Определение № 68 от 04.02.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. София, 04.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20221001000002 по описа за 2022 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е следните три частни жалби:

1.Частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год. , подадена А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „ Корпоративна търговска банка „ АД в несъстоятелност срещу Определение № 263775/13.07.2021год., постановено по т.д.№894/2018год. по описа на СГС , с което е върната искова молба, предявена на основание параграф 6 от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност от синдиците на „ Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ срещу „ Кемира“ ООД и „ Емко „ООД и е прекратено производството по делото като недопустимо и с което „КТБ“ АД в /несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата от 480 000 лева разноски по делото.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение и се прави искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. При условията на евентуалност се прави искане за отмяна на определението , в частта , с която „КТБ“ АД в / несъстоятелност /е осъдена да заплати държавна такса в размер на 318 457.04 лева като бъде постановено ново за освобождаване на „КТБ „АД в несъстоятелност от заплащане на държавна такса, както и за намаляване на присъденото в полза на „ Емко“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 480 000лева поради прекомерност.

Изразява се несъгласие с приетото от съда,че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР от ЗИД на ЗБН има за последица недопустимост на предявения иск. Поддържа се и се излагат съображения, че отмяната има отношение към основателността на иска , а не към неговата допустимост. Ако се възприеме тезата за недопустимост на предявения иск, се прави искане за отмяна на обжалваното решение , в частта , в която ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 318 457.04 лева. В тази връзка се твърди , че с оглед основанието за прекратяване на съдебното производство държавната такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата е недължима, тъй като производството по делото е образувано при упражнено от синдика на „КТБ АД“ в несъстоятелност право, въз основа на предвидени в закона разпоредби, които са отменени впоследствие като противоконституционни. Счита се за неправилно обжалваното определени и в частта му , в която са присъдени разноски в полза на „ Емко „ ООД в размер на 480 000 лева, поради липса на доказателства за извършения разход и поради прекомерност на възнаграждението.

1

В подаден писмен отговор от „ Емко „ ООД се оспорва подадената частна жалба , с изложени доводи за недопустимост на производството по делото предвид обявената противоконституционалност на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР към ЗИД на ЗБН. Поддържа се недопустимост на производство ,която предпоставя прекратяването му на основание чл.130 от ГПК и присъждане на дължимата се държавна такса . Счита се , че правилно на основание чл.78 от ГПК в негова полза са присъдени разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение и че те са в доказания , съобразно представените документи , размер. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Към писмения отговор се представят извлечение от сметка на адвокатско дружество К. и партньори и на „ Емко „ ООД за 14.08.2018год., както и банкова референция от 17.08.2021год.

Отговор на частната жалба е подаден и от „ Кемира“ ООД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и се прави искане за отхвърлянето й.

2. Частна жалба вх.№ 358201/25.10.2021год. подадена А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на „ Корпоративна търговска банка „ АД в /несъстоятелност/ срещу Определение № 264741/06.10.2021год. , постановено по т.д.№ 894/2018год. по описа на СГС , с което е оставено без уважение искането им за отхвърляне претенцията на „ Елко „ ООД за присъждане на разноски по делото, формулирано в молбата им по чл.248 от ГПК.Поддържа се , че неправилно са присъдени разноски в полза на „ Емко“ ООД ,тъй като липсват доказателства за извършването им. Сочи се ,че платежното нареждане не съставлява документ за плащане на адвокатския хонорар , а и същото не отговаряло на законовите изисквания. Счита се ,че представените от „ Емко „ ООД извлечение от сметки и референция не следва да се ценят като доказателства ,тъй като възможността им за представяне била преклудирана .Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което да се остави без уважение искането на „ Емко „ ООД за присъждане на разноски .

В подаден от „ Кемира“ ООД писмен отговор се заявява неоснователност на частната жалба и се прави искане за нейното отхвърляне.

„ Емко „ ООД оспорва частната жалба. Счита че правилно е уважена молбата му по чл.248 от ГПК и са приети за доказани претендираните от него разходи .Оспорва твърдението на частния жалбоподател за настъпила преклузия касателно доказателствата за извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение като счита, че с оглед прекратяването на производството по делото,като извършено в закрито съдебно заседание, доказателствата за направените по делото разноски са направени в първия възможен момент за това, а именно в производството по чл.248 от ГПК. По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

3. Частна жалба вх.№ 360/04.11.2021год., подадена от „ Емко „ ООД срещу Определение № 264741/06.10.2021год., с което е изменено определение от 13.07.2021год., в частта , в която „ КТБ“ АД в несъстоятелност е осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата от 480 000 лева разноски по делото като вместо него е постановено друго за заплащане на разноски в размер на 91 144.26 лева.В частната жалба се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и се твърди ,че уговореният и заплатен адвокатски хонорар от 480 000 лева кореспондира с фактическата и правна сложност на делото.

Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната му част и за постановяване на ново, с което да му се присъдят разноски в пълния предявен размер от 480 000 лева. При условията на алтернативност се прави искане за увеличаване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 91 144.26 лева с 20 % ДДС.

В подаден писмен отговор от „КТБ“ АД в /несъстоятелност/ са излагат съображения за недължимост на претендираните от „ Емко“ ООД разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по съображения, идентични на изложените такива в частна жалба вх..№ 358201/25.10.2021год .Прави се искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното определение.

Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна , поради което следва да бъдат разгледани по същество .

По делото и във връзка с наведените оплаквания се установява следната релевантна 2 фактическа обстановка:

С Определение № 263775/13.07.2021год е възобновено производството по т.д. № 894/2018год. по описа на СГС, върната е исковата молба, предявена от синдиците на

„Корпоративна търговска банка“ АД в /несъстоятелност/ на основание параграф 6 от ПЗР към ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност срещу „ Кемира“ ООД и „ Емко“ ООД и е прекратено производството по делото като недопустимо.

Със същото определение „ Корпоративна търговска банка“ АД в /несъстоятелност/ е осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 318 457.04лева , представляваща държавна такса , платима от масата на несъстоятелността, както и е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК на „ Емко „ ООД сумата от 480 000 лева , представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

С Определение № 264741/06.10.2021год., постановено по молби на „ Корпоративна търговска банка „ ООД и „ Емко „ ООД по чл.248 от ГПК е изменено Определение от 13.07.2021год. постановено по т.д.№ 894/2018год. на СГС,в частта в която „ корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „ Емко“ ООД сумата в размер на 480000лева като вместо него е постановено ново,с което „ корпоративна търговска банка „ АД е осъдена да заплати на „ Емко“ ООД разноски по делото в размер на 91 144.26лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Частна жалба вх.№ 341694/03.08.2021год срещу Определение № 263775/13.07.2021год., постановено по т.д.№894/2018год. по описа на СГС , в частта му , в което е върната исковата молба на синдиците на „ Корпоративна търговска банка“ АД / в несъстоятелност/ срещу „ Кемира“ ООД и „ Емко „ООД и е прекратено производството по делото като недопустимо е НЕОСНОВАТЕЛНА.Съображенията за това са следните:

Спора се свежда до действието на решенията на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на закон или на отделна норма от него. Този въпрос е разрешен в Решение № 3/28.04.2020 г. по Конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд. В мотивите на това решение са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения). Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т. е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или неприключени.

С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, която предвижда, че всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и / или дялове от търговски дружества , извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на „ Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ под специален надзор е недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността. Предвид обявяването на разпоредбата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД на ЗБН за противоконституционна и предвид изложеното по-горе настоящият състав намира ,че искът се явява недопустим, тъй като за ищеца липсва право на иск , а правото на иск е абсолютна предпоставка за допустимостта на производството. Неоснователно е възражението , че обявяването на противоконституциоността не рефлектира върху правото на иск, а върху неговата основателност. С обявяването на нормата на параграф 6, ал.1-2 от ПЗР на ЗИД на ЗБН за 3 противоконституционно вече не съществува разпоредбата , уреждаща фактическия състав на исковата претенция, които елементи да бъдат съобразявани при разглеждане на иска по същество .