Решение № 838 от 09.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Стара Загора, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530105094 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК за сумата от 800,00 лв., представляваща неплатена главница по договор за паричен заем кредирект № ******/******* г., 2/ по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 67,88 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода ******* г. – ****** г., и 3/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 134,81 лв. представляваща лихва за забава за периода ****** г. – 20.07.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че на ******* г. ответницата Н. Б. Д., е сключила Договор за потребителски кредит №****** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 800,00 лева, срещу което се съгласила да върне 5 броя вноски в по 273,00 в срок до ******г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, 1 неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63%.

В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори били по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано на ред/стр. №70 от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента 2 на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Ако се приемело, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д.

№****/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1002,69 лева, формирана както следва: 1/ главница в размер на 800 лева; 2/ договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 67,88 лева за периода от *******г. до ******г.; 3/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 134,81 лева за период от ******г. до 20.07.2023г.; 4/ както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Н. Б. Д., че същият дължи на „АПС Бета България“ сумата в общ размер от 1002,69 лева, формирана както следва: 1/ главница в размер на 800 лева; 2/ договорна

3 възнаградителна лихва върху главницата в размер на 67.88 лв. за периода от *******г. до ******г.; 3/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 134,81 лева за период от ******г. до 20.07.2023г.; 4/ както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д. П.-Г., назначен за особен представител на ответника, в който заема становище за неоснователност на исковете.

Оспорва исковата молба изцяло и всички твърдения в същата като неверни, оспорва твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Между ищеца и ответника не съществували твърдените в исковата молба отношения.

Ищцовото дружество не било кредитор на ответницата. Оспорва твърденията, че ищецът е кредитор на ответника и че е встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно правно основание, както и че е придобил права върху конкретното вземане. Оспорва всички твърдения в исковата молба относно качеството на ищеца като кредитор, както и основанията, на които твърди, че го легитимират като такъв-твърдения договор за цесия. Оспорва наличието на вземания, оспорва, че твърдените вземания са цедирани, тъй като те не били предмет на договора за цесия, а приложение №1 не било подписано в частта, където било посочено името на ответницата, още повече, че в него липсвали изискуемите данни по закон, то не представлявало договор, не било двустранен документ при липса на подпис на една от страните, нямало данни за конкретно вземане, липсвало описание и индивидуализация по основание, характер, размер, падеж, което правело договора за цесия нищожен поради липса на съгласие и липса на предмет.

На следващо място, с оглед характера на договора за заем като реален, не били представени доказателства, че сумата е усвоена и получена от ответницата, т.е. липсвал такъв договор.

Оспорва твърденията в исковата молба за уведомяване на твърдения длъжник, в случая ответницата, за която твърди, че не е била и не е длъжник по претендираните вземания. Ищецът нямал качеството на кредитор спрямо ответницата. Представеният договор за цесия не е могъл и не може да породи валидно правно действие спрямо твърдения длъжник, поради неуведомяването му. Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД при прехвърляне на вземания 4 предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземане има действие от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор - чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая ответницата не е имала договор със „Сити кеш”ООД, тъй като няма данни да е получавала твърдяната сума, не е била длъжник на това дружество. След като „Сити кеш“ ООД не е бил кредитор на ответницата, той не може да прехвърли вземане, което не притежава. Ищецът не е станал кредитор на ответницата, тъй като не е придобил твърдяното вземане.

Отделно договорът за цесия не бил съобщен на ответницата по предвидения в закона начин.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния, първоначалния кредитор. В случая прехвърляне нямало, а и да има то не било съобщено на длъжника по начина и реда, предвиден в закона, както е признато в самата искова молба. Оспорва и твърденията, че прехвърляне на вземане било съобщено на ответника, липсвало уведомяване, доказателства за това и за връчване на уведомление.

По отношение на длъжника и третите лица прехвърлянето на вземане имало действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. Оспорва, че в настоящия случай връчването на исковата молба можело да се приеме като съобщаване на прехвърляне на вземане, с оглед спецификата на казуса, а именно, че връчването на исковата молба не било лично на длъжника, нито на упълномощено от него или по силата на закона лице, а на назначен от съда особен представител, който не разполагал с пълна представителна власт и не можело да приеме такова уведомление редовно, тъй като не е упълномощен от страна, а назначен от съда и не притежава представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материални правоотношения.

Евентуално, дори да се счете, че било налице заемно правоотношение, то исковете били неоснователни като погасени по давност, за главницата поради изтичане на петгодишния давностен срок, както и исковете за лихви били погасени поради изтичане на тригодишния давностен срок. Моли за отхвърляне на исковете.

5

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, в становище депозирано преди о.с.з. нейният процесуален представител оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети като писмени доказателства договор за паричен заем кредирект № ****** от дата ******* г., с приложение към него /л. 9 от делото/, Общи условия /л. 49-57 от делото/, лог файл по договор за паричен заем /л. 10-12 от делото/, се установява, че на ******* г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 800,00лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между „Сити Кеш“ ООД, като кредитодател, и ответницата Н. Б. Д., като кредитополучател, е сключен на ******* г. договор за паричен заем кредирект № ******/******* г., като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжника.

Потребителят се е задължил да върне предоставената сума на кредитора, при условията, посочени в договора и Общите условия към него съгласно погасителния план, т.е. да изплати кредита на пет вноски в срок до ****** г.