Решение № 18181 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18181 гр. С..., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. Х.В при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело № 20261110100974 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т... С...“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л.53/ срещу И. Х. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество, сумите както следва: 375,67 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. – м.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,45 евро – мораторна лихва за периода 01.05.2022 г. – 23.12.2025 г., 8,47 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2022 г. до м.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026 г. до изплащане на вземането;

3,17 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2023 г. до 23.12.2025 г.

Ищецът „Т... С...” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи се, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т... с...“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на 1 облигационни отношения между страните. Оспорва да е собственик или ползвател на имота. Твърди, че е дъщеря на Х. П. М., съответно племенница на С. П. М. – собственик на процесния имот. Сочи, че С. П. М. има низходящи наследници, а именно С. М.а – дъщеря и Р. М.а – дъщеря, които излага, че изключват наследниците по съребрена линия, каквато сочи, че е тя. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че процесният имот не е ползван повече от 20 години, както и че същият е завладян от С., район С.. Излага, че в имота радиаторите за отопление са откачени и пломбирани, както и че в имота не е консумирана топлинна енергия през процесния период. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Исковите претенции са насочени против И. Х. П., която е наследник по съребрена линия на С. М. от трета степен – негова племенничка /справки л. 46 и л. 48 по делото/

2

С отговора на исковата молба ответникът сочи, че е наследник по съребрена линия и същата е изключена от наследниците по права линия на С. П. М., ЕГН **********, а именно от дъщерите му С. М.а и Р. М.а.

Така наведеното възражение от ответника намира опора в изисканата и представена информация от С., доколкото с писмо от 13.07.2026г. е посочено, че С. П.

М., ЕГН ********** е починал на 15.05.2018г., като същият има две дъщери С. и Р..

По изложената аргум.ция следва извода, че ответникът през исковия период не е имал качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния апартамент, доколкото наследник по закон на С. М. са неговите дъщери С. М.а и Р.

М.а.

С оглед изложеното претенциите за доставена топлинна енергия и дялово разпределение се явяват неоснователни доколкото от страна на ищеца не се доказа наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на заявените претенции, а именно качеството потребител през исковия период за ответника И. П.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро / договор л.111/

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т... С...” ЕАД, ЕИК ....., срещу И. Х. П., ЕГН **********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 375,67 евро – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023 г. – м.08.2023 г., до обект с абонатен № ........, представляващ ап. находящ се в гр. С..., ул. „В. Л.“ №, ет., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,45 евро – мораторна лихва за периода 01.05.2022 г. – 23.12.2025 г., 8,47 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2022 г. до м.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2026 г. до изплащане на вземането; 3,17 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2023 г. до 23.12.2025 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Т... С...” ЕАД, ЕИК ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И. Х. П., ЕГН **********, сумата от 300.00 евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т... с...“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4