и на непредявената част – тя може да не съществува. В мотивите по т. 2 ТР № 3/22.04.2019 по т. д. № 3/2016, ВКС, ОСГТК се приема, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, въведени с основанието и петитума на иска. В конкретния случай, че е имало разместване на блага от патримониума на ищцата по насрещния иск в патримониума на ответното дружество, което разместване е без правно основание и което е довело до обогатяване на ответното дружество. Този частичен иск за 98 лв. е признат от ответното дружество, но ищецът не е заявил, че желае да се ползва от това признание и решението да бъде постановено по реда на чл. 237 ГПК. Поради това е необходимо и обсъждане на събраните доказателства по насрещния иск.

С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. На 4

31.10.2022 г. С. Н. е извършила плащане в полза на „Лев Кредит“ ЕООД в размер на 146 лв. с основание – Кредит №005003548/13.06.2022г., което се доказва с приложения към насрещната искова молба приходен касов ордер № 220228/31.10.2022 г., издаден от „Лев Кредит“ ЕООД. На 11.11.2022 г. С. Н. е извършила плащане в полза на „Лев Кредит“ ЕООД В размер на 138 лв. с основание потребителски кредит № 005003548/13.06.2022 г., което се доказва с приложения към насрещната искова молба приходен касов ордер № 223447/11.11.2022 г. На 14.11.2022 г. С. Н. е извършила плащане в полза на „Лев Кредит“ ЕООД В размер на 414 лв. с основание потребителски кредит № 005003548/13.06.2022 г., което се доказва с приложения към насрещната искова молба приходен касов ордер № 224281/14.11.2022 г. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Ответното дружество не твърди наличие на основание за сумата от 98 лв. При това положение насрещният иск се явява доказан по основание и размер. Това налага отмяна на първоинстанционното решение в тази част.