Решение № 510 от 14.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Казанлък, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510102816 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. П. И., ЕГН **********, с адрес: **********, против „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 202423225, гр. София. Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ Д.Ц., рег. № **********, район на действие ОС-Стара Загора, въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № ********** г. на Районен съд-Казанлък. Сочи, че вземането, предмет на изпълнителното производство, е възникнало през 2011 г. От този момент до настоящия изтекли значително повече от пет години, без да са налице валидни изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност.

Твърди, че през целия период не е извършвал плащания на задължението, не е подписвал споразумения и не е признавал дълга под каквато и да е форма. С оглед на горното счита, че вземането, предмет на изпълнително дело № ********** е погасено по давност, а предприетите изпълнителни действия са незаконосъобразни. Моли съда да признае за установено, че вземането на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, предмет на изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ Д.Ц., е погасено по давност. Претендира разноски в производството.

В открито съдебно заседание, чрез назначения му процесуален представител по Закона за правната помощ заяви, че не му е било съобщено цедирането на вземането от първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на цесионера „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Уточни се, че изпълнително дело № ********** г. е образувано въз основа на 1 изпълнителен лист от 21.06.2011 г. Сумите, дължими на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са посочени в изпълнителния лист и са следните:

449,91 лева – главница; 127,59 лева – възнаградителна лихва за периода от 03.06.2008 г. до 16.09.2008 г.; 154,07 лева – мораторна лихва за периода от 24.06.2008 г. до 26.04.2011 г. и законна лихва върху главницата, считано от17.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 125,00 лева – разноски по делото. По изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Д.Ц., ЧСИ е присъединила държавата като взискател за сумата от 5746,38 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни съображения относно настъпването на факти, които имат за последица прекъсване на давността по отношение на процесните вземания. Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на разноски по делото.

В писмено становище ответникът заяви относно цедирането на вземането от първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на цесионера „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, че ответникът е уведомен за цедирането на вземането в хода на процеса.

Съдът, като съобрази доводите в исковата молба и отговорът на ответника, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното:

Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите по съответния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът по чл. 439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респективно лицето, което е встъпило в правата му. Надлежен петитум по този иск е за признаване за установено по отношение на ответника - кредитор, че сумите по издаден изпълнителен лист са недължими поради изтекла погасителна давност. В хода на производството ищецът уточни сумите, които са предмет на делото и представя препис на издадения изпълнителен лист.

Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № **********г., по описа на РС-Казанлък.

Касателно тези вземания, приложение намира общата 5-годишна давност, установена в нормата на чл. 110 ЗЗД, съобразно нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания. ВКС последователно приема, че макар в чл. 117, ал. 2 ЗЗД да са посочени само вземанията, установени със „съдебно решение“, няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение, която е влязла в сила (т.е. не е подадено възражение или то е оттеглено), има изпълнителна сила и стабилитет, аналогичен на съдебно решение. Това е изрично посочено в Определение № 50250/06.07.2023 г. по гр.д. № 3880/2021 г. на ВКС, III г.о., Определение № 3760/26.07.2024 г. по гр.д. № 93/2024 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1764/10.04.2024 г. по гр.д. № 2403/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 50002/16.01.2025 г. по гр.д. № 186/2022 г. на ВКС, III г.о.

На следващо място изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за новата давност е всякога пет години, без значение колко кратка е била началната давност. В този смисъл е Определение № 1910/29.06.2023 г. по гр.д. № 4029/2022 г. на ВКС, III г.о. Следователно тази пет годишна давност се прилага и за лихвите, установени с изпълнителния лист.

Съгласно чл. 116, буква "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. С оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 ТР 2 от 26.02.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., не спадат към действията, характеризиращи се като изпълнителни, т. е пряко насочени към удовлетворяване вземането на взискателя.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прието, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона, с факта на изтичането на предвидения двугодишен срок, без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. За да бъде прекъснат визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това, дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по общо възлагане от взискателя. Според цитираното по-горе Тълкувателно решение 2/2015 г. изпълнителните действия включват: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, 3 възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес е искът по чл. 439 ГПК. Той се явява защита на длъжника, регламентирана в Глава тридесет и девета "Защита срещу изпълнението" на ГПК. Длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

С оглед на данните по делото, по повод издадения изпълнителен лист по гр. дело № **********г. от РС-Казанлък., по молба от 14.11.2011 г. на кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изпълнително дело № ********** г., по описа на ЧСИ Д.Ц., рег. № **********. С оглед на датата на образуване на изпълнителното дело, следва да бъде съобразено и ТР 3/2020 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, или за период от образуване на изпълнителното дело на 14.11.2011 г. – до 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла.

Видно от приложения препис от изпълнителното дело, след 26.06.2015 г. по същото с нарочна молба от 29.07.2015 г., е поискано от ЧСИ конституирането на нов взискател по делото, настоящ ответник.

На 07.06.2016 г. била входирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД) за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.

На 07.06.2016 г. била изходирана Покана за доброволно изпълнение до С. П. И. бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 19.07.2016 г.

На 14.11.2016 г. била входирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД) с искане за извършване на справка за наличието на трудов договор и налагане на запор.

На 18.06.2019 г. изп. дело ********** г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 18.06.2019 г. била входирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД) с искане 4 за изтегляне на изпълнителен лист.

На 18.06.2019 г. било образувано изп. дело № ********** г. по описа на ЧСИ Д.Ц..

На 28.06.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на името на С.

П. И. в „Юробанк България“ АД, в „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Банка Пиреос България” АД.

На 17.05.2021 г. бил наложен запор на банкови сметки на името на С. П.

И. в „Първа Инвестиционна банка“ АД.

На 07.2021 г. била входирана молба от взискателя с искане за налагане на запор на трудово възнаграждение, получавано от длъжника, изходирано запорно съобщение до работодател на длъжника, като на 02.09.2021 г. бил входиран отговор от работодателя, че трудовото правоотношение е прекратено.

На 02.2023 г. била входирана молба от взискателя с искане за извършване на справка БНБ с искане за налагане на запори върху откритите такива, както и алтернативно искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 16.03.2023 г. бил наложен запор на банкова сметка на името на длъжника в „Райфайзенбанк“ ЕАД.

На 28.10.2024 г. била входирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД) с искане за извършване на справка БНБ с искане за налагане на запори върху откритите такива, както и алтернативно искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 18.12.2025 г. бил наложен запор върху трудово възнаграждение от работодател „Деливъри БГ” ЕООД, получавано от С. П. И..

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че последното валидно действие е извършено на 18.12.2025 г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок.

Видно от ангажираните по делото доказателства, предприеманите действия по изпълнението са регулярни такива и сроковете между тях са помалки от установения 5 годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В посочения период са извършвани множество изпълнителни действия /запор на банкови сметки; запор на трудово възнаграждение; искане за опис на движими вещи; искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. В случая петгодишния период обхваща и периода на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /. Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на 5