Определение № 536 от 23.10.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Пещера, 23.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100924 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, чрез адв. П. П. от САК, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021 г., сключен между ищцата С.

М. Д. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл.

22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4270551 от 27.09.2021 г., сключен между ищцата С. М. Д. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и чл. 147 от ЗЗП; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер на 50,00 лв. (като частичен иск от сумата в размер на 798,20 лв.) – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за паричен заем № 4270551/27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер на 50,00 лв. (като частичен иск от сумата в размер на 3589,80 лв.) – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на гаранция № 1

4270551/27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4270551 от 27.09.2021 г., по силата на който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищцата С. Д. кредит в размер на 4000,00 лв. за срок от 12 месеца. Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата. Между страните бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 41,08 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 %. Договорената месечна вноска по кредита била в размер на 399,85 лв., а общата дължима сума от потребителя – 4798,20 лв. Съгласно чл. 4 от Договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над 1000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, ал. 7 от Договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с посоченото изискване от Договора за заем и на датата на неговото сключване (27.09.2021 г. ) на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номера на Договора за заем.

Така на 27.09.2021 г. ищцата сключила с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г., с който бил обезпечен кредита по сключения Договор за паричен заем. По силата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция кредитополучателят следвало да заплати на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата в размер на 3589,80 лв., разсрочено на 12 равни вноски, ведно със задълженията по кредита. В погасигелния план по Договора за паричен заем била формирана капитализирана вноска в размер на 375,00 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 299,15 лв. и вноска по кредита от 399,85 лв. В резултат на това за усвоена главница в размер на 4000,00 лв. и за период на ползване от 12 месеца от кедитополучателя се изисквало да заплати 8388,00 лв., от които 4798,20 лв. към кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 3589,80 лв. към гаранта „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищцата счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание 2 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му. Твърди, че обстоятелствата, че Договорът за паричен заем и Договорът за предоствяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор, двете ответни дружества са „свързани лица“ и кредиторът е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита, безспорно сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на Договора за кредит. Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 200,00 %. Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за паричен заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил изисванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за длъжника. Посочването в Договора за паричен заем на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор зя потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 35,00 % накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрес с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна.

Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния Договор за паричен заем. Поддържа, че недействителността относно договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока. Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като 3 същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция № 4270551/27.09.2021 г. противоречи на добрите нрави и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че в настоящия случай за кредит в размер на 4000,00 лв. и срок за ползване от 12 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство/гаранция сумата в размер на 3589,80 лв., която сума е съизмерима с главницата по Договора и надвишава значително договорната лихва. Поддържа, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя/гаранта. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Сочи, че сключването на Договора за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК по отношение на заложения лимит на разходите.

Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в понеблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Излага, че посоченият Договор за предоставяне на гаранция е сключен с цел изпълнение на условието на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за обезпечаване на Договора за паричен заем, при което обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за паричен заем в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Поддържа, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 4 от ЗЗД, поради липса на основание (кауза). Акцентира, че в случая срещу заплащането на възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция ищецът не е получил никаква услуга, а единствено задължението му се прехвърля от едното ответно дружество на другото ответно дружество, които са свързани помежду си. Поради това Договорът за предоставяне на гаранция бил изначално лишен от основание. Поддържа, че клаузите на Договора за предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите 4 последици от сключването не само на акцесорната сделка, но и на главната.

Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 50,00 лв., като частичен иск от 798,20 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита. Твърди, че на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ответникът „Файненшъл България“ ЕООД следва върне заплатените от нея суми по нищожния Договор за предоставяне на гаранция, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за сумата в размер на 50,00 лв., като частичен иск от 3589,80 лв., представляващи заплатени суми по нищожния Договор за предоставяне на гаранция.