Решение № 1378 от 03.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501678 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 29 от 04.04.2023г., постановено по т.д. № 162/2022г. по описа на ОС Враца, ГО, съдът е уважил частично субективно съединени искове с правно основание чл.

432 вр.чл. 380 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, като е осъдил „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, да заплати в полза на

1. М. Б. Х. сумата 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруга й Б. Ц. Х., в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2022г., около 10:40 ч. в гр. Враца, ул.

„Кръстьо Българията“ до № 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., както и иска с правно основание чл.497 ал.1 т.1 КЗ за присъждане на законната лихва върху сумата, формирана от претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв. плюс лихвата на основание чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 26.07.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

2. Н. Й. П. сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на попечителя й Б. Ц. Х., в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2022г., около 10:40 ч. в гр.

Враца, ул. „Кръстьо Българията“ до № 2, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 1 от 04.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и по съразмерност разноски за държавна такса от 26 лева.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., както и иска за присъждане на законната лихва върху сумата, формирана от претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лева плюс лихвата на основание чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 26.07.2022г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Присъдени са разноски М. Б. Х. и Н. Й. П., са осъдени да платят на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, разноски по съразмерност в размер 400 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, са осъдени да платят на адв.Н. Н. Д., сумата 10 380 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на М. Б. Х., както и сумата 2640 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Н. Й. П., съразмерно с уважената част на исковете.

На основание чл.78 ал.6 ГПК „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД са осъдени да платят в полза на ОС- гр. Враца д.т. в размер 4800 лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 лева.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци М. Б. Х. и Н. Й. П., оспорват решението неговата отхвърлителна част - за разликата над 100 000 лева до 200 000 лева за М. Б. Х., както и за разликата над 20 000 лева до 200 000 лева за Н. Й. П., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.07.2022г. до окончателното им изплащане, като молят съда да го отмени и да уважи изцяло претенциите в посочения размер. Изтъкват факта, че в конкретния случай не са отчетени всички тези специфични обстоятелства, които имат значение при определяне размера на претърпените от ищците неимуществени вреди, тъй като по делото са събрани достатъчно обективни доказателства, чрез които са доказани пълно и главно негативните последици, които ищците са принудени да търпят следствие смъртта на наследодателя им. Намират, че в обжалваното Решение не са обсъдени в своята цялост и значение сериозните психологически, емоционални и психични проявления и последици при ищците, породени и засилили се още повече в резултат на процесното ПТП и загубата на техния съпруг и баща, а други доказателства частично са кредитирани от съда като напълно достоверни - свидетелските показания. Безспорно е установено, че настъпилото събитие, при което ищците губят наследодателя си, ги е превърнало занапред в изключително неравностойни и непълноценни човешки същества, като на свой ред обуславя разстройство на психическото им здраве, наблюдава се промяна в цялостната психична нагласа на ищците към живота изобщо в посока отрицателна, изразяваща се в страх и постоянни опасения. Приживе Н. и Б. са били изключително близки, като дъщеря и баща, 2 била е налична една особено силна и дългосрочна връзка и сплотеност, която през годините постоянно се е затвърждавала и градирала. Още повече тя няма биологичен баща, а майка й е починала, когато е била на 16г. По този начин остава недооценено обстоятелството, че ищцата е принудена да живее и да продължи живота си без покойния си баща, който не е успял да присъства на сватбата й - единствения й останал жив родител след майка й - неин баща, вуйчо, попечител, като сега усещането при нея е за пълен сирак, след като и Б. намира смъртта си, което в значителна степен увеличава търпените болки, страдания и скръб вследствие на трагичното събитие, както и невъзможността да бъде преодоляна травмата.

Счита, че тази психологическа травма при ищцата до такава степен увеличава интензитета на търпените болки и страдания, че настоящият случай трудно би се сравнил с всички останали подобни застрахователни събития с летален изход. Настоящия случай травмира ищцата до неузнаваемост и препятства възможността за пълното й възстановяване от настъпилото събитие. С оглед, на това, Съдът не е преценил, че специфичното при неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат по- дълго проявление. Поради това и следва да се прецени, че при определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за грижи и внимание, за което по делото са събрани доказателства. Твърди, че не е преценено и съпоставено с факта, че Н. не е имала в целия си съзнателен живот до себе си фигурата на собствения баща, като през цялото време тази роля е играел за нея вуйчо й Б., брат на майка й. До момента, в който майка й губи живота си през 2006г, тогава официално Б. поема грижата и възпитанието на Н., родителските грижи и права, тъй като подава молба да стане нейн попечител и започват да живеят заедно, като семейство в дома на Б.. Той единствен и дори не е било поставяно под въпрос е поел веднага грижите и изцяло възпитанието на Н.. За нея Б. е бил баща, вуйчо, майка, дядо, баба - всичко, родител, приятел, наставник, попечител, ментор, истински авторитет, мечтано семейство с баща и с майка, братя и дом. С негова помощ и подкрепа завършва средното си образование в гр.Враца, след което отива да учи в гр. София висше образование, където живее на квартира и бива изцяло издържана от Б., наставлявана и подкрепяна да не се отказва и да продължава напред. Сега тя е сирак, макар грижите на М. и братята й, това е втори родител, който губи в съзнателния си живот и събитието се отразява пагубно на живота й, функционирането й, като страданието не намалява, страха от загубата на останалите я плаши и съпровожда всеки ден.

Що се отнася до М. - тя осъзнава и страда от факта, че е завинаги лишена от пълноценното и щастливо семейство, което са били преди настъпването на процесната катастрофа, при която загива Б.. Пострадалото лице й е давало в продълЖ.е на дълги години брачен и извън брачен живот. Години, изпълнени с любов, радости, подкрепа в тежките моменти, в рамките на които са си намерили семейно жилище, организирали са сами своята сватба, отгледали три деца, като големи хора, възпитали ги, отглеждали са и внуците си, любими на Б.. Б. и М. създават семейство през далечната 1970 г., като последователно през 3

1972г. и 1973г. им се раждат двама сина, които са отгледали напълно сами. Б. е работил цели 20 години в строителния бранш, като дори след като се пенсионира продължава да работи още около шест години, поради добро здраве и желание, както и желание да се грижи за семейството си. В последствие започват да отглеждат, като свое дете и Н.. Същите са се гордеели, че са успели да отгледат три деца, пълноценни членове на обществото и то с основната финансова и морална подкрепа на Б., който вече не е сред тях.

Изтъкват факта, че ОС Враца, доколкото не е допуснал доказателственото искане за комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, е следвало по-задълбочено и повсеобхватно да прецени и анализира показанията на четиримата свидетели за неимуществени вреди, съдържанието на отношенията на ищците с починалия, и поради липсата на тези очевидни логически връзки напълно погрешно е стигнал до извод за определяне и присъждане на заниЖ. по размер обезщетения. От събраните гласни доказателства, става видно, че до настоящият момент ищците страдат от посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в нарушение на съня, тревожност и депресия. Преди настъпилото събитие, те били изключително жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и така обичайните за всяко нормално семейство срещи с приятели и стремеж към положителни емоционални преживявания. В свидетелските показания се установи, че Б. Х. е бил не само добър човек, но и личност, която поставя семейството и близките си на първо място, винаги жертвоготовна и всеотдайна.

Пострадалият е бил изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее човек, ценен от всички - близки и приятели, същият е помагал, бил е усмихнат, весел и приятен човек, грижил се е за цялото си семейство, живеел е заедно с първата ищца и ежедневно е поддържал контакт с втория ищец - своята дъщеря Н., подкрепял ги е морално и материално, бил е опората и центъра на своето семейство. Б. Х. е живял в едно домакинство със съпругата си и децата си, всички са живели в един дом в гр.

***, ул. *** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. За него единствен смисъл са били неговите три деца и съпруга, като за тях той е бил незаменим. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че категорично е установено, че ищцата Н. Й. П. не е била отглеждана в продълЖ.е на повече от три години от починалото лице, че той я е прибрал в своето семейство, когато е била вече на 16 години възраст, в която не е била дете и е живяла с тях не повече от три години т.е. отношенията им не могат да се приравнят на такива като при баща и дъщеря, те са останали като между чичо и племенница. Видно е от събраните по делото доказателства, че не е налице изискването за изключителност", поставено от цитираното тълкувателно решение, наличието на което е абсолютна предпоставка за присъждането на обезщетение, поради което изразеното във въззивната жалба недоволство от съдебното решение в тази негова част е напълно неоснователно и необосновано. Претендира разноски, вкл. включително юрисконсултско възнаграждение.

4

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците М. Б. Х., ЕГН ********** и Н. Й. П., ЕГН **********, твърдят, че са законни наследници (първата от тях като преживяла съпруга, а втората - като фактически отглеждана дъщеря) на починалия вследствие на ПТП Б. Ц. Х., /на 72г./. На 12.03.2022г., около 10:40 ч. в гр. Враца, ул. „Кръстьо Българията“ до № 2, в междублоково пространство е настъпило ПТП, при което л.а марка “Фиат”, модел „Пунто“ с рег. № ********, управляван от виновния водач А. З. Н., в резултат на двиЖ.е, несъобразено с разпоредбите наЗДвП, с несъобразена скорост блъска правомерно движещия се по пешеходна пътека пешеходец Б.