Решение № 367 от 27.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Варна, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110203625 по описа за 2025 година МОТИВИ: Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на управител на санкциониран ото дружество против наказателно постановление №03-2500333/08.08.2025г. на и.д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „****” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.

В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението, за което е санкционирано дружеството. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление. Твърди се за допуснати процесуални нарушения.

В с.з. представител на въззивника – адв.К. от АК Враца и адв.Г. от АК София се явявават, поддържат жалбата и по същество искат да бъде отменено НП, като претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Оспорват нарушението и правят искане за отмяна на НП.

Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Оспорва размера на адвокатските възнаграждения на

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

1

На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила с лицето М. Щ. Х. с ЕГН **********, като трудови правоотношения, като не е сключило писмен трудов договор с него.

По делото е безспорно установено и не се спори от страните, че М. Щ. Х. е имал сключен договор за изработка на 19.03.2025г. между дружеството в качеството на „възложител“ и М. Щ. Х. в качеството на „изпълнител“, в който е договорено, изпълнителя да изпълнява поръчки състоящи се в предоставяне на услуги по гледане и оказване помощ в домакинската работа на лица по тяхното местожителство в Р Германия. Списък с примерни услуги бил включен в Приложение 1 към договора за изработка, като обемът се уговаря между страните за всеки отделен случай от нуждите на клиента в Германия и включва: пазаруване, приготвяне на храна, миене на съдове, смяна и пране на бельо и дрехи, грижа за домашни животни, грижа за домашни растения, грижа за тялото: миене, къпане, ползване на душ, грижа за зъбите, сресване, бръснене, контрол и помощ при физиологични нужди на лицето, хранене и помощ при ставане, ходене, стоене, обличане и събличане, слизане и качване по стълби и др.

Отново безспорно установено по делото и неоспорено от страните е, че за периода от 11.04.2025г./дата на заминаване/ до 10.05.2025г./дата на планирано завръщане/, М. Х. е отпътувал за Германия за предоставяне на услуга на адрес Oestrich-Minkei65375, Raifaizenstr.5. От представена „Информация за предоставяне на услуги за възложителя в Германия“ се установява, че за периода от 19.04.2025г. до 23.04.2025г. М. Х. е бил преместен да предоставя услугата на друг адрес в Германия – Furstenstein94538, Puresaveg 8.

От съдържанието на сключения „договор за изработка“ описан по-горе се установява, че М. Х. се задължава да предоставя услуги в областта на гледане на хора с увреждания, хронично болни или на възраст, както и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местоживеене на територията на Германия. В договора е определено възнаграждение за Х. в размер на бруто 73.34 евро на ден, като е посочено, че същото ще му бъде изплащано на 14то число на следващия месец с превод на сумата по посочена от Х. банкова сметка. Договорено е също, че разходите по пътуването до мястото на изпълнение са за сметка на възложителя, т.е. за въззивното 2 дружество.

Към договора за изработка е приложено приложение №3, според което М.

Х. се е запознал с правилата за безопасност и хигиената, като в досието на лицето се съдържат „Учебни материали Правила за безопасност и хигиена на труда за лицата, предоставящи услугите по помощ в домакинството и гледане“.

В приложение №2 към договора за изработка изчерпателно са посочени задълженията на лицето, които в случай, че бъдат нарушени то се задължава да заплати неустойка на възложителя, за всеки отделен случай. Не се спори, че въззивното дружество е изплатило на М. Х. хонорар на 30.04.2025г. в размер на 752.97лева чрез сметка на Х. в Изипей.

В хода на проверката е било установено, че въззивното дружество е изпълнявало дейност като подизпълнител на „Промедика 24 Кеър Тийм ДЕ“ /със седалище в гр.Варшава/. Въззивното дружество е следвало да изпълнява задълженията си като подизпълнител, „чрез наети от него лица“.

От представен в хода на проверката билет за пътуване на М. Х. от Варна до Франкфурт на 09.04.2025г. се установява, че Х. е постъпил на работа.

АНО е преценил, че съгласно договора за изработка от 19.03.2025г. са налице елементи на трудово правоотношение, като е фиксирано конкретно работно място, уговорено е периодично заплащане, уговорено е извършването на дейност с цикличен характер и продължително времетраене, а не конкретна и определена услуга или резултат. Лицето изпълнител е дължало многократно изпълнение с цикличен характер, постоянно, през цялото време на изпълнение на договора.

Прието е за установено от АНО, че нарушението е извършено на 09.04.2025г. в гр.Варна, когато е започнало изпълнението на работата по договора и е следвало да има сключен трудов договор между страните.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

В хода на проведеното съдебно производство е разпитан в качеството на свидетел М. Щ. Х., който в своите показания установява вече описаната погоре фактическа обстановка и факта, че е полагал денонощни грижи за германски гражданин на първия описан по-горе адрес в Германия, като се е грижил за едно лице от мъжки пол и е изпълнявал задълженията описани в 3 сключения с процесното дружество договор, в последствие отново по желания на дружеството е бил преместен на друг адрес, където е следвало да полага грижи за друго лице, но в последствие се е отказал и му е било изплатено възнаграждението, което е било договорено с въззивното дружество.

За съдът е ясно, че работата извършвана от М. Х. е чрез полагане на личен труд съгласно реда определен от възложителя, като лицето е полагало многократно ежедневно изпълнение с цикличен и постоянен характер на трудовите си задължения, т.е. налице са данни и белези, които характеризират правоотношението като трудово.

Св.Х. установява, че е преместван на различни адреси в Германия, без негово съгласие, за да полага грижи за възрастни и болни лица, поради което и е искал да се завърне в Р България. Свидетелят заявява, че е получил множество документи и инструкции за изпълнение на дейността която ще извършва.

Съдът споделя разбирането, че отношенията между въззивното дружество и чуждо – полско дружество са ирелевантни в процеса, тъй като те не променят връзката между „К****“ ЕООД и М. Х..

Относно възражението, че не е оказван контрол на Х., съдът не споделя същото. Въззивното дружество е набирало, избирало и изпращало болногледачите до Германия, като е сключвало договор и организирало транспорта, определяло е началната и крайна дата на престоя, възнаграждението – като размер за ден работа и дата на месечното му изплащане, контролира изпълнението на задачите пряко или чрез посредник, изисква поддържане на професионална квалификация. Отделно от това е доказано от св.Х., че е бил преместван на работа на различни адреси, без негово съгласие и по решение единствено на фирмата възложител. Налице са безспорни факти установяващи функционалната зависимост на Х. към въззивното дружество, характерни за отношенията на власт и подчинение.

Вписаната в договора клауза за забрана за конкурентна дейност е допълнителен белег за трудово правоотношение, същата е типична за трудовите правоотношения и е неприложима в гражданско правните отношения. Същата се явява израз на на икономическата зависимост и подчинение насъвместими с вида и характера на гражданския договор за изработка.

4

За съдът е ясно, че със сключения между страните договор за изработка се цели прикриване на трудови правоотношения, предвид описаните по-горе факти и доказателства.

На 27.06.2025г. е съставен АУАН № 03-2500333, в който е прието за осъществено от страна на въззивното дружество, описаното по-горе нарушение, изразяващо се в допускане до работа на лице, с което не е сключен трудов договор.

От показанията на разпитаната в хода на с.з. свидетелка М.-Ж. се установява, че лично е извършила проверка на представеното и досие, запознала се е с материалите в досието и приложените инструкции за безопасност и хигиена, с които М. Х. е бил запознат, поради което и тя е приела, че работи за дружеството, тъй като са налице множество елементи на трудово правоотношение. Съдът кредитира обективно възприетите и възпроизведени от свидетелите Ж. и Х. факти и споделя заключението, че Х. е извършвал работа за дружеството. Този факт не е оспорен и от Х., като дори той сам пред съда заявява това.

Съдът споделя заключението на актосъставителя, че въззивното дружество е допуснало нарушението за което е санкционирано.

В конкретния случай съдът намира, че са налице доказателства за извършено нарушение от страна на въззивното дружество, което правилно е било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.22 от КТ.

Съдът при разглеждане на материалите по делото не констатира допускане на процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на въззивното дружество. Същото безспорно е реализирало правото си на защита, като доказателство за това е и настоящото производство. Съдът не споделя възраженията изложени от жалбоподателят, като намира, че същите са неоснователни и направени единствено и само с цел непонасянето на административно наказателна отговорност.

По отношение размерът на санкцията съдът намира, че същата е правилно епределена. Санкцията е съобразена с вида на нарушението, с имущественото състояние на нарушителя и правилно е определена по размер в минимума предвиден от закона. Нарушението не се отличава с нииска степен на обществена опасност и поради тази причина е предвидено от законодателя, санкцията да достига в определени случаи до 15000.00лева. В 5 конкретния случай съдът намира, че санкция в размер на 2000.00 лева отговаря на степента на обществена опасност на нарушението, което съществено засяга правата на работниците. С несключването на трудов договор с работника, съществено се нарушават правата му да бъде и надлежно осигурен за периода на извършената работа, а също и да му бъде зачетен трудов стаж.

Въпреки, че липсва искане за произнасяне по приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че в конкретния случай липсва основание за приложението му, предвид мотивите изложени по-горе за определяне размера на санкцията.

Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде уважено.

Предвид вида на производството и степента на сложност на делото, което е разгледано в три съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение за Д „ИТ“ Варна следва да бъде в размер на 60.00евро.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2500333/08.08.2025г. на и.д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „****” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева, на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА „****” ЕООД с ЕИК 205937670 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сумата от 60.00евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6

7