Решение № 2804 от 21.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2804 гр. Пловдив, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330112590 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С... П., ЕГН **********, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ........... с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в чл. 5.6. от Договор за потребителски кредит №..................... и чл. 10 от Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че между страните бил подписан договор за потребителски кредит № ....., който бил недействителен, поради противоречие с добрите нрави и сключване в разрез с изискванията на чл. 11, т.9 и т.10, вр. с чл. 22 ЗПК.

Твърди се, че по силата на сключения договор, ответното дружество е отпуснало заем на ищеца в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.54 % и ГПР 49 %. Съгласно чл. 5.1. от договора, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на условията на чл.5.3 от договора. В случай на неизпълнение от кредитополучателя на условията, визирани в чл.5.1 от договора, същият съгласно чл. 5.6 от договора и приложение № 1 към него, дължи неустойка в общ размер на 535.04 лева, визирана като размер в чл. 10, в размер на 1.73 лева на ден.

Ищцата поддържа, че е усвоила изцяло предоставените заемни средства, но не дължи заплащане на лихва и неустойка, поради нищожност на договора на посочените в исковата молба основания.

Поддържа, че договореният фиксиран лихвен от 40.54 % противоречи на добрите нрави, внасял неравноправие между правата и задълженията на потребителя и кредитора.

Счита, че в годишния процент на разходите следвало да се включи и неустойката. Счита, че е заобиколено материалноправното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция била 1 загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била в размер почти равен на заетата сума. Предвиждането в договора неустойката да се кумулира към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие с принципа за добрите нрави.

Неустойката излизала и извън присъщата и обезпечителна функция, тъй като бил предоставен много кратък срок за представяне на посочените обезпечения, което водело до извода, че кредиторът не търсел обезпечение, а добавка към възнаграждението си.

Посочването в договора за кредит на размер на годишния процент на разходите, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика, което водело до неравноправност на договорните клаузи.

По този начин били нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Излага, че нищожността на неравноправна клауза в договор, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредита, поради неспазване на изискванията чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Позовава се на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в чл. 5.6. от Договор за потребителски кредит ............ и чл. 10 от Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9, и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество, на............., като срокът изтича на .....вкл. /работен ден/. Отговорът на исковата молба с вх. № ............. е подаден на ............видно от приложената товарителница/, т.е. същият е депозиран след едномесечния срок за отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен, като наред с това е предявил и насрещни осъдителни искове, обективирани в отговора на искова молба, с искане да се осъди ищцата да му заплати главница в размер на 262.45 лева и възнаградителна лихва в размер на 17.93 лева, за периода от 27.06.2021 г. до 26.09.2021 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ...............

С Определение № ............. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК.......... против ищеца Н. С... П., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск, обективиран в Отговор на искова молба с вх. № ............. с предмет – за осъждане на другата страна да му заплати следните суми: главница в размер на 262.45 лева и възнаградителна лихва в размер на 17.93 лева, за периода от 27.06.2021 г. до 26.09.2021 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит №.......................

В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен.

Признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит с твърдяното от ищцата съдържание на правата и задълженията на всяка от страните.

Възразява срещу твърденията на ищцата, че неустойката, установена в чл. 5.6 от договора за кредит, трябвало да се включи при изчисляване на ГПР по кредита. Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според която разпоредба, при изчисляване на ГПР по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по 2 договора за кредит.

Възразява срещу твърденията на ищцата, че уговорената между страните годишна лихва били нищожна поради противоречи с добрите нрави.

Възразява срещу твърденията на ищцата за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави и нейната прекомерност. Начислената неустойка била в размер на 1.73 лева на ден, който размер бил съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Сочи, че в чл. 5.6. от процесния договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респ. ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява.

Поддържа, че неустойката изпълнявала трите си основни функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Възразява срещу твърденията на ищцата за липса на предварителна оценка на кредитоспособността на ищцата, а именно нарушение на чл. 16 ЗПК, както и срещу твърдението й, че не е предоставена преддоговорна информация на кредитополучателя, в нарушение на чл. 5 ЗПК. Твърди, че на ищцата е предоставен СЕФ.

Възразява и срещу твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, като счита, че не е налице ГПР, различен от реално приложимия по договора за кредит.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

В тежест на ищеца е да установи наличието на договор за потребителски кредит, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, неравноправност и нарушение на материалния закон.

Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск за основателен и доказан, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит № ................ по който предоставената сума е усвоена. /виж.

Определение по чл. 140 ГПК № ................

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – Договора за кредит и Приложение № 1 към него, погасителен план към договора за кредит, Общите условия и СЕФ.

Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство, Договор за потребителски кредит № ............е сключен договора между страните по делото.

С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.54 %, а ГПР е 49.00 %. Ищецът се е задължил да върне 3 сумата с краен падеж: 26.09.2020 г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 560.76 лева с одобрено обезпечение, съответно на 878.28 лева без одобрено обезпечение. Според Раздел V от договора, чл. 5.1 – в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т.е. денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията по настоящия договор могат да бъдат: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. (5.2). В случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг кредит, вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Според чл. 5.6. от Договора за кредит, в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, съгласно сроковете и условията на т.5.1-т.5.5 или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на нестойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за кредит и Погасителния план към кредита.

Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Според чл. 10 от Приложение № 1 към Договора за кредит, размерът на неустойката, в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно т. 5.6 от Договора за кредит е 1.73 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Ай Ти Еф Груп“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.