Определение № 19529 от 03.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19529 гр. София, 03.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110109719 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от .................. против ...........

Предмет на производството е предявен иск по чл. 76 ЗС.

Ищецът твърди, че на 03.04.2018 г. между страните била сключена сделка за учредяване право на ползване в полза на ответника и покупко-продажба на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се на адрес: ........... Сочи се, че сделката била обективирана в нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № ..... том II, рег. № ............, нот. дело № ......... г. по описа на нотариус ........... Твърди се, че между страните било уговорено сумата от 15 000 евро да бъде заплатена от купувача ..... на продавача .... по банков път, в деня на сделката, след подписване на нотариалния акт. Ищецът сочи, че в този ден не получил плащане на сумата, но ответникът се самонастанил в имота по скрит начин, като така му отнел владението. Иска връщане на недвижимия имот, чието владение му е било отнето.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в която се ангажира становище по същество за неоснователност на предявения иск, като се представят писмени доказателства.

При така изложените твърдения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 76, изр. 1 ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС са средство за защита на владението като фактическо състояние.

Предвиденият в разпоредбата срок от шест месеца за предявяване на иска е преклузивен, като с изтичането му отпада претенцията на владелеца, затова съдът следва служебно да следи за спазването му. В случая още от твърденията в исковата молба се установява, че искът е предявен след изтичането на законоустановения преклузивен срок. Ищецът твърди, че в деня на сделката /03.04.2018 г./ не е получил плащане на уговорената между страните цена, като след неизпълнението ответникът се самонастанил в имота и по този начин го лишил от владение. Исковата молба е депозирана в съда на 24.02.2022 г. /почти 4 г. след твърдяното неизпълнение за плащане и отнемане на владение/, поради което се явява недопустим.

Допустимостта на предявения иск представлява въпрос, за който съдът следи служебно по всяко време на делото. С оглед на гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната на ищеца като процесуално недопустима, а производството по делото 1

– прекратено.

Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 36118/24.02.2022 г. по описа на СРС, подадена от .................., ЕГН: ********** против .........., ЕГН ********** като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9719 по описа на съда за 2022 г.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните чрез процесуалните им представители, като на ищеца се връчи и представеният препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2