Решение № 555 от 07.05.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………/……..05.2019 година, гр.

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря Петя Петрова разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 440 по описа на ВОС за 2019год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 8906/05.02.2019г. от на В.Р.П.,ЕГН**********,чрез пълномощник –адв.М.К. –ВАК, срещу Решение № 143/11.01.2019г. по гр.д. № 9451/2018г. на ВРС,12 св., с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни терзания, физически и психически неудобства, дискомфорт и страдания; психически травми, емоционален стрес и притеснения; накърняване на доброто име и обществена репутация, както и на честта и достойнството, а също и на моралните и нравствени ценности, настъпили в резултат на неоснователно и неправомерно заведените срещу него съдебни производства по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на ВРС и по гр.д. № 2584/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в предявения размер. Излагат се съображения, че по делото е установен състава на чл.49 от ЗЗД - противоправното поведение на ответника, претърпените неимуществени вреди заявени в исковата претенция и пряката причино-следствена връзка между тях. Твърди се, че решаващия съд е игнорирал правните му твърдения за намерението на ответника – деликвент за неговото увреждане и връзката му с неимуществените вреди. Излагат се аргументи,за това,че първоинстанционният съд при воденето на процеса не е осигурил на въззивника ефективна правна защита, както и, че неправилно е приложил разпоредбата на чл.51 от ЗЗД. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените разноски.Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение ищецът е бил лишен от справедливо и обективно съдопроизводство, в съответствие с правата му по чл. 7 ал.2 от ЗСВ и правото му на достъп до обективен и справедлив съд съгласно чл.6 параграф 1 на Конвенцията. Твърди, че от неоснователните и неправомерни действия на деликвента, същия е придобил статута на „жертва“ според юристдикцията на правото на ЕС-чл.16 от Директива 2012/29/ЕС, както и според тълкуванието дадено в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което в настоящия случай счита за приложимо.

Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено , като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира се присъждане на направените разноски. Представя писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на В.Р.П., ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от

ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно и психическо разстройство и яд; силни душевни терзания, физически и психически неудобства, дискомфорт и страдания; психически травми, емоционален стрес и притеснения; накърняване на доброто име и обществена репутация, както и на честта и достойнството, а също и на моралните и нравствени ценности, настъпили в резултат на неоснователно и неправомерно заведените срещу него съдебни производства по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на ВРС и по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата си молба ищецът твърди, че по заявление на ответника срещу него е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с която се претендира заплащането на сума за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1272494 за периода 11.05.2009 г. до 03.09.2015 г. за обект – имот, находящ се в град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 17, ап.

44, различен от адреса, на който той живее повече от 19 години. Твърди, че на посоченият в заявлението адрес е живял под наем преди 2000 г. като не е бил собственик на апартамента, нито титуляр на партидата. След депозирано от него възражение срещу издадената заповед, ответника на 24.02.2017г. депозирал искова молба по чл.422 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 2584/2017г. за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение спрямо ищеца. Твърди, че е оспорил срещу исковите претенции, както по основание, тъй като не е абонат на В и К услуги за обекта, така и по размер, а също и поради изтекла погасителна давност. С Решение № 4402/01.11.2017 г. по гр.д. № 2584/2017 г. исковите претенции са отхвърлени, а съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила. Заявява, че в резултат на водено съдебно производство срещу него, както заповедно, така и исково, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нервно, психическо разстройство и „яд“, при узнаване съдържанието на издадената заповед за изпълнение. Получил нервна криза при получаване на заповедта за изпълнение като с помощта на кмета бил откаран в клиника в гр. Бяла за оказване на спешна медицинска помощ. Твърди, че претърпял още физически и психически неудобства и дискомфорт в резултата на упражнените от него усилия за насрещна искова защита.

Неимуществените вреди се изразявали и в емоционален стрес и притеснения от необоснованата имуществена претенция, както и в накърняване на доброто име, честта и човешкото му достойнство и обществена му репутация пред жителите на с. Дюлино, като длъжник на монополно предприятие без да му е длъжник и без да му дължи претендираните суми. Твърди, че страда от сърдечно - съдово заболяване, като през 2015 г. претърпял операция на сърцето. Посочва, че действията на служители на ответното дружество, изразяващи се в предявяване на претенциите пред съда са противоправни като е нарушен принципът за добросъвестно упражняване на права, както и поради това че същите не преследват правно-легитимна цел. В резултат на тези противоправни действия за него настъпили гореописаните неимуществените вреди, които последният търпял за периода от 19.10.2016 г. до 01.11.2017 г. и размера на справедливата обезвредата, за които счита,че е на стойност 6 000 лева. С оглед изложеното иска уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва, че партидата не носи имената на ищеца, както и че при получаване на заповедта за изпълнение получил нервна криза. Твърди, че П. не е претърпял изложените в исковата молба неимуществени вреди, тъй като не са представени съответните доказателства. Същите са общи и бланкетни, а и не се намират в пряка причинно следствена връзка с воденото срещу него заповедно и исково производство. Не се сочат конкретни проявления на нервното и психическото разстройство, на физическите и психическите неудобства и дискомфорт, на емоционалния стрес и притеснения, на накърненото добро име, обществена репутация, чест и човешко достойнство. Твърди, че здравословното състояние на ищеца не се е променило, считано от неговото първоначално проявление през 2015г. Излагат се съображения , че завеждането на съдебно производство срещу ищеца не може да се определи като противоправно действие на служители на ответника. Още повече, че ищецът фигурира като титуляр на партидата с абонатен номер 1272494, а и самият той признава, че е живял на адреса през минал период от време. Не са установени факти, които да доведат до заличаването му като титуляр на партидата, поради което и претенциите са предявени спрямо него. Оспорва твърдението, че служители на ответника са действали виновно спрямо П.. Твърди, че не е могъл да узнае преди завеждане на съдебното производство, действителния собственик, тъй като няма задължение да издирва данни за собствениците на водоснабдените имоти.

Инициатива за откриване, промяна и закриване на партида е задължение на потребителя/абоната. Оспорва твърдението в исковата молба, че е налице злоупотреба с права от страна на ответника, както и че извършените от последния действия по водене на заповедно и исково производство са противоправни такива.

Освен това предявяването на заявление по реда на чл. 410 ГПК е законово регламентирана процедура. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно и доказано в производството е , че:

По депозирано от ответникът заявление по чл. 410 ГПК във ВРС е образувано ч.гр.д. № 12746/2016 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 6244/20.10.2016 г. против В.Р.П. ЕГН ********, същият да заплати на заявителя сумата от

1174,67 лв. /хиляда сто седемдесет и четири лева и 0,67 ст./, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1272494 за периода от 11.05.2009г. до 03.09.2015г. за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл. 406, вх. 17, ап. 44, от която 851,04 лв. /осемстотин петдесет и един лева и 0,04 ст./ - главница, сумата от 323,63 лв. /триста двадесет и три лева и 0,63 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 11.05.2009г. до 15.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на В.Р.П. на 12.01.2017 г. по настоящия му адрес, съобразно справката от НБД, приложена по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на ВРС, а именно- с. Дюлино, община Бяла, област

Варна. В срока по чл. 414 ГПК от негова страна е депозирано възражение с рег. № 2487/17.01.2017 г.