Определение № 611 от 15.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Варна, 14.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100502005 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 26278/17.12.2021 год., подадена от КР. К. К., чрез адв.

В.С., с искане бъде изменено в частта за разноските Решение № 1684/10.11.2021 год. по настоящото дело. Излага се становище, че съдът неправилно е възложил в тежест на молителя сторените от насрещната страна разноски за държавна такса.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, БУЛСТАТ 129010164, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр. дело № 12657/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите с които, въззивникът е осъден да заплати на КР. К. К. от гр. Варна следните суми: сумата от 1 054, 31 лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, за месец декември 2018 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ 1 изплащане; сумата от 189, 48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1054, 31 лева за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 1 260, 00 лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, за месец декември 2019 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане; сумата от 98, 70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1260 лева, начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1684/10.11.2021 год., като е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт, в частите с които, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е осъдена да заплати на КР. К. К. следните суми: 1) сумата от 1 054, 31 лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, за месец декември 2018 г., на основание 178, ал.

1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане; 2) сумата от 189, 48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1054, 31 лева за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вместо това е отхвърлил предявените от КР. К. К. срещу осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата о т 1 054, 31 лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, за месец декември 2018 г., на основание 178, ал.

1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане; 2) сумата от 189, 48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1054, 31 лева за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите с които Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е осъдена да заплати на КР. К. К. следните суми: 1) сумата от 1 260, 00 лева, представляваща дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР за месец декември 2019 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и́ изплащане; 2) сумата от 98, 70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1260 лева, начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр. дело № 12657/2020 год. по описа на РС-Варна, е отменено в частта му, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, БУЛСТАТ 129010164, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 200, 40 лева, представляваща дължимата държавна такса, в частта за разликата над сумата от 54, 35 лева до присъдените 200, 40 лева, както и в частта му, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, е осъдена да заплати на КР. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение, в частта за разликата над 241, 00 лева до присъдената сума от 461, 00 лева.

2

В резултат на това произнасяне КР. К. К. е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” сумата от 248, 35 лева– разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както следва: 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство; 54, 35 лева – внесена държавна такса за въззивното производство и сумата от 94 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В трайната практика на ВКС е разяснено, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т.

1 ГПК и на чл. 359 КТ ищците – работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от предварително заплащането на такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна по делото - работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство.

Поради тази причина, настоящият състав приема, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 26278/17.12.2021 год., подадена от КР. К.

К., чрез адв. В.С., с искане бъде изменено в частта за разноските Решение № 1684/10.11.2021 год., постановено по в. гр. дело № 2005/2021 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3, вр. чл. 280, ал.

3, т. 2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4