Определение № 284 от 12.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Перник, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500226 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 140 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5168/2023 г. Районен съд - П. „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев", № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е осъдена да заплати на М. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ***, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1. предл.1 ЗЗД, сумата от 2589,12 лева, представляваща сума разпределена без основание в полза на взискателя „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД с ЕИК 203670940 по изп. дело № 20227530400898 по описа на ЧСИ Ст. Б., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2023г. до окончателното й изплащане. На осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от От “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков, с която се обжалва като неправилно и незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд, като се сочи, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районния съд погрешно е приел в мотивите си, че твърденията на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, относно обстоятелството, че преди образуването на гр.д. № 5168/2023 г. е изпратена молба до ищеца за предоставяне на банкова сметка, по която да бъдат заплатени съдебните разноски и възстановени суми, събрани в хода на изпълнителното производство, са останали недоказани. Към въззивната жалба са приложени и се моли да бъдат приети заверени преписи от изпратените молби по гр.д. № 3519/2022 г., ведно с удостоверение за връчване, както и молба по гр.д. № 5168/2023 г., ведно с удостоверение за връчване.

Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне на въззивната инстанция по същество на спора. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Д. С., чрез адв. Н. Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че постановеното от първата инстанция решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат се съображения, че всички събрани, представени и приложени по делото писмени доказателства водят до достигане на правилни изводи от страна на решаващия съд и постановяване на правилен съдебен акт, съобразен с действащата съдебна практика и добрите нрави. Намира, че направените с въззивната жалба твърдения са неоснователни. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и е съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Относно представените с въззивната жалба доказателства, съдът намира същите за относими към настоящия спор и следва да ги приложи по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по въззивното дело преписи от молба по гр.д. № 3519/2022 г., ведно с удостоверение за връчване, както и молба по гр.д. № 5168/2023 г., ведно с удостоверение за връчване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.05.2024 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3