Определение № 360 от 05.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 25.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500298 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод частната жалба на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис № 6 против разпореждане № 260053 от 18.03.2024 година, постановено по гражданско дело № 2364/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 5 лева, представляваща дължима държавна такса за издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца по делото С.С. Ш..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано.

Сочи в тази връзка, че действително към момента на образуване на делото през 2020 година ищецът бил освободен от заплащането на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. На същия, обаче ответникът по делото и жалбоподател в настоящия процес на 05.10.2022 година заплатил обезщетение в размер на сумата от 10 509.79 лева. В тази връзка се изразява недоволство от извода на съда, че освобождаването от държавни такси било за цялото производство, а преценката за имущественото му състояние се правела само към датата на постановяване на определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Поддържа в тази насока становище, че при промяна на имущественото състояние на страната, която е освободена или на която съдът е отказал освобождаването от държавна такса и/или разноски и които обстоятелства са станали достояние на съда, той следва да извърши нова преценка и дължи ново произнасяне.

В конкретния случай съдът бил сезиран с две последователни молби за изменение на имущественото състояние на С. Ш. с представяне на доказателства, че на същия било изплатено обезщетение в посочения по-горе размер. При дължимост на такса в размер на 5 лева същият, счита жалбоподателят, разполагал с достатъчно имущество да заплати същата.

След като на съда безспорно му станали известни сочените факти за промяна на имущественото състояние на ищеца, то следвало да бъде направена от негова страна нова преценка в тази насока и бъде съобразен размера на получената сума и съответно отнесен към размера на дължимата държавна такса. В случай, че съдът не бил съгласен с изложеното от застрахователя, то той следвало да изиска нова декларация за материалното състояние на ищеца и ако приема, че не са налице категорични доказателства, то била налице възможност да извърши и служебна проверка в тази насока. Към датата на подаване на молбата за 1 издаване на изпълнителен лист ищецът не отговарял на изискванията на чл. 83, ал. 2 от ГПК при съотнасяне на сумата от 5 лева към вече получената такава от него в размер на 10 509.79 лева. Отправя в тази връзка искане по горните доводи и съображения атакуваното разпореждане в посочената част да бъде отменено.

Бургаският апелативен съд намира, че разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено по следните доводи и съображения, а именно:

С разпореждане № 260053 от 18.03.2024 година по повод постъпила от ищеца по делото чрез процесуалния му пълномощник молба с искане в тази насока Бургаският окръжен съд е разпоредил да се издаде в негова полза изпълнителен лист за присъдената с посоченото решение на ВКС законна лихва; да се издаде изпълнителен лист в полза и на адвоката му за присъденото му на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение; осъдил е „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати по сметка на съда държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на Ш. в размер на 5 лева. След постановяването на това разпореждане, което в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати държавна такса от 5 лева има характера на определение и следва поради това да бъде разглеждано като такова застрахователят е подал молба с искане, по изложените в нея съображения за промяна на имущественото състояние на Ш., същото да бъде отменено; приложени са от него към нея и писмени доказателства. С разпореждане, написано върху самата нея съдът е оставил искането без уважение по съображения, че липсват представени доказателства за плащане на присъдената с решението на ВКС законна лихва. Последвала е нова молба от застрахователната компания, поясняваща първата подадена от нея такава, в която се сочи, че е настъпило изменение по отношение възможностите на Ш. да плати дължимите от него такси и разноски за производството, като отново е заявено искане за отмяна на разпореждането от 18.03.2024 година в сочената част. Съдът по повод на това искане е указал на 05.04.2024 година на ответника, че ищецът е освободен от държавни такси за цялото производство, а преценката за имущественото му състояние се прави към датата на постановяване на определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК. По повод на това указание с трета депозирана по делото молба ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД отново е поискало разпореждането от 18.03.2024 година в частта, в която то е осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 5 лева за държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца да бъде отменено.

При тези факти настоящият състав на съда намира преценката, направена от окръжния съд във връзка с дължимостта на държавната такса от страна на жалбоподателя за правилна. Както сам жалбоподателят сочи, а в този смисъл е и практиката, на която същият се позовава, освобождаването на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси и разноски важи за цялото производство, до окончателното му приключване с влязъл в сила акт. Действително, съобразно посоченото и в ТР №6 от 06.11.2013 година по тълк. дело № 6/2012 година на ОСГТК, т. 12, това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В конкретния случай, при подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист първоинстанционният съд не е могъл да вземе предвид данните за полученото от ищеца обезщетение, за да направи извод за промяна в обстоятелствата, касаещи имущественото му състояние, тъй като по делото такива не са били налични. За същия не е било налице и основание сам да проверява тези обстоятелства, тъй като не е имало дори и най-малка индиция в насока тяхната промяна. Ответникът -жалбоподател е този, който е следвало до доведе до знанието на съда фактите и обстоятелствата, сочещи на промяна, тъй като изгодните правни последици от това в конкретния случай биха били за него. Още повече, че той е бил наясно с постановения от ВКС на РБ осъдителен диспозитив и потенциалната 2 възможност ищецът да упражни предоставеното му от закона право да поиска в негова полза да бъде издаден изпълнителен лист. При тези данни правилно и законосъобразно окръжният съд е възложил дължимата държавна такса за издаването на изпълнителен лист в тежест на ответната страна. Данните по делото сочат, че срещу разпореждането в частта, в която е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца жалба не е била подавана, поради което и следва да се приеме, че към горния момент и при разгледаните условия въпросът с възлагането на държавната такса е разрешен.

За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че държавната такса е възложена на практика в тежест на осъдената по делото страна - тази, която е загубила същото. Тъй като ищецът е този, в полза на който са присъдени суми - в случая законната лихва за забава върху допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 800 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, то дори и той да беше натоварен със заплащането на държавната такса за издаването на изпълнителен лист, тази разноска на ищеца отново щеше да бъде възложена и фактически събрана от ответника, срещу когото е постановено решението, при съобразяване на правилата за разпределяне отговорността за разноски, в рамките на последващото изпълнително производство, респективно при плащане на сумата след нейното определяне по размер.

По тези съображения настоящият състав на съда приема, че не са налице предпоставките за отмяна на разпореждането в атакуваната част, поради което и същото следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно, а жалбата срещу него - неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260053 от 18.03.2024 година, постановено по гражданско дело № 2364/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, в която „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67а е осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 5 лева, представляваща дължима държавна такса за издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца по делото С.С. Ш..

Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3