Определение № 1887 от 22.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. София , 20.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20211000501825 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

С определение № 260944 от 12.02.2021 год., СГС, ТО, 7-ми състав, постановено по гр.д.

173/2021 год. е отхвърлил молба на длъжникът „Топлофикация Ямбол“ ЕАД за спиране изпълнението по изпълнително дело № 146 по описа на ЧСИ И. Х., рег.№ *** в КЧСИ.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Топлофикация Ямбол“ ЕАД, като жалбоподателя релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, излагайки доводи за недължимост. Подробни съображения се излагат в жалбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и допусне спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на „Б.-Тежка Индустрия“ АД против „Топлофикация Ямбол“ ЕАД с правно основание чл.422 от ГПК. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молба на длъжника „Топлофикация Ямбол“ ЕАД за спиране изпълнението по изпълнително дело 146/20 год. по описа на ЧСИ И. Х. с рег.№ *** при КЧСИ, като е приел, че длъжника не е представил убедителни писмени доказателства от които да е видно, че не дължи и следователно молбата е неоснователна.

1

Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. За пълнота обаче следва да бъде отбелязано, че специалните основания за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект (чл. 417, т. 9 ГПК) и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спират изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Спирането въз основа на убедителни писмени доказателства настъпва с акта на съда. Разпоредбата на чл.

420 от ГПК на практика възпроизвежда стария чл. 250. Същата се отнася само до случаите, когато е издадена заповед за незабавно изпълнение - в общата хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК същата изобщо не подлежи на изпълнение, преди да е изтекъл срока за възражение (чл. 416). Възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите на чл. 417, т. 1 - т. 8 (липсва т.

9), освен ако длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (според установената практика по чл. 250 ГПК (отм.), обезпечението трябва да е представено с възражението и е в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението). Според чл. 420, ал. 2, ако в срока за възражение длъжникът направи искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре. Разбира се, имат се предвид случаите на допуснато незабавно изпълнение въз основа на актове по чл. 417, т. 1 - т. 8, а не т. 9, когато самото възражение спира изпълнението, без да е нужно да се представят било писмени доказателства, било обезпечение. В настоящият случай е налице само твърдение на длъжника, че не дължи процесната сума пари, без да е представил нито надлежно обезпечение, нито убедителни писмени доказателства, по чл. 420 от ГПК, които да разколебаят удостовереното в изпълнителния лист. Длъжникът разполага с възможността да развие доводите си за недължимост на вземането по общия исков ред. В настоящето дело представените писмени доказателства са недостатъчни за опорвергаване удостоверителната сила на несъдебното изпълнително основание.

Поради съвпадение на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260944 от 12.02.2021 год., СГС, ТО, 7-ми състав, постановено по гр.д. 173/2021 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3