Решение № 188 от 21.11.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Нова Загора, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100861 по описа за 2024 година

Производството пред Районен съд Нова Загора е образувано по искова молба от Е. Й.

Л. с ЕГН ********** от гр.***********, чрез процесуален представител адв.М. П. М. - АК Сливен, против М. Й. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.*******, с цена на иска 1778.68 лева.

В исковата молба се твърди, че в периода 27.06.2024 г. - 02.08.2024 г. вкл. страните по делото били сключили множество устни договори за парични заеми, съгласно които ищеца, в качеството си на заемодател, бил предоставил в заем на ответника, в качеството му на заемател, сума в общ размер на 2100 лв., като за всяка от главниците заемателят се бил задължавал да възстанови на заемодателя в срок до няколко дни от предоставяне на заема.

При предаване на последните заемни суми от ищеца на ответника на дата 02.08.2024 г., страните били уговорили падеж за връщане на целия заем - 04.08.2024 г.

Посочва се, че на 27.06.2024 г. ищецът предоставил 50 лв. в заем на ответника, като му превел сумата по Easy Pay. Ответникът поискал парите, за да си купи храна. След 2- 3 дни ответникът поискал и получил в заем от ищеца още 40 лв., този път в брой, пак за храна.

След един ден ищецът предал на ответника още 300 лв. в заем. С тези пари ответникът искал да направи рожден ден на сина си.

При получаване на всяка една от сумите ответникът твърдял, че на следващия ден ще я върне, а след това се извинявал, че шефът му не се бил прибрал от пътуване и не му бил платил все още. Обещавал, че веднага когато получи заплатата си, ще върне заетите суми и ще плати взетите на вересия стоки от магазина.

След като вече дължал 390 лв. на ищеца, ответникът взел на вересия от магазина му стоки на стойност веднъж 14.50лв. и после за 4.50лв., за които страните отново постигнали уговорка, че ответникът ще я върне на ищеца след няколко дни.

На 10.07.2024 г. ищецът превел м Easy Pay на два пъти пари на ответника, които му 1 предоставил в заем, а именно: в 11,44ч. на 10.07.2024 г.- му превел сумата от 140 лв., а в 15,21ч.- сумата от 100 лв. На следващия ден му дал 10 лв. в брой, за цигари.

Сочи се, че към онзи момент ответникът върнал на ищеца сумата от 100 лв.

Последвали още предоставяния в заем от ищеца на ответника, в различни дни, няколко суми - 50 лв., 140 лв., 100 лв.

Когато дължимата сума вече била в размер на 850 лв., ответникът взел отново на вересия от магазина на ищеца стоки на стойност веднъж 13.50 лв., после за 10.50 лв. и 5.60 лв. След това получил в заем 20 лв. в брой.

Твърди се още, че след това ответникът получил още на няколко пъти от ищеца различни суми в брой - 6 лв., 94 лв., 50 лв., 200 лв., 30 лв., 20 лв., както и 200 лв., изпратени му по Easy Pay и дългът му към ищеца към дата 29.07.2024 г. вече бил в размер на 1500 лв.

От тези пари на 31.07.2024 г. върнал на ищеца 240 лв. и почти веднага поискал и получил от ищеца в заем 40 лв. в брой.

Сочи се, че на 02.08.2024 г. ищецът предал в заем на ответника първо сумата от 130 лв. в брой, а след това превел по Easy Pay на два пъти пари на ответника, които му предоставил в заем - в 17,04ч. на 02.08.2024 г.- превел на ответника сумата от 146.75 лв. /150 лв. с таксата/, а 17,59ч. на същия ден - сумата от 176.15 лв. /180 лв. с таксата/.

Твърди се също, че част от заемните суми, описани по-горе, в общ размер на 812.90 лв. /831.58 лв. с таксите за преводите/, ищецът бил изпратил на ответника с парични преводи по Easy Pay, като това ставало по изричната молба на ответника и с уговорката, че ще върне на ищеца освен сумата по заема, още и направените от него разходи за преводите им.

Обобщава, че с оглед на горното, като се прибавят и разходите по изпращане на сумите, предоставени в заем от ищеца на ответника, задължението за връщане на последния възлизало на следното:

На 27.06.2024 г. - сумата от 50 лв., а с таксата на превода - 51.66 лв.;

На 10.07.2024 г. в 11,44ч. - сумата от 140 лв., а с таксата на превода - 143.10 лв.;

На 10.07.2024 г. в 15,21ч. - сумата от 100 лв., с таксата на превода - 102.57 лв.;

На 16.07.2024 г. - сумата от 200 лв., с таксата на превода - 204.25 лв.;

На 02.08.2024 г. в 17,04ч. - сумата от 146.75 лв., с таксата на превода 150 лв.;

На 02.08.2024 г. в 17,58ч. - сумата от 178.15 лв., с таксата на превода 180 лв.

Твърди се, че останалите заемни суми в общ размер на 1287.10 лв. ищецът бил предавал на ответника в брой или бил предавал стоки от магазина на вересия, в изпълнение на сключените между страните устни договори за заем, като предаването на сумите ставало на работното място на ищеца - магазин, находящ се на адрес: гр.Нова Загора, ул.„Сан Стефано“ № 9 и винаги в присъствие на свидетели.

При получаване на всяка една от сумите ответникът твърдял, че на следващия ден ще я върне, а след това се извинявал, че шефът му не се бил прибрал от пътуване и не му бил платил все още. Обещавал, че веднага когато получи заплатата си, ще върне заетите суми и 2 ще плати взетите на вересия стоки от магазина.

Излага се, че ответникът искал от ищеца в заем сумите, като посочвал различни причини за спешната нужда от пари - за храна, за екскурзия на дъщеря му, за рожден ден на сина му, за проблеми с бременността на жена му, за да покрие предишен кредит, така че да може да изтегли друг и да си върне задължението към ищеца.

Когато на 29.07.2024 г. ответникът посетил магазина на ищеца, за да поиска и получи от него сумата от 200 лв., ищецът направил видеозапис, на който ясно се виждал ответника и се чували признанията му, че дължи 1450 лв., които се задължавал да върне съвсем скоро.

Малко по-късно същия ден той се върнал при ищеца и получил от него още 50 лв., с което задължението му станало 1500 лв.

Падежът на задължението за връщане на заетите суми бил настъпил на 04.08.2024 г., но ответникът все още не го бил изпълнил. Ищецът многократно го бил молил да му върне парите, на което получавал само напразни обещания. Разяснява се, че ответникът по същество признавал задължението си към ищеца, включително пред свидетели, но се оправдавал с финансови затруднения и невъзможност да изпълни задължението си по договора за заем.

Изложеното определяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. Й. М. с ЕГН **********, да му заплати сумата от 1778.68 лв. - общ размер на получените от него суми, в качеството му на заемател, по множество устни договори за заем, сключвани между страните в периода 27.06.2024 г. - 02.08.2024 г., с падеж на задължението - 04.08.2024 г. и за които суми се задължил да върне на ищеца, в качеството му на заемодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в настоящото производство.

Представя и моли съда да приеме, като писмени доказателства по делото: 6 бр. разписки от Easy Pay и договор за правна помощ и пълномощно.

Прави доказателствено искане за разпит на четирима свидетели в режим на довеждане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Й. М. не е депозирал отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание ищеца Е. Й. Л., редовно призован – лично се явява и с адв.М. П. М. от АК - Сливен, която в заключителната си пледоария моли съда да постанови неприсъствено решение по делото, с което да осъди ответника М. Й. М., да заплати на ищеца сумата от 1778.68 лв., представляваща общ размер на предоставените му в заем парични средства от ищеца в качеството му на заемодател по множество устни договори между страните в периода от 27.06.2024 г. до 02.08.2024 г. с падеж – 04.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените разноски по настоящото 3 производство, за които има писмени доказателства по делото – държавна такса и платено адвокатско възнаграждение. Заявява, че счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като с оглед представените писмени доказателства искът се явява вероятно основателен, а и процесуалното поведение на ответника било такова, че дава възможност за постановяване на неприсъствено решение по делото, за което моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по делото.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по хода на делото и основателността на предявения иск, не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства и съобрази становището на ищеца, намира от фактическа и правна страна, следното:

Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че с ответника сключвали множество устни договори за заем в периода от 27.06.2024 г. до 02.08.2024 г., с падеж 04.08.2024 г., като останала неизплатена сума в общ размер на 1778.68 лв., които суми ответника М. Й. М., в качеството на заемател се задължил да върне на Е. Й. Л., в качеството му на заемодател.

Претендират се законна лихва върху главницата и разноски в производството.

С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и във вр. с чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми за посочения период.

В тежест на ответната страна е да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или частично за посочения период.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по хода на делото и основателността на предявения иск, не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

В съдебно заседание ищеца поддържа иска и претендира съда да се произнесе с неприсъствено решение по делото, предвид наличието на предпоставките за такова.

Иска е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна.

По делото от страна на ищеца са ангажирани като писмени доказателства: разписка № 0100022478200440 от 27.06.2024 г. на л.7 от делото, разписка, № 0100022605677536 от 10.07.2024 г. на л.8 от делото, разписка № 0100022609096048 от 10.07.2024 г. на л.9 от делото, разписка № 0100022662563371 от 16.07.2024 г. на л.10 от делото, разписка № 0100022824031275 от 02.08.2024 г. на л.11 от делото, разписка № 0100022824904422 от 02.08.2024 г. и договор за правна помощ и съдействие/пълномощно на л.13 от делото.

Съдът намира, че действително са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищеца чрез своя процесуален представител е направил искане за постановяване на 4 неприсъствено решение.

На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение - чл.239, ал.1 от ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане № 1532 от 19.08.2024 г. и получено лично от ответника М. Й. М. на 26.08.2024 г., видно от приложеното по делото съобщение на л.16 по делото.

Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства досежно факта на дължимоста на търсената сума.

Съдът, приема, че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба доказателства установяват вероятната основателност на предявените искове.