Решение № 84 от 14.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120106590 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против А. Г. Т., с която са предявени три осъдителни иска.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание представител на дружеството ищец не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният представител на дружеството моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2018 г. между дружеството ищец, в качеството на кредитор, и ответникът, в качеството на длъжник, е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********** (за краткост Договора), по силата на който дружеството предоставя на Т. сума в размер на 900 лева за срок от 24 месеца. Размерът на вноската по кредита е 55,64 лева, ГПР – 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 %. Дължимата сума по кредита е 1335,36 лева.

Т. заявява и пакет допълнителни услуги „Бонус“, който включва една от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги е 1080,48 лева, а размерът на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 45,02 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 2415,84 лева, общ размер на вноска е 100,66 лева, а датата на погасяване е трети ден от месеца. Погасяването на възнаграждението за допълнителни услуги се разсрочва във времето съобразно погасителния план, който е подписан от ответника. Сумата по кредита е 1 преведена по сметка на Т..

Според т.6.4 от Общи условия на дружеството към договор за потребителски кредит (за краткост ОУ) при постъпване на сума, която не е достатъчна за погасяване на текущото задължение, се считат за погасени вземания на кредитора в следната последователност: разноски и такси, лихви за забава, неустойки, обезщетения до Договора, възнаграждение при закупена допълнителна услуга се погасяват преди главницата. Според т.12.4 от ОУ при обявяване на предсрочна изискуемост, длъжникът дължи остатъчната непогасена главница, остатъчното непогасено възнаграждение при закупена допълнителна услуга, падежиралата договорна лихва, лихвите за забава и такси.

По признание на кредитора длъжникът е платил следните суми по Договора: 103,80 лева на 07.11.2018 г.; 218,80 лева на 12.03.2019 г.; 248,80 лева на 13.08.2019 г.

Предвид факта, че длъжникът не изпълнява точно задълженията си по Договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което Т. е уведомен на 12.06.2024 г.

На 27.06.2024 г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника за следните суми, дължими по силата на Договора: 794,92 лева – главница, 97,59 лева – договорно възнаграждение за периода от 03.05.2019 г. до 31.07.2019 г., 878,47лева – лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 26.06.2024 г., 855,38 лева – възнаграждение за закупен и използван пакет допълнителни услуги, 400 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 31.07.2019 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 27.06.2024 г. до изплащане на вземането. По това заявление е образувано ч. гр. дело № 4236/2024 г. по описа на БРС. На 01.07.2024 г. съдът издава заповед за изпълнение само за вземане в размер на 794,92 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението – 26.06.2024 г. до изплащане на вземането. С разпореждане № 7168/01.07.2024 г. по същото дело съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания, като е указал на заявителя възможността да предявени осъдителни искове. С определение № 1932/22.07.2024 г. по в.ч.гр. дело № 1065/2024 г. по описа на БОС, в сила от същата дата, е оставена без уважение частната жалба на дружество против отхвърляне на заявлението досежно вземанията за договорна лихва и за лихва за забава. Дружеството предявява осъдителни искове, по които е образувано настоящото дело, само за част от отхвърлените вземания (иск за вземането за такси не е предявен).

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и служебно известните съдебни актове по ч. гр. дело № 4236/2024 г. по описа на БРС.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С доклада по делото съдът указа на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в договора за кредит и свързания с него договор за допълнителни услуги. Съдът може да се произнесе по действителността на Договора и без възражение на ответника, ако основанието за нищожност произтича пряко от съдържанието и формата на сделката и по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи – Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не е спазена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит е недействителен. Последната гласи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 2 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Противоречието с решенията на Съда на Европейския съюз е предвидено от националния законодател и като основание за касационно обжалване в разпоредбата на чл.

280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК.

Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., ****, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., **** т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., **** т. 30).

Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да 3 не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.

В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги съгласно приложимите ОУ, включително начина и условията за предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговореното възнаграждение за допълнителни услуги следва да бъде квалифицирано като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде взето предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването му в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.