Решение № 209 от 15.06.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. С., 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20225400500151 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1531/28.03.2021г. от Главна дирекция “Гранична полиция” -МВР, с адрес: гр.София, бул.’’Мария Луиза” №46, представлявана от директора Деян Моллов чрез процесуалния си представител М.Х. - главен юрисконсулт срещу решение №53 от 11.03.2022г„ постановено по гр. дело №1123 по описа за 2021г. на районен съд –С., с което е осъдена Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР е адрес: гр.София, бул.’’Мария Луиза” №46 да заплати на Ж. ЗДР. ОВЧ., ЕГН **********, от гр.С., ул.’’Възход” №2, вх.В, ап.8 сумата от 2 325,08 лева - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд з а периода 27.10.2018г.-27.10.2021г ., получен в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд е коефициент 1,143, както и сумата от 331,71лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ периода, за който се отнася труда до датата на предявяване на иска - 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 27.10.2021г. до окончателното и изплащане. ГДГП-МВР е осъдена да заплати на Ж. ЗДР. ОВЧ. разноски по водене на делото в размер на 400,00лв. за адвокатско възнаграждение, както и до заплати по сметка на районен съд-С. държавна такса върху уважените искове в размер на 143,00лева и разноски за вещо лице в размер на 120,00лв. Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му прилагане и необоснованост на акта . За да се произнесе с осъдително решение районен 1 съд-С. е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, относно преобразуване/преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен такъв. Счита, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ). Като мотив е посочено, че с Наредбата по чл.187, ал.10 от ЗМВР не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Моли въззивния съд да обърне внимание ,че районният съд не сочи мотиви защо приема, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е приложима за служителите, чийто статут се урежда съгласно разпоредбите на ЗМВР.

Намира ,че безспорно се установява от заключението по СИЕ, че процесните часове извънреден труд са получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен.Счита ,че липсват мотиви за начина ,по който са получени тези часове, отработени ли са или са формирани по друг начин, защо съдът приема, че тези часове представляват “извънреден труд” обстоятелство, което оспорва още с писмения отговор, който следва да бъде заплатен от Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР.Счита ,че в МВР има три категории служители, чиито служебно положение е регламентирано в три различни закона. Съгласно чл.'142 от ЗМВР(7) Служителите на МВР са:

1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4) Статутът на държавните служители по an. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.Държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждат със ЗМВР, са специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6, ал.1 от ЗМВР) със специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението (чл.2, ал.1 от ЗМВР), работещи при специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения се уреждат от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Счита ,че е специална и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд. Основавайки се на законовата делегация, съдържаща се в специалния закон, твърди ,че министъра на вътрешните работи е издал приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г.(отм), Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(отм.), Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.(отм.) и Наредба №8121з-1353/15.12.2020, регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от 2

Закона за министерството на вътрешните работи.Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР счита ,че са предмет на подробна уредба в гл.

VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014) и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.От текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е видно, че същата е приложима, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ - 7часа нощен труд и 8часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, счита ,че е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР).Счита ,че съгласно разяснение от 7.09.2010 г. и в разяснение от 9.12.2010 Г. и двете на МТСП във връзка с чл. 9 от НСОРЗ, цит.: Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Счита ,че това означава, че отношението е 6 ч./6 ч. или 7 ч./7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1.От тези становища намира ,че е видно, че преизчисляването на нощния труд към дневен не е абсолютно правило.

Намира ,че то не се прилага дори за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ. Макар и в горния случай да се коментира за лицата, работещи с намалено работно време, тогава когато нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време е еднаква, е видно, че не се прилага в случаите, когато работодателят е установил еднаква продължителност на дневното и нощното работно време. Счита ,че именно такава продължителност е установена и служителите по ЗМВР.

Счита ,че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.Разяснение на МТСП от 19.10.2009 г. във връзка с чл. 140, ал. 2 от КТ, цит.: „При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. “ Видно от това становище е, че идеята е да се заплати на работника увеличено възнаграждение за неговата заработка, това което е изработил през нощта, но за по-кратко време, да бъде равно на онова което би изработил през деня.Нощният труд на държавните служители в 3

МВР, счита ,че е предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР и че е трудно приложима чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (съкр. НСОРЗ, обн.ДВ,бр.9 от 2007 г.,изм.Намира ,че тази разпоредба е непригодна за прилагането и към държавните служители в МВР. Не са налице нейните предпоставки:- подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение заработено по трудови норми.Счита ,че само при кумулативното наличие и на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Видно от изложеното е, че с оглед характера на служебното провоотношение на Ж.О. и създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ счита ,че са неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което прави неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск, а от там, първоинстанционното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе .Моли на основание чл. 78 ГПК да присъди в полза на РДГП-С. направените по делото разноски включително възнаграждение за юрисконсулт, за двете съдебни инстанции В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2104/29.04.2022г. от Ж. ЗДР. ОВЧ., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. Възход № 2, вх. В, ап. 8, чрез пълномощника адв. И.Г. ,който моли въззивния съд да потвърди обжалваното съдебно решение на районен съд гр. С., като правилно и законосъобразно постановено.Намира ,че подадената въззивна жалба по същество представлява писмена защита с изложени подробни аргументи, защо иска следва да бъде изначално отхвърлен иска и не посочва конкретни пороци, на основание които обжалваното съдебно решение да бъде отменено.Счита, че първоинстнационния съд правилно е възприел фактическата обстановка по казуса, приложил е относимите правни норми и се произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт. Намира за несериозно жалбоподателят да извлича аргументи в своя полза от различни разяснения на въпроса кога следва да се прилага чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ от експерти на труда и социалната политика (интернет страницата на министерството разяснение от 07.09.2010г. и разяснение от 09.12.201 Ог.)“ Счита ,че това са съждения на длъжности лица, изложени не по конкретен повод, а като обща рамка за прилагане, но те в никакъв случай не могат да бъдат обвързващи съда, като правоприлагащ орган. Счита ,че до настоящият момент съдебната практика е еднопосочна и се произнася в полза на лицата, предявили такъв тип искове, а със жалбата не се излагат нови аргументи в противна посока.Счита ,че иска като размер е напълно доказан от приетата по далото експертиза, като доказателства в противната посока изобщо не са били събрани.Поради това моли въззивния съд да потвърди съдебно решение № 53/11.03.2022г. постановено по гр.д. № 1123/2021г. по описа на районен съд С. като правилно и законосъобразно постановено.Претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателят 4

ГД“ Гранична полиция „ към МВР се представлява от юриск.М.Х. ,която поддържа въззивната жалба Намира ,че решението на районен съд –С. е незаконосъобразно и необосновано по подробни доводи и съображения в жалбата и писмена защита Претендира юриск. възнаграждение Въззиваемият Ж. ЗДР. ОВЧ. ,редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му адв.И.Г. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение Претендира разноски