Решение № 212 от 16.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Благоевград, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Р. ВЕЛКОВА

К. Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500368 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по повод подадена въззивна жалба на И. А. К., ЕГН: ********** и Е. А. К., EГН:

**********, насочена срещу Решение № 9176 от 26.10.2023 г., постановено по гр. д. № 486 от 2019 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, с което е признато за установено по отношение на въззивниците К.и, З. А. С., ЕГН:

********** и Р. Д. П., ЕГН: **********, че ищцата Л. П. З., ЕГН: ********** е собственик на основА.е покупко-продажба и наследство от баща й П.С.П., както и упражнявано непрекъснато давностно владение в периода от 15.01.1932 г. до 03.04.2008 г. от баща й П.С.П., а след неговата смърт - от майка й Н. Г. П. до смъртта й ********* и от ищцата до настоящия момент включително, на 1/2 и.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ, парцел втори, с пл. номер 62, от квартал 6 по плана на *********, утвърден със Заповед № 10 от 1998 г. на кмета на общината, с площ на имота от 195 кв. м., при съседи на поземления имот: УПИ - парцел III, имот пл. № 61 на И. Д. и друг, от две стрА. улици, УПИ - парцел IV, имот пл. № 63 на К. К. и други и имот с пл. № 64 на П.К., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м., както и в частта, с която е 1 отменен нотариален акт за собственост № 50, том 2, рег. № 3117 по дело № 204 от 2018 г. на нотариус В. Б., с който И. А. К. е признат за собственик въз основа на давностно владение на повече от 1/2 идеална част от процесния урегулиран поземлен имот в *********. С решението още е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. П. З. иск с правно основА.е по чл. 33, ал. 2 ЗС, а именно да бъде допуснато от ищцата да изкупи от ответника З. А. С. идеална част от процесния недвижим имот, продадена от него без съгласието на Л. З., която покупко-продажба била обективирана в нотариален акт с № 51, том 2, дело № 214 по описа на нотариус В. Б. от 26.03.2018 г., като с нарочен диспозитив е прекратено и производството в частта относно възражение на Р.

П. против Л. П. З. за право на задържане на спорния имот, като в тези части решението не е обжалвано от страна на въззивниците и не е предмет на настоящото въззивно производство.

За да уважи предявения установителен иск съдът от фактическа страна счел, че през 1932 г. бил сключен договор за покупко-продажба, с който А. И.ов П. продал на А. С. П. и П.С.П. двуетажна паянтова постройка с шест стаи и дюкян в *********, една плевня и нива около 0.5 ара, който договор на 05.10.1943 г. бил вписан в Неврокопски околийски съд съгласно чл. 25 от Закона против спекулата на недвижими имоти, за което вписване било съставена записка, подписана от съдия и двамата купувачи по договора, като предвид изготвената по делото съдебно-графическа експертиза съдът приел, че договорът за покупко-продажба изхождал именно от наследодателя на ищцата П.С.П.; възражението за нищожност на договора от 1932 г., въздигнато от ответниците, било неоснователно, тъй като нямало правна пречка малолетен да придобива права върху недвижими имоти; атакувА.ят договор прехвърлил права, като съдът се позовал на чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти и чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките, чл. 2 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижимите имоти с частните договори, които разпореждали, че договори за продажба на недвижим имот, сключени до 06.12.1941 г., прехвърлят право на собственост от момента на вписването им, като към датата на вписването на договора П. П. бил на 24 години и не е имало необходимост да бъде представляван, а това откъде последният имал средства да закупи имота било ирелевантно. Съдът се доверил на показА.ята на онези свидетели, които посочили, че П. П. живял в процесната къща и след като се преместил в град В., той продължил да 2 посещава имота, а след неговата смърт това правили жена му и неговата дъщеря, поради което не можело да се приеме, че П. П. изгубил право на собственост върху съответната идеална част, тъй като наследниците на А. К. не установили самостоятелно владение, отблъсквайки това на П. П.. Едва през 2017 г. ищцата установила, че катинарите на имота били сменени и именно до тази дата ответниците К.и били единствено държатели на чуждата идеална част.

В жалбата се релевира, че правните изводи на съда са направени след непълен доказателствен анализа на материалите по делото и погрешна интерпретация на показА.ята на разпитА.те в хода на първоинстанционното производство свидетели, като се акцентира върху показА.ята на св. Стоилов и св. П., от които следвали данни, че последните десет години преди снабдяването с титул за собственост имотът бил изцяло ползван от въззивниците. От показА.ята на последния свидетел, а и с оглед приобщените писмени доказателства справка от община Гърмен, по категоричен начин се опровергали напълно показА.ята на св. К. П., поради което същите не следвало да бъдат кредитирА..

Оспорват се и думите на св. Ц., който дал различно от действителното описА.е на спорната къща. Във въззивната жалба се сочи, че в процесния случай дори не съществувал годен обект на собственост, тъй като жилищната сграда към този момент била разрушена, като се цитират показА.ята на св. Щ. и св. П., които са в смисъл, че сградата е със съборен покрив, като според въззивниците само на това основА.е искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и се цитира съдебна практика на върховната инстанция по въпроса. Възразява се още, че било невъзможно бащата на ищцата да е закупил процесния имот, тъй като от представения по делото договор за покупко продажба ставало ясно, че същият към момента на сключването на тази сделка бил тринадесетгодишен, като той не бил представляван от законен представител, като се представят допълнителни съображения относно валидността на коментирА.я договор за продажба и се цитира чл. 10 от ЗЗД (отм.). С жалбата се прави доказателствено искане, а именно назначаване на тройна съдебно-графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подписът в оспорените в първоинстанционното производство два документа договор и записка към него, изхожда от наследодателя на ищцата П. С. П. в какъвто смисъл са възражениета на жалбоподателите. С тези доводи и възражения се иска отмяна решението на РС - Гоце Делчев в частта, с която 3 съдът се е произнесъл по иска с правно основА.е по чл. 124, ал. 1 ГПК, приемайки го за основателен. В представения отговор към въззивна жалба на Л. З. се излагат аргументи срещу оплаквА.ята, релевирА. в жалбата на въззивниците, като се оспорва доказателственото искане за назначаване на експертиза, тъй като според тази страна първоинстанционният съд изложил подробни мотиви, с които отказал назначаването на поисканата с въззивната жалба експертиза.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази гореизложените възражения и правни доводи на стрА.те, сторените оплаквА.я във въззивната жалба, както и приетите по делото доказателства, намира следното:

Пред Районен съд - Гоце Делчев е представена искова молба от Л. П. З. срещу ответниците И. и Е. К.и, З. С. и Р. П., с наведени твърдения в обстоятелствената част на същата, че ищцата е единствен наследник на П.С.П., като с договор от 15.01.1932 г. последният заедно с неговия брат А. С.

П., наследодател на ответника И. К., закупили описА.я по-горе недвижим имот, като след неговото закупуване двамата се настА.ли в същия и го разделили наполовина, като по този начин къщата била ползвана винаги. Едва през 2019 г. ищцата установила, че първият ответник се снабдил с нотариален акт върху целия имот и го продал на З. С., а той от своя страна на Р. П.. Така с исковата молба се настоява, че Л. З. придобила право на една втора идеална част от имота по силата на наследство, като нейният праводател придобил право на собственост върху последния по силата на посочения договор за покупко-продажба от 1932 г., а в условията на евентуалност по силата на упражнено от него и неговата съпруга давностно владение в периода от 1932 г. до 2008 г., респ. 2018 г.

В отговора срещу тази искова молба ответниците, сега въззивници, И. и Е. К.и предявяват възражение двамата да са придобили спорния имот по силата на давностно владение, упражнявано от тях в последните 20 години, като преди това същият бил във владение на тяхната баба П. П., както и майката и бащата на И. К.. Ответниците оспорили валидността на представения договор за покупко-продажба от 1932 г., тъй като към онзи момент праводателят на ищцата бил малолетен и не могъл да изразява правновалидна воля. По реда на чл. 193, ал. 1 ГПК в първото открито съдебно заседА.е е открито производство 4 по оспорване подписите, за които се твърди да са поставени от П. П. върху договор за покупко-продажба от 1932 г., като в тежест на ответниците К.и е възложено да докажат оспорване автентичността на подписа, а в тежест на ищците да представи оригинала на оспорения договор, като в тази връзка е постъпило писмо от Служба по вписвА.ята към РС - Гоце Делчев, че при тях не се съхранява преписка във връзка с този документ.

По делото е представено копие на договор за продажба на недвижим имот от 15.01.1932 г., видно от който А. И.ов П. от ********* прехвърлил право на собственост и фактическо владение още от датата на подписване на договора на А. и П. С. П.и на една къща, двуетажна, паянтово постройка от шест стои и един дюкян, находяща се в *********, Неврокопска околия, за сумата от 7 000 лева, една плевня заедно с хармана и нива около 0.5 ара в *********, за цена от 20 000 лева, както и една овощна градина от 0.4 ара, отново в *********, за сумата от 10 000 лева, като подписите на стрА.те по договора били удостоверени с подписа на общинския кмет и трима свидетели. Представена е и записка за вписване на посочения договор от 05.10.1943 г. по реда на Правилника за вписвА.ята към Закона за привилегиите и ипотеките, партидна книга, том XI. Видно е от прието удостоверение за наследници, изготвено на 17.10.2018 г., че П.С.П. е бил роден на 08.06.1919 г. и починал на 03.04.2008 г., като оставил за наследници своята съпруга Н. П. (починала *********) и дъщеря ищцата Л. З.. А. С. П. пък починал на ********* и оставил като наследници три дъщери и трима сина, като ответникът И. К. е син на една от дъщерите на А., а именно Д. К., починала на ********* На 26.03.2018 г. ответникът И. К. бил признат по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с нотариален акт, издаден след проведена обстоятелствена проверка, с № 50, том II, рег. № 3117, дело № 204 от 2018 г. по описа на нотариус В. Б., за собственик по силата на упражнено от него давностно владение върху УПИ парцел II, с пл. № 62 от квартал 6 по плана на *********, с площ от 195 кв. м., ведно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м., които имоти са частично идентични на тези, описА. в първоначалния договор за покупко-продажба от 1932 г. - удостоверение на Община Гърмен от 12.06.2019 г., стр. 47 от делото, но по този въпрос стрА.те не спорят, а и видно от разписния лист към плана на *********, че като собственици на имот с пл.

№ 62, площ от 195 кв.м., са вписА. първоначално наследниците на П. и А. П.и.

Още на същия ден с договор за покупко-продажба (обективиран под 5 нотариален акт № 5, том II, рег. № 3133 по дело № 214 по описа на нотариус В. Б.) ответниците К.и продали на З. А. С. целия процесен имот, ведно с изградената там постройка, а на 27.03.2018 г. същото направил С., който с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 61, том II, рег. № 3196 по дело № 219 от 2018 г. на нотариус В. Б. прехвърлил придобитите от него ден по-рано права на собственост върху недвижимите имоти в ********* в полза на Р. Д. П..