Решение № 10600 от 23.05.2019, Районен съд - Сливница

Р

Е Ш Е Н И Е № 106

Гр.Сливница, 20 май 2019г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, І-ви състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: Ангелина Гергинска при участието на секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.

№ 206 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, „ПСГ”

АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул.”Цар Борис ІІІ” №136 Б, представлявано от Александър Николов Николов, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-002326/19.03.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, Софийска област, с което му е наложено на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 2000 лева , за извършено нарушение по чл.215л, ал.1 от Наредба №7 от 22.09.1999г.. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните местаи при използване на работното оборудване /ДВ.бр.88 от 08.10.1999г./ вр. чл.275, ал.1 КТ.

В жалбата се твърди, че предвид допуснатото нарушение на материалния закон, процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага съображенията си подробно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, представлява се. Пълномощникът на жалбодателя, подъдржа изложеното в жалбата. Развива подробни съображения. Представя доказателства.

Административнонаказващият орган ДОИТ

София област, редовно уведомен се представлява от юрк. Вутов. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата, излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда. Представя се административнонаказателната преписка.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 02.02.2018г. след постъпил в ДОИТ София област сигнал за настъпила трудово злополука на строителен обект, представляващ цех за безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали, находящ се в гр.Сливница, на място да извършат проверка отиват свидетелката Ц.И.К. и колежката й Т.. Установили, че на 02.02.2018г., Евгени Иванов Петров, на длъжност „ел.техник строителство”, се качва на скеле , намиращо се в помещение в обекта, за да полага кабел в гофрирана тръба за изграждане на електроинсталацията на сградата. Използваното скеле било без подпорни пети и било без изградени и необезопасено с бордова лента за краката и средно и високо перило за ръцете. При качването на Евгени Петров, скелето се разклатилои преобърнало и Петров паднал и претърпял травма на гръбначния стълб. След извършването на проверката, е връчена призовка за довършване на проверката в на 06.02.2018г. и на 15.02.2018г., управляващия фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката. Представени са техническа документация на фасадното скеле, Инструкция №4 за колективни предпразни средства при работа на височина, двуезичен договор от 22.12.2017г., сключен между „ПАК ЕСТ” ЕООД и „ПСГ” АД и обяснения от Евгени Петров и на свидетели очевидци на злополуката. С представеният договор от 22.12.2017г., сключен между „ПАК ЕСТ” ЕООД, и „ПСГ” АД е видно, че първото дружество е възложило на второто, довършителни работи /СМР/ на обект : Цех за безвредни производствени дейности и печат на рекламни материали, административни, търговски и обслужващи сгради в ПИ 041036, м.Пещерица в землището на гр.Сливница, УПИ V-041007, 041008, кв.157. Представен е сключен трудов договор между дружеството жалбодател и Евгени Иванов Петров, сертификат за контрол. Констатирано е, че жалбодателят в качеството си „работодател ” по смисъла на §1, т.2ДР на ЗЗБУТ и §1, т.2 от ДР Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и строително монтажни работи на горецитирания обект, при извършване на строителни и монтажни работи на обекта не е осигурил монтирането и използването на фасадно скеле, съставено от предварително изготвени елементи с конструкционна схема МJ-Конструкция UNI-70, намиращо се на обектада се осъществи безопасен начин , гарантиращ неговата стабилност и непозволяващ отместването му по време на използване. За констатираното нарушение при проверката, бил съставен АУАН № 23-002326 от 15.02.2018г., който бил връчен срещу подпис на пълномощник на „ПСГ” АД на същата дата.

Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е приложен по делото.

В срок, дружеството , жалбодател е представил възражения срещу АУАН, излагайки доводите си, че от приложените писмени обяснения, включително на пострадалото лице, се установява, че не им е било разрешенода използват скелето и е нямало необходимост да го използват. Към възражението си е представил документи, установяващи, че Евгени Петров е завършил курс на тема „Длъжностно лице за контрол по спазване на здравословни и безопасни условия на труд” съобразно Наредба 0РД-07-2/16.02.2009г., за което му е издадено удостоверение и курс за „Координатор по безопасност и здраве по време на проектирането и координатор по безопастност и здраве по време на строителството”.

Въз основа на съставен акт № 23-002326 от 15.02.2018г., за установяване на административно нарушение, директорът на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област издава наказателно постановление № 23-002326/19.03.2018г., с което на дружеството , жалбодател е наложено на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 2000 лева , за извършено нарушение по чл.215л, ал.1 от Наредба №7 от 22.09.1999г.. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните местаи при използване на работното оборудване /ДВ.бр.88 от 08.10.1999г./ вр. чл.275, ал.1 КТ.

В съдебно заседание , св.Евгени Петров, заяви, че не е трябвало да използва скелето, но на своя глава е решил да го направи, въпреки, че са имали отделно скеле за работата, която вършел, защото искал да изпревари времето. Заявява, че скелето не е било изградено до край.

Заявява, че като се е качил на скелето е звъннал мобилния му телефон и той провеждал разговор, когато залитнал и скелето поддало на една странаи той загубил равновесие и паднал. Заявява, че много добре знае, че за да бъде използвано такова скеле, то трябва да изградено с опорни пети и диагонали, каквито не е имало на скелето което решил да използва, т.к. не било изградено до край.

Разпитан в качеството на свидетел, Пламен

Атанасов, технически ръководител в дружеството жалбодател, заявява, че в деня на злополуката е проведен инструктаж на работниците. По време на инцидента не е бил в халето. Заявява, че не е имало табела, че скелето не е готово за работа, защото се виждало и работниците са достатъчно квалифицирани, за да знаят дали е монтирано или не.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.04.2018 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на 05.04.2018 г. видно от направеното отбелязване. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.

59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата: "Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 23-002326 от 15.02.20185г. намира, че същият отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 23-002326 /19.03.2018г. се явява законосъобразно от формална страна.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Според нормата на чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съгласно чл.215л, ал.1 от Наредба №7 от 22.09.1999г.. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните местаи при използване на работното оборудване /ДВ.бр.88 от 08.10.1999г./ скелетета се монтират, използват и демонтират, по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващи отместването им по време на използването им.

Съотнасянето на така цитираните законови и подзаконови норми към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния случай работодателят, макар и длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, е допуснал скеле, което не е монтирано съобразно спицификацията му, посердством закрепянето му така, че да се гарантиранеговата стабилност и непозволяващ отместването му, да се намира в помещението , в което се извършват строителни дейност, без да е положил усилие да гарантира, че същото е в процес на монтаж/демонтаж. Работодателят е разчитал на подготовката на работниците и на проведените инструктажи, но не е оградил скерето, не е поставил знаци, изключващи използването му и др. Последното се установи по един категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са били на мястото на инцидента и според които скелето не е било монтирано, съгласно изискванията за безопасното му ползване, било е без подпорни пети и било без изградени и необезопасено с бордова лента за краката и средно и високо перило за ръцете, в разрез с с конструкционна схема.

Допускайки описаното по-горе скеле да се намира на стоителния обект без е било монтирано, съгласно изискванията му за безопасно използване, дружеството-жалбоподател не само е поставило в опасност живота и здравето на работниците, но и в следствие на това се е стигнало до инцидент, при който един работник е паднал. Без значение е обстоятелството трябвало ли е или не този работник да ползва скелето, провеждан ли му е инструктаж и и колко квалифициран е в областта на безопастността на труда. Работодателят трябва да понесе своята за това, че условията за работа, които е предоставил, са създали предпоставки да се стигне до този инцидент, който очевидно е можел да бъде предотвратен.

Всичко гореизложено води до категоричния извод, че работодателят не е изпълнил едно от най-важните си задължения, а именно: да осигури здравословни и безопасни условия на труд. В тази връзка съдът оценя като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че работодателят не следва да носи отговорност за настъпилата злополука, тъй като работникът самоволно не е спазил здравословните и безопасни условия за труд. Работодателят е този, който носи отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и не случайно КТ в нормата на чл. 413, ал. 2 КТ санкционира именно работодателя за неизпълнението на тези задължения.