Решение № 3210 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330103706 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. Г. Б., ЕГН **********, срещу В.

Г. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 30 ЗН за намаляване на дарения, извършени от общия наследодател Г. С. Б., починал на *** г., в полза на ответницата, обективирани в Нот.акт № **, том **, дело № *** г. и Нот. акт, вписан под № **, том ***, дело № **** г., като се възстанови запазена част на ищеца от наследството на Г. С. Б., починал на *** г., в размер на 1/3 ид.част.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на Г. С.

Б., починал на *** г. Последният, заедно със съпругата си, приживе бил продал на ищеца 360/460 ид.ч. от дворно място, представляващо имот № ***, за които е образуван УПИ** в кв. ** по плана на гр.***, в площ от 467 кв.м., ведно с правото да построи масивна жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект. Договорът бил обективиран в Нот. акт № ***, том ***, дело № *** г. Съгласно Нот.акт № **, том ***, дело № *** г. Г. Б. и съпругата му дарили на ответницата 100/460 ид.ч. от същото дворно място, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. и лятна кухня с площ от 26 кв.м., ведно с подобренията и приращенията.

Съпругата на Г. Б. – Л. Б. била починала на *** г. На *** г., с договор за дарение, обективиран в Нот. акт, вписан под № **, том ***, дело № *** г., Г.***Б. дарил на ответницата притежаваните от него по наследство 1/3 ид. части от следните имот******и ПИ с идентификатор ***, всичките по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК. Твърди се, че с 1 посочените сделки Г. Б. се бил разпоредил с цялото си недвижимо имущество, без да спази изискванията на чл. 29, ал. 1 ЗН, като след неговата смърт не било останало наследство за разпределяне между наследниците му. Поддържа се, че чрез посочените дарения била накърнена запазената част на ищеца от наследството на Г. Б., починал на *** г., в размер на 1/3 ид.ч. Ищецът твърди в негова ползва да не са били извършвани дарения на имущество или пари от наследодателя, като наследствената маса се състояла единствено от дареното на ответницата недвижимо имущество. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция по чл. 30 ЗН за намаляване на дарствените разпореждания и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на общия наследодател. Претендират се разноски.

В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Г.

Д., със съображения за неоснователност на иска. Не се оспорва, че страните са наследници на Г. С. Б., починал на *** г. Твърди се обаче, че сделката, обективирана в Нот. акт № ***, том **, дело № *** г., не е покупкопродажба, а дарение от родителите на страните в полза на ищеца. Касателно сделката, обективирана в Нот.акт № **, том ***, дело № *** г., се твърди, че същата не е дарение, а покупко-продажба, като ответницата била заплатила на своите родители Г. и Л. Б.и сумата от 7500 лв. За това обстоятелство била съставена саморъчна декларация от ***г., а впоследствие и обратно писмо от *** г. с нотариална заВ. на подписите. Сочи се, че с дарението съгласно Нот. акт, вписан под № **, том ***, дело № *** г., Г. Б. изразявал своята благодарност към дъщеря си – ответницата, за това, че последната полага грижи за него. Поддържа се, че наследодателят притежавал и два броя МПС, едно от които понастоящем е в движение. Излагат се твърдения и че родителите на страните били дарили на ищеца сумата от 10 000 лв. през 1994 г. за обзавеждане на нова къща. Ответницата счита, че наследствената маса по чл. 31 ЗН се формира от идеалната част от описаните в исковата молба ниви, както и от посочените в отговора на исковата молба МПС.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници на Г. С. Б. се установява, че същият е починал на *** г. като е оставил наследници по закон двете си деца – ищецът М. Б. и ответницата В. Д.. С исковата молба е представено още и удостоверение за наследници на Л. Б., поч. на *** г., майка на страните и чийто преживял съпруг е Г. Б., поч. на *** г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в Нот. акт № ***, том ***, дело № *** г. по описа на нотариус при ПРС, Л. и Г. Б.и са продали на техния син М. Б. 360/460 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел ** с пл. номер *** в кв. ** от плана на гр. ***, а понастоящем съгласно скица от Община *** - имот № ***, за който е образуван УПИ ** в кв. ** по плана на гр. ***, с площ от 467 кв.м., ведно с правото да построи масивна жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект. В хода на делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи възраженията на ответната страна, че въпросната сделка не е покупко-продажба, а дарение, поради което следва да 2 се съобрази отразеното в нотариалния акт относно вида на сделката.

С Нот.акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, дело № *** г. по описа на *** при ПРС, Г. Б. и съпругата му са прехвърлили на ответницата Д.

100/460 ид.ч. от същото дворно място, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. и лятна кухня с площ от 26 кв.м., ведно с подобренията и приращенията в северната част на двора. По повод възраженията за наличие на симулативна сделка са представени от ответната страна писмени доказателства. Съгласно декларация от *** г., подписана от Л. Б., Г. Б. и В. Д., обектвираната в описания нот. акт сделка не е дарение, а В.

Д. е заплатила сумата от 7 500 000 лв. (недоминирани лева) за закупуването на сградите. Видно пък от нотариално заверена Декларация (обратно писмо) от *** г. подписана отново от Л. Б., Г. Б. и В. Д., същите заявяват, че тази сделка от *** г. не е дарение, а продажба, като имотът е прехвърлен срещу задължение за заплащане на сумата от 7 500 000 лв. (недоминирани лева), както и за поемане на ангажимент от страна на приобретателката да осигурява при нужда и поискване издръжка на всеки от прехвърлителите.

Наличен по делото е и Нот. акт, вписан под № **, том ***, дело № *** г. по описа на СВ гр. ***, обективиращ договор за дарение, с който Г. Б. е дарил на ответницата притежаваните от него по наследство 1/3 ид. части от следните имоти: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, всичките по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК. В тази връзка са представени удостоверение за наследници на С. Г. Б., поч. на *** г., и Решение № *** от *** г. на ПК ***, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Б. върху общо шест земеделски имота в землището на гр. ***, идеални части от които имоти, съгласно приложените кадастрални скици и нот. акт от *** г. са дарени от Г. Б. на дъщеря му В. Д.. От удостоверението за наследници на С. Б. пък се установява, че той е имал три деца, едно от които е именно Г. Б..

Във връзка със стойността на описаните имоти към датата на откриване на наследството – смъртта на Г. Б., поч. на *** г. , е изслушано заключение по СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Според вещото лице стойността на 100/460 ид.ч. от дворното място и построените в него едноетажна жилищна сграда и лятна кухня към посочения момент е общо 56 202 лв., а към датата на разпоредителната сделка - 20 771 лв. Досежно дарената 1/3 ид.ч. от нивите, то общата им стойност към датата на откриване на наследството и към датата на дарението, предвид близкия период, е еднаква и е в размер на 16 114 лв.

Представени са от ответната страна и документи за налични МПС, собственост на общия наследодател – два броя удостоверения от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, видно от които на името на Г.

Б. са били регистрирани л.а. *** с рег. № *** и л.а. *** с рег. № ***, вторият от които е бил дерегистриран през *** г. и е бил собственост на Г. Б. до *** г.

Между страните е обявено за безспорно, че лекият автомобил с рег. № *** и бил бракуван към момента на откриване на наследството.

3

Относно стойността на двата автомобила е прието заключение по САТЕ, според което всеки автомобил е на стойност от 2 308 лв., при отчитане на обстоятелството, че автомобилите са били в движение и са можели да преминат годишен технически преглед към дата 05.11.2021 г. При предаване на автомобил за скрап вещото лице е посочило приблизителна стойност от 525 лв. за автомобил.

По повод възраженията на ответната страна за извършени дарения от общия наследодател в полза на ищеца и относно твърдяната симулативност на сделката от *** г. е разпитана св. Р. Н.. Показанията й обаче не са ползвани от съда, той като изложеното от нея в основната си част е твърде общо и без ясна конкретика относно това, за което свидетелката говори. Там където тя споменава даване на пари – 10 000 лв. от Л. и Г. Б.и на техния син М. Б., то липсва дефинитивно посочване на момента на дарението, като свидетелката се лута през различни години и период с продължителност от повече от десетилетие. Освен това показанията на Р. Н. преимуществено не са за лично възприети от нея факти и обстоятелства, а от споделени и такива от други лица, включително и почиващи на нейни предположения. Поради това и разпитът на свидетелката не е взет предвид при постановяване на решението.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правно изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част. По този иск ищецът следва да докаже качеството си на наследник с право на запазена част от наследството на общия на страните наследодател Г. С. Б., поч. на *** г., както и извършване на безвъзмездното разпореждане от наследодателя в полза на ответницата. Ищецът следва да установи и обема на наследственото имущество – наследствената маса, от което се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите удостоверения за наследници, че ищецът М. Б., като син на Г. Б., е наследник по закон на последния с право на запазена част от неговото наследство.

Доколкото Г. Б. е оставил за наследници двете си деца – ищецът и ответницата В. Д., то и запазената част на всеки наследник е в размер на 1/3 по арг. от чл. 29, ал. 1 вр. чл. 5 ЗН, колкото е и разполагаемата част.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

По делото не се установи в наследство на общия наследодател да е имало пасиви, нито се твърди някоя от страните да е допринесла за увеличаване на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН.

4

Досежно имуществото, което следва да се включи в наследствената маса, съдът намира, че това са земеделските имоти, дарени от Г. Б. на В. Д. с дарението, обективирано в Нот. акт, вписан под № ***, том ***, дело № *** г. по описа на СВ гр. П., както и л.а. *** с рег. ***. Това е така, доколкото не се оспорва от страните безвъзмездния характер на дарствената разпоредителна сделка, а предвид предметът на дарението – общо шест земеделски имота, съдът намира, че в случая не се касае за обичаен дар. Още повече, като се има предвид, че въпросните земеделски имоти почти изчерпват имуществото на Г.