Решение № 220 от 20.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Ихтиман, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И. Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И. Гащарова Гражданско дело № 20261840100057 по описа за 2026 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е предявил срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 190,60 (сто и деветдесет лева и шестдесет ст.) лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено на 19.11.2020 г. застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО +“, по преписка по щета № 440120213054***, формирана от следните суми: 175,60 (сто седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева представляваща обезщетение за застрахователно събитие, като и сумата в размер на 15 (петнадесет лева), ликвидационни разноски, настъпило на 25.06.2020 г. на главен път № I-8, в участък между с. Вакарел и гр. Елин Пелин, с лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № СВ*****Н, застрахован при ищеца по застрахователна полица, който попаднал в необезопасена неравност, изрязан участък от пътното платно, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда- 10.09.2025 г. до 1 окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 25.06.2020 г. ПТП е изплатил по застраховка “Каско +”, застрахователно обезщетение за щети, на база опис и оценка в размер на 175,60 лв. Излага, че с писмо е предявил регресната си претенция към отговорното лице, поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначен и необезопасен участък от пътя с изрязан асфалт от пътното платно, вследствие от което произшествие са нанесени щети на лекия автомобил, състоящи се в увреждане на предна дясна гума. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя.

Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез упълномощен представител, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Изтъква, че липсва протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, както и снимков материал. Посочва, че ищецът не е представил по делото Общите услови действащи към датата на твърдяното ПТП. Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена неравност на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който управлявал МПС с несъобразена скорост. Прави искане предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.

235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на 2 участък от пътя, който е компрометиран – че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена неравност на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл. 19 от Закона за пътищата.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е движил с превишена скорост.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 09.02.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на застраховател по договор за 3 застраховка „КАСКО“ за увредения автомобил марка „*****“, с рег. № СВ*****Н, както и че сумата от 175,60 лв. е платена от ищеца на 19.11.2020 г. по образуваната щета с № 440120213054*** за увредения автомобил.

По делото са прието следните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, от които се установява реализирането на процесното ПТП от 10.12.2021 г., както и начина, по който е станало това, а именно: уведомление за щета 44012132016*** по полица 440120213054*** Каско +, заключението съдебна автотехническа експертиза, изготвена от инж.

И. Н., показанията на свидетеля Г. В. Н., въз основа на които може да се направи извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 25.06.2020 г. на главен път № I-8, в участък между с. Вакарел и гр. Елин Пелин, при управление на лек автомобил марка „*****“, с рег. № СВ*****Н, с посока към с. Вакарел, водачът попаднал с предна дясна гума в необезопасена неравност на пътното платно, поради което реализирал ПТП.

Съдът анализира удостоверените в Уведомление за щета 44012132016*** по полица 440120213054*** Каско + обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите описани по-горе доказателства по делото – приложение 1 към уведомление за щета, свидетелските показания и изслушаното и прието заключение по съдебноавтотехническата експертиза.

По делото е разпитан в качеството на свидетел Г. В. Н., който лично е възприел факти и обстоятелства от обективната действителност при настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил водач на увредения автомобил.

Свидетелят излага, че пътният участък, на който е настъпило пътното транспортно произшествие, според него, е бил подготвен за ремонт, като от настилката са били изрязани големи участъци и в двете пътни платна. Излага, че се е опитвал да избегне попадане на автомобила в някоя от неравностите на пътното платно, като ги е заобикалял, но не е успял да избегне всички такива и автомобила му е преминал през изрязан участък от пътното платно, вследствие от което спукал предната си дясна гума. Посочва, че не е имало поставена сигнализация или обозначение, че в участъка от пътя има изрязани части от пътното платно.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият 4 е трето за спора лице и не се явява заинтересован от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е платено на собственика на увредения автомобил след настъпване на застрахователното събитие. Нещо повече, по същия начин той е описал обстоятелствата около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението до ищеца-застраховател за настъпило застрахователно събитие.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена неравност на пътното платно, изрязан участък от него, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътнотранспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно § 1, т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/.

Наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно е резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, от което бездействие са причинени и вредите на ищеца.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на процесния лекия автомобил, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото 5 обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл.

154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост или при нарушение на друга норма на ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според вещото лице, пътното транспортно произшествие не би настъпило при движение на автомобила със скорост от 20 км.ч., като при скоростта над 40-50 километра в час при преминаване през препятствието е резонно да предизвика увреждане по описания начин. Както беше изложено, пътно транспортното произшествие е настъпило на главен път № I-8, в участък между с. Вакарел и гр. Елин Пелин, където разрешената скорост на движение е 90 км./ч.