Решение № 5 от 06.04.2025, Районен съд - Чепеларе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Чепеларе, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Административно наказателно дело № 20245450200080 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Й. В. К., EГН **********, с постоянен адрес: гр.

*********, кв. *********, бл. **, вх. *, ет. **, ап. ** и адрес за призоваване: гр. *********, пл. *********, х-л "*********", ет. **, офис ** против наказателно постановление № 230373-000248/01.07.2024 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОДМВР Смолян, с което за виновно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 точки.

В депозираната жалба са изложени оплаквания, че в обжалваното наказателно постановление липсват мотиви по въпросите, които са включени в предмета на задължителното произнасяне по чл. 53, ал. 1, чл. 54 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, което сочи на извод, че не е извършена проверката, обезпечаваща спазването на изискванията на посочените норми от ЗАНН, вменяващи на наказващия орган задължение да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на съответните въпроси /фактически и правни/. Жалбоподателят счита, че допуснатите в административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено заявление с вх. № 3279/10.12.2024 г. поддържа жалбата. В писмено заявление с вх.

№ 772/17.03.2025 г. изразява становище по съществото на спора, като заявява, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства безспорно се установявало, че на посочената дата, място и време, като водач на установеното МПС и при наличие на пътен знак В24, е осъществил маневра изпреварване, което като последица представлявало несъобразяване на поведението с въведената с пътния знак забрана, по което не спори. Поддържа, че е налице пълна липса на мотиви от страна на АНО, което представлявало съществено нарушение на задължението му, произтичащо от нормата на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Оспореното наказателно постановление разкривало пълна липса на съображения по въпросите, отнасящи се до субективната страна на деянието, в частност до вината. Липсвали съображения и оценка от страна на АНО съобразно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, което било в 1 отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в т. 5 от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, а също и от гледна точка на решение № 7/30.06.2020 г. по конст. дело № 11/2019 г. на КС на РБ. С оглед изложеното моли за отмяна на оспореното НП, като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в първото и следващите съдебни заседания. В последното съдебно заседание същият се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Ш., който в хода на съдебните прения пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Представя и писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 26.09.2024 г.

Жалбата е подадена чрез АНО на 04.10.2024 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на наказателното постановление е спазен, доколкото същото е връчено на наказаното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 21.06.2024 г. полицейските служители при РУ Чепеларе Т. Г. М. и А. Й. К. били назначени в наряд и разпределени да извършват контрол на движението по улиците "Васил Дечев" и "Беломорска", като им бил даден времеви период от два или три часа да контролиларт по двете улици. Бил им предоставен избор на точката за контрол. Около 11:25 часа двамата контролирали движението на ул. "Беломорска" до входа на ПГ по СГСТ "Никола Йонков Вапцаров", на отбивката, когато установили, че водачът, който се движел в посока от гр. Смолян към гр. Пловдив, предприел маневра "изпреварване". Свидетелите не си спомнят марката и модела на автомобила, управляван от жалбоподателя, скоростта му на движение, автомобилът, който водачът е изпреварил или наличие на колона пред него, нито кой от тях двамата го е спрял. Поясняват, че по принцип, когато работят, който от двамата установи, че се извършва маневра "изпреварване", съобщава на другия, т.е. и двамата са свидетели на нарушението и който от двамата е по - близо или е по - свободен, той подава сигнал със стоп - палка. Твърдят, че знакът за забранено изпреварване се вижда и че той винаги е там, като свидетелят К. посочва и че има непрекъсната маркировка, която показвала, че на този участък е забранено изпреварването, която и понастоящем не е заличена. Знакът, забраняващ изпреварването, бил след кръстовище, образувано от ул.

"Кокиче" с ул. "Беломорска". Не знаят дали общината е подменяла знаци, включително и на въпросната отсечка, но водачите имали възможност да възприемат знака за забранено изпреварване.

За извършеното нарушение свидетелят М. съставил против жалбоподателя А. С. GА № 1093798 от 21.06.2024 г. в присъствието на свидетеля К., очевидец, присъствала и при установяване на нарушението, за това, че на 21.06.2024 г. в 11:25 часа в гр. Чепеларе, на ул.

"Беломорска" до входа на ПГСГСТ "Н. Й. Вапцаров" в посока към гр. Пловдив управлява лек автомобил "**********" с рег. № *******, като допуска следното нарушение: водачът предприема и извършва маневра изпреварване на друг автомобил след пътен знак В 24 /забранено изпреварване на МПС/, който е поставен след кръстовище с улица "Кокиче", като по този начин не съобразява своето поведение с указанието на пътния знак, с което виновно 2 е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с пътен знак В24, В25. Така съставеният А. е предявен на жалбоподателя на 21.06.2024 г., който същият е подписал без възражения, като му е връчен и препис от акта.

Въз основа на съставения А. С. GА № 1093798 от 21.06.2024 г., АНО е издал атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-0373000248/01.07.2024 г. срещу Й. В. К. за несъобразяване на поведението си с пътен знак В24, В25, с което виновно е нарушил на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети 10 точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. М. и А. К., както и от приобщените писмени доказателства.

Липсват основания за съмнение относно достоверността на който и да било от доказателствени материали, които на практика са безпротиворечиви. Няма нищо неестествено в това разпитаните като свидетели служители на МВР да нямат спомен относно дадени детайли от ситуацията, включително с оглед изминалото време и общоизвестната им служебна натовареност, но съдът кредитира с доверие техните показания, тъй като същите кореспондират с останалите източници на доказателствена информация - А., Генерален план за организацията на движението в гр. Чепеларе и обяснителна записка към него, писмо с изх. № 11-00-33/14.11.2024 г. от ОПУ - Смолян, писмо от РУ Чепеларе с № 373000-696 от 21.02.2025 г., график за изпълнение на ППД от автопатрулите за деня от ООР и ПП при РУ Чепеларе на територията на гр. Чепеларе за периода от 16.06.2024 г. до 30.06.2024 г, разпореждания за патрулно - постова дейност на МВР за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от РУ Чепеларе територия в периода от 08:30 часа на 20.06.2024 г. до 08:30 часа на 21.06.2024 г. и от 08:30 часа на 21.06.2024 г. до 08:30 часа на 22.06.2024 г., служебна бележка № 3450002498/11.03.2025 г., издадена от ОДМВР Смолян за заеманата длъжност от полицейски служител Т. М., ежедневни ведомости от 08:30 часа на 21.06.2024 г. до 08:30 часа на 22.06.2024 г. и др., въз основа на които се установява релевантната фактическа обстановка.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

А. и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН - тримесечен за съставяне на А., съставен на 21.06.2024 г., и шестмесечен за издаване на НП, издадено на 01.07.2024 г., считано от момента на установяване на нарушението - 21.06.2024 г.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са датата на съставянето на акта и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.

Релевантно в случая е несъобразяването с пътен знак В24. Упоменаването и на пътен знак В25 /наред с пътен знак В24/ е съвсем очевиден резултат на използване на типова бланка за описание на административно нарушение, неудачността на който подход е повече от очевидна, но с оглед конкретното съдържание на процесния А., към което препраща и НП, то липсва всякакво съмнение каква е действителната фактическа обстановка по 3 обвинението, респективно за жалбоподателя не е била налице неяснота относно нарушението и ограничено правото на защита/в този смисъл решение № 8/14.01.2016 г. по КАНД № 131/2015 г. на Административен съд - Смолян/. Поради това съдът счита, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила в тази връзка – арг. от чл. 335, ал.

2, във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Изискванията на ЗАНН за описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, имат за свой действителен смисъл даването на възможност за осъществяване на защита по същество срещу съответното обвинение и очертаване рамките на обвинението, че за съда да е ясен самият предмет на административнонаказателното производство, така че да не се получи ситуация, при която съдът би изместил органите на изпълнителната власт от техните властнически функции. В случая обвинението е напълно ясно и именно тази яснота е дала възможност на жалбоподателя да упражни процесуалното си право на защита посредством излагане на доводи по същество срещу обвинението, което е съвсем очевидно както от съдържанието на процесната жалба, така и от изложеното в писменото му заявление заявление с вх. № 772/17.03.2025 г. В продължение на така коментираното следва да се посочи, че изискване за излагане в А. и НП непременно и на съставомерни от субективна страна признаци на административното нарушение /т.е. на факти от т. нар. "вътрешен душевен мир" на дееца/ уредбата по ЗАНН не съдържа.