Решение № 490 от 29.12.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Перник, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20221700100708 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 6293/05.12.2022 г., п.к. 02.12.2022 г., депозирана от А. Л. Й., ЕГН: **********, чрез адвокат М. Д. Д., от Софийска адвокатска колегия, личен № **********, чрез адвокат М. М., от Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантора: *** срещу „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК: 121265113 , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" N 43, представлявано от Изпълнителен директор Й.Ц.Ц. и Изпълнителен директор Е.С.И., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди на А. Л. Й., пряка и непосредствена последица от смъртта на баща й - Л.С.М., ведно със законната лихва от датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя - 06.07.2022г. до окончателното изплащане.

Ищцата излага в исковата молба, че на *** около 07:30 часа на Автомагистрала „Струма" при км. 38, 500 с посока на движение от гр. ***към гр. ***, М. И. М. при управление на лек автомобил „Ауди А4" с peг. № *** с превишена и несъобразена с скорост - 171 км/ч, допуска настъпването на пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № * * * управляван от Л.С.М.. В следствие на удара на М. са причинени множество травматични увреждания, несъвместими с живота. С исковата молба се навеждат твърдения, че смъртният изход е в пряка причинна връзка с получените травматични увреждания, причинени при реализираното на *** ПТП, като се допълва, че смъртта на Л. М. се дължи на несъвместими с живота травматични увреждания, изразяващи се в закрита черепно 1 мозъчна травма, шийна травма, гръдна травма, коремно травма, както и множество дребни охлузвания и наранявания.

Ищцата твърди още, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Ауди А4" с peг. № *** - М. И. М.. За настъпилото пътно транспортното произшествие е образувано НОХД № 231/2021 г. по описа на Окръжен съд - гp.

Перник, по което е постановена Присъда № 9 от 19.11.2021 г., с която М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като същият е осъден за период от две години на лишаване от свобода, както и от лишаване от правото да управлява МПС за срок от три години. Присъдата е потвърдена с Решение 146 от 27.05.2022г. по ВНОХД 30/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 състав.

В исковата молба е изложено, че внезапната загуба на Л. М. /баща на ищцата/ била съкрушителна и непрежалима. Ищцата твърди, че връзката между нея и нейният баща била много силна, поради което същата била съкрушена. Загубата на баща й, довела ищцата до емоционален срив, отразила се неблагоприятно на начина й на живот и социалните контакти в обществото. В исковата молба се твърди, че след смъртта на Л. М., А. Й. била коренно променен. Загубата й причинила много тежки болки и страдания, които представляват неимуществени вреди, които ищцата ще търпи до края на живота си.

В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „Евроинс" АД, с полица валидна от 12.11.2019 г. до 11.11.2020 г.

Ищцата сочи, че е предявила застрахователна претенция на 06.07.2022 г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователното дружество, като е образувана застрахователна преписка № ***. С уведомително писмо от 18.07.2022 г. застрахователното дружество изискало представянето на допълнителни документи, изготвени в хода на воденото досъдебно производство, включително краен акт на наказателен съд или прокуратура за приключване на воденото досъдебно производство. С допълнителна молба ищцата е уведомила ответника за невъзможността да предостави исканите документи от воденото наказателно производство, доколкото същите не са били изготвени към момента на отправеното искане. Към момента на подаване на исковата молба липсва произнасяне от страна на дружеството по предявената претенция.

С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗАД „Евроинс" АД, ЕИК: 121265113 да заплати на А. Л. Й. сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени вреди на Й., пряка и непосредствена последица от смъртта на баща й - Л.С.М., ведно със законната лихва от датата на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя - 06.07.2022г. до окончателното изплащане. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди както по основание, така и по размер.

2

С отговора е оспорен механизма на настъпване на ПТП, като се сочи, че от писмените доказателства не се установява цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал процесния инцидент.

На следващо място е оспорено и наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач М. М., като се допълва, че по делото не са приложени доказателства от страна на ищцата, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска.

Оспорено е и наличието на неимуществени вреди, като се навеждат твърдения, че по настоящия казус отсъстват доказателства, че тези негативни емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случаи.

Допълва се, че към настоящия момент не са събрани доказателства за наличието на духовна връзка между починалото лице и ищцата - не се установява дали те са били в близки отношения, поддържали ли са контакт, помагали ли са си взаимно, живели ли са в общо домакинство, и т.н.

Оспорена е причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди в обема, очертан в исковата молба, като се сочи, че това не се установява на този етап от процеса. Сочи, че поради неизяснения механизъм на настъпилото ПТП не може да се направи категоричен извод относно наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и посочения от ищцата вредоносен резултат.

На следващо място в случай, че съдът приеме исковете за доказани по основание се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Л.С.М., като са наведени твърдения, че пострадалото лице е извършило редица нарушения на ЗДвП, като с това си поведение е станал причина за настъпване на ПТП. Намира, че с поведението си водачът е допринесъл за настъпването на ПТП, като приносът му се определя в размер на не по – малко от 50%.

В заключение се оспорва и размера на претендираното обезщетение, като ответника намира същото за прекомерно завишено, с оглед стандарта на живот в страната и принципа на справедливост.

С отговора е оспорено и искането на ищцата за присъждане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение като неоснователно.

Въз основа на изложените съображение се твърди, че предявените от ищцата претенции са неоснователни, поради което не следва да бъдат уважени и претенциите за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение № 754/05.09.2023г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, за безспорно между страните е прието наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" покриваща деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** към датата на застрахователното събитие.

По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община – ***, който установява, че лицето Л.С.М. е починал на *** в 07.30 часа.

Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № *** ищцата се 3 легитимира като единствен законен правоприемник на починалото лице – дъщеря.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Присъда № 19 от 19.11.2021г., постановена по нохд. № 231/2021г. по описа на ОС – Перник и влязла в сила на 17.05.2023г., М. И. М., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на *** на АМ „Струма“, на км. 38+500, с посока на движение от гр. ***към гр. ***, при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗдвП – превишил максимално допустимата скорост на движение на моторни превозни средства от категория „В“ на Автомагистрала – 140 км./ч., като се движел със скорост от 171 км/ч., в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на Л.С.М. – престъпление по чл. 343 ал.

1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля К.Й.Й. – съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата. От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищцата винаги е била много близка с родителите си, а от ***., когато е починала майката на ищцата, последната е станала още по-близка с баща си. Установява се, че ищцата и починалия й баща са поддържали непрекъсната връзка, като си говорят по телефона, с оглед обстоятелството, че ищцата живее в ***, а баща й – в ***. Свидетелят установява, че ищцата не е приела добре новината за смъртта на баща си, като е плакала много. Установява, че за да преодолее случилото се, ищцата е ходила на психотерапевт, но и било много трудно да се събере. Свидетелят заявява, че ищцата е съзнавала, че животът продължава, но й е изключително мъчно, още повече, че й е останал само баща й. Заявява още, че ищцата в момента не работи, въпреки, че има добро образование, добра професия, но не се чувства добре, като дори и в ***не е идвала, след като баща й е починал. Свидетелят свидетелства и за това, че дъщеричката на ищцата (***годишна към онзи момент) не разбирала защо дядо й не им идва на гости, предвид, че преди това е посещавал често дома им, при което на ищцата й ставало още по-тъжно.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан водачът на л. а. „Ауди“ – М. И.

М.. Същият заявява, че водачът на л.а. „Фолксваген“ не е подал ляв мигач. Свидетелят предполага, че водача на другия автомобил е каарл бавно, тъй като той го е настигал бързо.

По делото е изслушана и приета без оспорване от страните съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, като компетентно дадена и при липса на каквито и да било данни за предубеденост или заинтересованост на вещото лице. От същата се установява следното:

Процесното произшествие е настъпило около 07.30 часа на *** по АМ „Струма“, в района км. 38+300, при сух, едрозърнест асфалт в много добро състояние.

В този период от годината, часът на ПТП попада в светлата част от денонощието.

Пътното платно се е състои от две платна за движение, всяко за посока (към гр. ***и към гр. ***). ПТП настъпва на платното за движение към гр. ***, където лявата пътна лента е с ширина от 3,9 метра, дясната пътна лента – 4 метра, а аварийната – 3,10 метра. Режимът за движение към мястото на ПТП е при максимална скорост 140 км/ч.

Скоростта на л.а. „Ауди“ преди ПТП е била в порядъка от 171-172 км.ч., а скоростта на л.а. „Фолксваген“ – 81-82 км.ч. Изяснен е и механизмът на настъпване на ПТП. Вещото лице установява, че при избрания момент за настъпване на опасност за водача на л.а.

Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d416a20e-b096-4752-8f77-7673d411b11d