Решение № 1 от 27.01.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Царево, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно наказателно дело № 20242180200390 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по жалба на С. И. Д., ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество В. и партньори“, представлявано от адв. П. В., със съдебен адрес гр. С.************ против Заповед за задържане на лице № 302зз-108 от 25.08.2024 г., издадена от Г. П. П. – ********* при ОД на МВР-Бургас - РУ на МВР- Царево.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед, както и за допуснати при постановяването и съществени нарушения на производствените правила.

В жалбата не се оспорват фактите, че на 25.08.2024 г. на С. Д., в качеството му на водач на МПС му е била извършена проверка за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози и за управление на МПС след употребата на алкохол, както и че при извършване на проверката му е връчен талон за медицинско изследване от 25.08.2024 г. от полицейския служител с административно разпореждане за предоставяне на кръвна проба и биологичен материал. Не се оспорва и факта, че СУМПС на Д. било иззето. МПС-то, което управлявал на 25.08.2024 г. също било иззето.

Твърди се обаче, че до този момент не му е била връчена заповед за налагане на ПАМ „временно изземване на СУМПС“.

Твърди се, че с лед проверката жалбоподателят бил отведен от двамата полицейски служители в медицински център за предоставяне на кръвна проба и биологичен материал. При приемането на Д. в медицинския център в нарочен протокол на дежурния лекар било отразено на 25.08.2024 г. в 05:00 часа неговото физическо състояние. С. Д. бил адекватен, с ясен словесен контакт и при липса на повлияност в поведението му от алкохол и наркотични 1 вещества. Липсвали обективни данни да е употребявал алкохол и наркотични вещества. Двамата полицейски служители също не са възприели такива данни. Въпреки това, С. Д. бил задържан за срок до 24 часа на 25.08.2024 г. в 03:20 ч от младши автоконтрольор Г. П. със Заповед за задържане на лице е peг. № 302зз-108/25.08.2024 г. по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Като основание за задържането на С. Д. било отразено в издадената заповед – „извършител на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - управлява МПС след употреба на алкохол над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, а именно - 1.34 на хиляда в издишания въздух, във връзка с БП № 302-ЗМ151/2024 год. по описа на РУ -Царево“.

От правна страна се твърди, че оспорения индивидуален административен акт не е съобразен с целта на закона, защото към момента на издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането на С. Д. не е имало реално извършено престъпление от общ характер, не е имало образувано БП и посочените фактически основания в нея не отговаряли на обективната действителност.

Заявява се също, че осъществената принуда спрямо правото на свободно придвижване на жалбоподателя е незаконосъобразна. Неговото СУМПС е било иззето с друга заповед за наложена ПАМ. Не е имало опасност от извършване на ново престъпление или административно нарушение, което да е наложило задържането му по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че целите на ЗМВР са могли да бъдат постигнати и с писмено предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. Към момента на задържането му не е съществувала опасност Д. да се укрие, доколкото е лице с установена самоличност и данни за адрес, на който може да бъде намерен или призован. Не е съществувала и опасност жалбоподателят да укрие или заличи доказателства, или да създава пречки при наказателното си преследване. Същият бил неосъждано лице. Срещу него нямало образувани висящи наказателни производства. Той не притежавал криминални регистрации и се е ползвал с положителни характеристични данни. Счита се, че целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е преизпълнена от действията на полицейски орган, които са извън задържането. Т.е. задържането на С. Д. било непропорционално, несъразмерно и неефективно.

Напротив, задържането му преизпълва целта на закона.

Претендират се и направените от жалбоподателя в производството пред първата инстанция разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище от процесуалния му представител, с което поддържа оплакванията си. Представя и писмени бележки по същество на спора, в които доразвива доводи в подкрепа на изнесените в жалбата твърдения.

Ответникът по оспорването, полицейският орган, издал обжалваната заповед - Г. П. П. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР-Бургас - РУ на МВРЦарево, се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че оспорва жалбата и счита оспорения индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му и при пълно спазване на административно-процесуалните правила.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на 2 страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 от АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 от АПК /в този смисъл Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Бургас, РУ Царево следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Относно фактическото основание за задържането, съгл. изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащите се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Административният орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което се установява от представените по делото доказателства, вкл. и от докладна записка, рег. № 302р-7982 от 26.08.2024 г. /на л. 28 от делото/, в която се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й.

Не съществува пречка мотивите на административния акт да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, включително да бъдат изведени и от други доказателства, приложени по образуваната административна преписка, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива/ по арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК/.

По делото бяха събрани като доказателства приложените в административната преписка документи.

От приетата като доказателство по делото докладна записка, рег. № 302р7982 от 26.08.2024 г., се установява, че издателят на оспорената заповед ******** при ОД на МВР-Бургас, РУ на МВР-Царево Г.П. П., заедно с колегата му мл. автоконтрольор Й. К., изпълнявали служебните си задължения, като извършвали проверка на водачите на МПС за употреба на алкохол и редовност на необходимите документи.

На процесната дата 25.08.2024 г., около 03:15 ч., по ул. „Рибарска“ в 3 посока ул.“Крайморска“ в с. Лозенец, община Царево, полицаите забелязали да се движи с висока скорост лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******* Един от присъствалите на място полицейския служител подал сигнал със стоп-палка на водача на лекия автомобил да спре.

Установили водача на лекия автомобил. Това бил жалбоподателят Д.. Д. бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фбр. № ARPM0782, като пробата била положителна и установила наличие на алкохол в издишания въздух 1,34 на хиляда /л. 35/.

Освен това полицейският служител изпробвал водача за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000 ARJJ-0005, който отчел наличие на канабис /л. 25/. На Д. били издадени и връчени лично талони за медицинско изследване с № 0175510 и № 0175511, придружени с холограмни стикери № А100747 и № А100745, с указанието, че ако желае може да даде кръв за анализ за употерба на алкохол и наркотични вещества. След което бил отведен в медицинския център, където предоставил кръвна проба и биологичен материал за изследвания. В последствие Д. бил конвоиран до полицейското управление в Царево, където бил обискиран и задържан, за което била издадена и процесната заповед.

Изложеното в докладната записка се подкрепя от приложените към административната преписка и приети като доказателства по делото резулати от DRAЕGER DRUGTEST и DRAЕGER ALCOTEST 7510, протокола за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техите аналози А0027822/25.08.2024 г., с положени върху него подписи на провереното лице и съставителя /л.26/, както и от съставените АУАН серия GА № 1398009 /л.30/ и АУАН серия GА № 1398010 /л.24/.

Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е определено и правното основание на задържането, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Хипотезата на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице сочи на извода, че в случая, доколкото за Д. има данни, че е съпричастен към престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от НК , са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство.

Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, следва да се отбележи, че законът борави с терминът "налице данни", без да се поставя изискване за сигурност и категоричност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено е съществувала, видно от резултатите на извършените тестове. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, 4 установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно, административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Освен това, приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.