Решение № 148 от 08.06.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№148 гр. Пазарджик, 08.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Бозаджиев

Росица Василева при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д № 144 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 1666 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 352/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик, е признато за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата К.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, на основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, следните суми по сключения между тях Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 191849 от 07.12.2017 г., а именно: сумата от 1174,22 лв., представляваща незаплатена главница; сумата от 116,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.03.2018 г. до 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед № 2322 от 25.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4217/2018 г. по описа на

Районен съд-Пазарджик.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД срещу К.С.Н. иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че

К.С.Н. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 432,75 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 3 от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 191849 от 07.12.2017 г., за която сума е била издадена Заповед № 2322 от 25.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4217/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Ответницата К.С.Н. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД разноски в исковото производство в размер на 458,18 лв., както и разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4217/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик в размер на 102,82 лв.

Ответницата К.С.Н. е осъдена да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик сумата в размер на 111,20 лв., представляваща заплатени по делото разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, съобразно уважената част на предявените искове.

Ищецът

„Изи Финанс“ ЕООД е осъден да заплати в полза на Районен съд-Пазарджик сумата в размер на 37,80 лв., представляваща заплатени по делото разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, съобразно отхвърлената част на предявените искове.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. З.М. – особен представител на ответницата К.С.Н., в частта, с която Районен съд-Пазарджик е уважил предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата К.С.Н. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД горепосочените суми по сключения между тях Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 191849 от 07.12.2017 г., а именно: сумата от 1174,22 лв., представляваща незаплатена главница; сумата от 116,65 лв. - договорна лихва за периода от 07.03.2018г. до 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумите и е осъдил ответницата да заплати разноски, направени в исковото производство, както и разноските, сторени в заповедното производство. В останалата си част първоинстанционният съдебен акт не е обжалван.

Във въззивната жалба се твърди, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние е нищожен и недействителен, както и че липсват категорични данни за съгласие от страна на ответницата К.Н. за сключването му. Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се отхвърлят уважените искови претенции. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - „Изи Финанс“ ЕООД, в който се изразява становище за нейната неоснователност, както и за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Твърди се, че въззивната жалба е процесуално недопустима, защото особеният представител не е процесуално легитимиран да подава въззивна жалба в хипотезата на иск с правно основание чл. 415 от ГПК. Изтъква се, че въззивникът не е конкретизирал пороците, които водят до нищожност или недействителност на договора за кредит.

Твърди се, че ответницата е изразила съгласие за сключване на договора за кредит по два начина: чрез активиране на линка посредством получения със СМС код, както и чрез устно волеизявление, с което е потвърдила сключването на договора по време на телефонния запис. Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендират се разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивницата, редовно призована чрез назначения й особен представител, не се явява. В депозираната в определения от съд срок писмена защита по чл. 149, ал. 3 от ГПК особеният представител адв. З.М. взема становище по съществото на спора и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови ново, с което да се отхвърлят уважените искове.

Въззиваемата страна - „Изи Финанс“

ЕООД, редовно призована, не изпраща представител в открито съдебно заседание. От процесуалния представител на въззиваемото дружество е постъпила молба-становище с вх. № 4053/29.05.2020 г, в която е заявена невъзможност за участие в откритото съдебно засадение пред въззивния съд и се моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа се отговора на въззивната жалба, моли се да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Претендират се сторените в производството разноски и се прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се правят доказателствени искания и не се представят доказателства от страните.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която установителният иск с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 92 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 432,75 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 3 от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 191849 от 07.12.2017 г., за която сума е била издадена Заповед № 2322 от 25.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4217/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно възражението на въззиваемата страна „Изи Финанс“ ЕООД, че особеният представител не е процесуално легитимиран да подава въззивна жалба в хипотезата на иск с правно основание чл. 415 от ГПК. Правомощията на особения представител да представлява страната са само в рамките на делото, за което е назначен като такъв, до приключването му с влязъл в сила краен съдебен акт, което включва и инстанционния контрол.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Относно допустимостта на произнасянето на Районен съд-Пазарджик, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивният съд констатира, че в Заповед № 2322 от 25.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предметните предели на която е обвързан съда при произнасяне по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, районният съд е разпоредил длъжникът К.Н. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД договорна лихва в размер на 116,25 лв. за периода от 07.03.2018 г. до 05.07.2018 г. В исковата молба, уточнена с молба от 13.03.2019 г., е заявена претенция за заплащане на договорна лихва в същия размер - 116,25 лв. за периода от 07.03.2018г. до 05.07.2018г. В противоречие с това искане в обжалваното решение районният съд е признал за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 116,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.03.2018 г. до 05.07.2018 г.

Следователно Районен съд-Пазарджик се е произнесъл свръхпетитум по отношение на договорната лихва. Поради това в частта за разликата над 116,25 лв. до 116,65 лв. решението е недопустимо. На основание чл. 270, ал. 3 от ГПК в тази част решението следва да се обезсили.

По същество по въззивната жалба относно останалата обжалвана част от решението, която е допустимо постановена, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с молба от 13.03.2019 г., се твърди, че на 07.12.2017 г. между ищцовото дружество „Изи Финанс“ ЕООД, в качеството на кредитодател и ответницата К.С.Н., като кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 191849. Сключването на договора е извършено въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaеm.bg., на който електронен адрес са публикувани и Общите условия (ОУ) за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с ОУ“. След това кандидатът получава имейл с преддоговорна информация за условията на договора. Ако бъде одобрен, кандидатът получава на личния си имейл Договор и ОУ за писмено потвърждаване, което се извършва по следния начин: клиентът получава чрез съобщение на предоставения от него телефонен номер четирицифрен, уникален, код, след което получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод, клиентът получава обаждане на посочения от него телефонен номер. Разговорът се записва, като клиентът отново потвърждава по телефона сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът заявява, че при кандидатстване за кредита ответницата е посочила конкретен телефонен номер и имейл адрес, на който телефонен номер й е изпратено съобщение, че предоставените й парични средства са преведени по посочената от нея банкова сметка. ***, че след изпълнение на гореописаната процедура на ответницата е отпуснат кредит с главница в размер на 1650,00 лв., преведена по банкова сметка *** ***, BIC ***, в „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи, че вземането за главница по договора е разсрочено на 7 броя вноски за периода 06.01.2018 г. - 05.07.2018 г., като вноските по главница за падежите 06.01.2018 г. и 05.02.2018 г. са изцяло платени, а вноската за 07.03.2018 г. е частично погасена. Непогасени са част от вноската, дължима на 07.03.2018г., както и вноските, дължими за периода до 05.07.2018 г. в общ размер на 1174,22 лв. Дължимата договорна възнаградителна лихва за периода 07.03.2018 г. - 05.07.2018 г. е в размер на 116,25 лв.

Неустойката, дължима за периода 07.03.2018 г. - 05.07.2018 г. е в размер на 432,75 лв. Ищецът твърди, че ответницата не е изплатила предоставената й в заем сума в пълен размер в уговорения срок, поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 4217/2018 г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Издадена била заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на ищеца бил даден срок да предяви иск за установяване на вземането. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата К.Н., че същата дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата в общ размер на 1723,22 лв., от които: