Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 27.03.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 43/2025
Вид
Решение № 19
Подписан
27.03.2026
Състав
Пламен Ангелов Синков, Яни Георгиев Гайдурлиев, Светлин Иванов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600043 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Ж. Н. от АК – Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Г. В. Д., ЕГН: **********, срещу присъда № 25/11.04.2024 г., постановена по НОХД № 1572/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г. В. Д. е признат за виновен в това, че на 21.02.2022 г., около 06:30 часа, на третокласен път № 2085, при км 12+500, в посока на движение от с. Ръжица, общ. Руен, обл. Бургас, към с. Преображенци, общ. Руен, обл. Бургас, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил (влекач) марка „Волво“, модел „ФН 12“, с рег. № ** **** **, с прикачено полуремарке марка „Менси“, с рег. № ** **** **, е нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като, движейки се с несъобразена скорост от 90 км/ч, застигнал и блъснал в задната част движещата се пред него каруца, теглена от кон, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на пътничката в нея – Д. В. с ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда, на основание чл. 343г НК, на подсъдимия Г. В.

1

Д. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати в полза на частните обвинители Н. И. Щ., Е. И. А., З. И. Щ. и И. Щ. И. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

На основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 НПК подсъдимият Г. В. Д. е осъден да заплати и в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата от 1 437,60 лв. (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща направените в досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещи лица.

С въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционната присъда поради неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд неоснователно не е приложил привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б.

„б“ НК, регламентиращ хипотезите, при които деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Посочва се, че в конкретния случай обаждането на телефон 112 е представлявало единствената обективно възможна помощ за пострадалата. Наред с това се правят оплаквания и относно вида и размера на наложените наказания, като се поддържа, че са налице основания за приложение на чл. 55 НК. Твърди се, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд не е съобразил наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно процесуалното поведение на подсъдимия, направените пълни и доброволни признания, оказаното съдействие за разкрИ.е на обективната истина, както и високата степен на съпричиняване от страна на пострадалата и на пътуващото с нея лице, които според защитата са допринесли за невъзможността подсъдимият да възприеме каруцата като участник в движението. По тези съображения се иска преквалифициране на деянието като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК, както и намаляване размера на наложените наказания чрез приложение на разпоредбата на чл. 55 НК.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав, при осъществяване на служебна проверка, е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства във въззивната инстанция.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия Д. – адв. Н., поддържа въззивната жалба. Застъпва становище, че при проведеното по реда на глава двадесет и седма от НПК съкратено съдебно следствие фактическата обстановка по делото не е спорна, поради което предмет на въззивната проверка са преди всичко правилността на правните 2 изводи на първоинстанционния съд и законосъобразността на индивидуализацията на наложените наказания. В тази връзка поддържа, че в случая на подсъдимия е вменено единствено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което според защитата не разкрива по-висока степен на укоримост от минимално необходимата за ангажиране на наказателна отговорност по чл.

343 НК. Акцентира и върху обстоятелството, че деянието е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост, което, макар и да не изключва наказуемостта, следва да бъде отчетено при определяне на санкцията.

Защитникът поставя особен акцент върху механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като поддържа, че по делото е доказано съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на каруцата и на пътуващите в нея лица. В тази насока изтъква, че същите са се движели в тъмната част на денонощието по път от републиканската пътна мрежа без необходимите светлини, светлоотразителни елементи и обозначения, в нарушение на изискванията за безопасност на движението, поради което това поведение е имало съществен принос за настъпването на произшествието и следва да бъде отчетено с необходимата тежест при индивидуализацията на наказанието. Наред с това защитата поддържа, че обществената опасност на подсъдимия е ниска. В подкрепа на това становище се сочат неговата възраст, семейно положение, трудова ангажираност като дългогодишен водач на тежкотоварен автомобил, изразеното съжаление за настъпилия резултат, както и процесуалното му поведение в хода на досъдебното и съдебното производство, характеризиращо се с последователни обяснения и съдействие за изясняване на обективната истина. Поддържа се също, че подаденият от подсъдимия сигнал на телефон 112 след настъпване на произшествието следва да бъде отчетен в негова полза с оглед практиката на ВКС, приемаща, че в определени случаи това представлява адекватно поведение за оказване на помощ. Защитникът застъпва становище, че по делото са налице многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, които по своя характер и относителна тежест надделяват над отегчаващите, поради което са налице предпоставки за приложение на чл. 55 НК.

Алтернативно се иска определяне на наказанието към законовия минимум по приложимия към датата на деянието закон, с последваща редукция по чл. 58а НК, както и налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС в размер, съответстващ на определеното наказание лишаване от свобода. По тези съображения защитникът пледира за изменение на присъдата в наказателноосъдителната част чрез намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Посочва, че по делото не съществува спор относно фактическата обстановка и доказаността на обвинението, като поддържа изцяло фактическите и правните изводи, изложени в присъдата и мотивите към нея. Акцентира, че 3 първоинстанционният съд правилно е провел съкратено съдебно следствие при признание на фактите от страна на подсъдимия, подкрепено от всички събрани по делото доказателства, включително експертните заключения.

Според прокурора по несъмнен начин е установено нарушението на чл. 20, ал.

2 ЗДвП, тъй като подсъдимият е управлявал товарен автомобил с несъобразена скорост при ограничена видимост, в тъмната част на денонощието и при осветеност на къси светлини, като при съобразена скорост произшествието не би настъпило. Прокурорът застъпва становище, че не са налице предпоставки за преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК, тъй като обаждането на телефон 112, извършено от подсъдимия след настъпване на произшествието, обективно не е могло да доведе до оказване на ефективна помощ на пострадалата, която според съдебномедицинската експертиза е получила увреждания, несъвместими с живота. Подчертава обаче, че това поведение правилно е било отчетено от първоинстанционния съд като смекчаващо отговорността обстоятелство. По отношение на наложените наказания прокурорът счита, че същите са законосъобразно и справедливо индивидуализирани, след правилна преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, поради което не са налице основания нито за тяхното намаляване, нито за приложение на чл. 55 НК. В тази връзка посочва, че макар да следва да се отчетат напредналата възраст на подсъдимия, семейното и трудовото му положение, изразеното съжаление, както и същественото съпричиняване от страна на водача на каруцата, тези обстоятелства не могат да се определят като изключителни или многобройни по смисъла на закона.

Наред с това акцентира върху високата степен на обществена опасност на престъпленията по транспорта, настъпилия особено тежък вредоносен резултат, наличието на пострадало и друго лице, предходните осъждания на подсъдимия за транспортни престъпления и допуснатите от него нарушения като водач на МПС. По тези съображения прокурорът предлага обжалваната присъда да бъде изцяло потвърдена.

Частните обвинители Н. И. Щ., Е. И. А., З. И. Щ. и И. Щ. И., редовно призовани, не се явяват пред апелативния съд. Техният повереник – адв. П. Н. от АК – Бургас, в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че при индивидуализацията на наказанието следва да се държи сметка за характера на осъществяваната от подсъдимия дейност, която е правнорегламентирана и подчинена на завишени изисквания за безопасност, доколкото същият по занятие е управлявал тежкотоварна композиция, създаваща повишен риск за останалите участници в движението.

Акцентира и върху обстоятелството, че произшествието е настъпило при управление на това превозно средство в тъмната част на денонощието и със скорост 90 км/ч. Според повереника не са налице основания за ревизия на присъдата в частта относно приложението на чл. 54 НК, респективно за приложение на чл. 55 НК, тъй като по делото не се установяват изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Оспорва се и искането за преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл. 343а НК, 4 като се поддържа, че предприетите от подсъдимия действия след произшествието не съставляват своевременна и ефективна помощ, годна да повлияе върху запазването на живота и здравето на пострадалата.

Подсъдимият Г. В. Д. в личната си защита излага собствена версия относно възприемането на пътната обстановка непосредствено преди произшествието и изразява съжаление за случилото се. В предоставената му последна дума подсъдимият моли за намаляване на наложеното наказание, като се позовава на възрастта си и на обстоятелството, че при така определените санкции няма да може да придобие право на пенсия.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдебното производство пред Окръжен съд – Бургас е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият Г. Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Първостепенният съд е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подсъдимия Д. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, и с определение от 05.03.2024 г. е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото не се установяват процесуални нарушения при вземане на това решение от първоинстанционния съд, правомощията на въззивната инстанция, с оглед на задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., т. 8, ОСНК, налагат проверката да бъде извършена по същите факти, изложени в обвинителния акт и признати от подсъдимия.