Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.06.2018, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
197/2018
Подписан
15.06.2018
В сила
29.10.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.190а, ал.1, т.3 · Закон за водите
  • чл.200, ал.1, т.39 · Закон за водите

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Ловеч, 15.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.

ХРИСТОВ при секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 197 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :

Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № НЯСС-7 от 10.01.2018 г. на заместник-председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е наложено на Община Ловеч, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Търговска” № 22, представлявана от К.Д.М. – кмет на общината, административно наказание на основание чл.201, ал.12, във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите - имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за неизпълнено предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Недоволни от наказателното постановление останали от Община Ловеч, които чрез кмета са го обжалвали, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон. В жалбата са наведени възражения за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН, като са изложени подробни доводи в тази насока. Визира се и обстоятелството, че след като според наказващият орган нарушението е било извършено на 31.03.2017 г., неясно какво е наложило АУАН да бъде съставен едва на 19.10.2017 година. Развити са в тази връзка съображения за нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от

ЗАНН.

Подробно са изложени и аргументи за неправилна квалификация на нарушението, като се акцентира на обстоятелството, че посочената като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ не съдържа фактически състав на нарушение. Обосновава извод за съществено процесуално нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

В жалбата са изложени и доводи относно маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание Община Ловеч, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт Б., който поддържа жалбата с изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Подробно излага доводи и съображения обосноваващи тезата му, като акцентира на обстоятелството за неправилна квалификация на описаното в постановлението нарушение. Представя подробни писмени бележки.

Въззиваемата страна – ДАМТН София, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище по делото от наказващия орган /л.49-52/, чрез Е.З. – мл.експерт – юрист към ДАМТН, с което се иска от съда да остави без уважение жалбата и потвърди наказателното постановление. В становището се оспорват възраженията на жалбоподателя като неоснователни и са изложени аргументи в тази насока. Подробно са развити и доводи обосноваващи тезата, че наказателното постановление е законосъобразно издадено, при спазване изискванията на материалния и процесуален закон.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.Г.Д., С.Д.Д., Г.Р.Ц., П.Д. Гетов и Д.Д.С., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Община

Ловеч, представлявана от кмета, била собственик на язовир „Липака”, намиращ се в поземлен имот № 000253 в землището на гр.Ловеч, видно от акт за публична общинска собственост № 51948 от 26.02.2004 г. /л.40/.

На 14.09.2016 г. свидетелят Е.Д. – главен инспектор в Главна дирекция НЯСС при ДАМТН, извършил проверка на язовир „Липака”. На проверката, като представител на Община Ловеч присъствал свидетелят Д.С., заемащ длъжността „главен експерт инженерни съоръжения” към общината. Проверката приключила със съставен констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. /л.35-37/, на който се подписал и свидетеля С.. С протокола свидетелят Д. дал редица предписания към собственика на язовира, като едно от тях било да се премахне храстовидната и дървесна растителност. Срокът за изпълнение на това предписание бил 30.03.2017 година.

На 21.07.2017 г. свидетелят Е.Д., заедно със свидетеля С.Д. – експерт към Главна дирекция НЯСС, отново извършили проверка на язовир „Липака” в землището на гр.Ловеч. На проверката, като представител на общината присъствал свидетелят П.Д. – главен експерт ЗББД към Община Ловеч. При проверката експертите от НЯСС констатирали, че част от дадените с констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. предписания не били изпълнени, като не била премахната до 30.03.2017 г. храстовидната и дървесна растителност. Резултатите от проверката свидетелите Е.Д. и С.Д. оформили в констативен протокол № 03-05-096/21.07.2017 г. /л.33-34/. Протоколът бил изпратен на Община Ловеч с писмо изх.№ 85-01-569/10.08.2017 г. /л.65/ и е бил получен на 11.08.2017 г., видно от известие за доставяне с код ИД PS 3000 00V6LX 3 /л.65 на гърба/.

С писмо изх.№ 85-08-933/28.09.2017 г. /л.28/ била изпратена покана до Община Ловеч, да се яви кмета или упълномощен представител на 19.10.2017 г. за съставянето на АУАН, като изрично в поканата било посочено, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поканата била получена на 02.10.2017 г., видно от известие за доставяне на л.29 от делото.

Тъй като на 19.10.2017 г. не се явил кмета или упълномощен представител на общината, същият ден свидетелят Е.Д. *** акт за установяване на административно нарушение № 03-073/19.10.2017 г. /л.30-31/, на който като свидетели присъствали при съставянето му се подписали С.Д. и Г.Ц.. В акта свидетелят Д. посочил, че при извършената на 21.07.2017 г. проверка на язовир „Липака” констатирал, че не било изпълнено даденото с констативен протокол № 03-05-032/14.09.2016 г. предписание, а именно : „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност” със срок до 30.03.2017 година. Подробно в акта свидетелят Д. описал състоянието на язовира установено при проверката на 21.07.2017 година. Приел, че така констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като за дата на извършването му е посочил 31.03.2017 г., т.е. деня следващ този, на който срока на предписанието е изтекъл.

Така съставеният АУАН бил връчен на заместник кмета на Община Ловеч на 30.10.2017 г. /л.31 и 32/, който го подписал и в графата за възражения вписал, че ще представи писмени такива. На акта и на разписката за връчването му е налице и втори подпис на заместник кмета на общината с дата от 06.12.2017 година.

Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения от Община Ловеч.

На 10.01.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № НЯСС-7, в което наказващият орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна квалификация на нарушението, като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Наложил е на Община Ловеч предвидената в разпоредбите на чл.201, ал.12, във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

АУАН и НП са издадени от лица със съответната компетентност, видно от заповеди № А-394/31.05.2017 г. /л.38/ и № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН /л.26/.

Не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение за нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН при съставянето на АУАН. Действително, визираните в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и издаване на НП са давностни и с изтичането им се преклудира възможността законосъобразно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лице извършило административно нарушение. В случая, като датата на извършване на нарушението в АУАН и НП правилно е посочена 31.03.2017 г., т.е. деня следващ този, в който срока на даденото предписание е изтекъл. Следва да се отбележи, че контролните органи нямат задължението още на следващия ден след изтичане на дадения срок да проверяват изпълнено ли е било предписанието, а и обективно, поради различни причини (напр. организационни, метереологични), това не винаги би било възможно. Иначе казано – в разглеждания случай нарушение на практика е било осъществено, но не е имало лице, за което са налице данни, че го е извършило, т.е. че може да му се вмени качеството „нарушител”. Последното е било установено с проверката извършена на 21.07.2017 г. и това е датата, когато е бил открит нарушителя по смисъла на закона. АУАН е бил съставен на 19.10.2017 г., което макар и в края, е в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ЗАНН. В подкрепа на такъв извод е и самата формулировка на разпоредбата на чл.34, ал.1, изр.1-во от ЗАНН, в която законодателят е използвал съюза „или”, като освен тримесечният срок от откриване на нарушителя е определен и по-дълъг, едногодишен срок от извършване на нарушението именно, за да се даде възможност на съответните контролните органи да открият лицето извършило вече констатирано административно нарушение.

Не може да бъде кредитирана и изложената в жалбата и в хода на съдебните прения теза на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение, доколкото липсвало разписано правило за поведение, а в нея било регламентирано правото на председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия, в случая да дават задължителни предписания. Тази теза отговоря на буквалния прочит на текста, но не може да бъде споделена по същество. Аргументът, че с посочването на нормата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото същата не съдържа фактически състав на нарушение и по този начин е накърнено правото на защита на нарушителя и възможността да узнае за какво точно нарушение е санкциониран, не намира опора в тълкуването на разпоредбата, систематическото й място и връзката й с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Действително, посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ гласи, че Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Безспорно разпоредбата съдържа правомощие на контролните органи, но макар и да не е изрично разписано, при упражняването на тези им правомощия, за адресата на предписанието възниква насрещно задължение за неговото изпълнение в указания срок. В това именно се изразява правнодължимото действие, неизпълнено и санкционирано в разглеждания случай. И правилно в диспозитива на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че санкцията се налага за „….за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.”, а не за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В тази връзка, особено показателна е редакцията на приложената административнонаказателна норма – чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждаща административна санкция – глоба, съответно имуществена санкция, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ се явява едновременно и материална и санкционна и с посочването й в НП се избягва нарушението на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. От друга страна същата е и бланкетна и препраща към чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Категорично не може да бъде споделено и становището, че описаното в обстоятелствената част на НП нарушение следва да бъде квалифицирано като такова по чл.138в, ал.4 от ЗВ. В тази разпоредба се съдържа задължение, неизпълнението на което би било нарушение, но адресата на това задължение е оператор на язовирна стена. Съгласно дадената в § 1, т.95 от ДР на ЗВ легална дефиниция, „оператор на язовирна стена” е физическо лице хидроспециалист, или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика. Ясно е от текста на тази дефиниция, че Община Ловеч, като юридическо лице е санкционирана не като оператор на язовирна стена, тъй като по делото липсват каквито и да било данни, че в структурата си тя има назначен служител хидроспециалист, а е санкционирана като собственик на язовир „Липака”.