Присъда № 4 от 11.11.2024, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 83/2023
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 11.11.2024
- Състав
- АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 4 от 11.11.2024 г. по НОХ дело № 83 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге, изготвени на 13.01.2025 г.
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Костинброд, ТО Своге, против П. Б. Г., ЕГН **********, роден на *****г. в ***, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *****, ***, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като *** в ***, осъждан, който е обвинен за това, че на 07.04.2022 г., около 09,30 часа, от пощенска станция в с. Владо Тричков, общ. Своге, Софийска област, ул. „1-ва“ № 1, от помещение (пощенско гише) на „Български пощи“ ЕАД, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – парична сума в размер на 17 000 лв.
(седемнадесет хиляди лева), собственост на „Български пощи“ ЕАД, от владението на материално-отговорното лице З. П. С. – ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – избутал я с вратата на помещението, след което я избутал и с ръце, като опитът останал недовършен по независещи от него причини – престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Производството е по реда на глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Костинброд, ТО Своге, поддържа обвинението срещу подсъдимия, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация.
Счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства, се установява, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като са налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Прокурорът излага съображения, че съдът следва да кредитира показанията на свидетелите З. В.
Н., която в протокол за разпознаване на лице е разпознала подс. П. Г., както и показанията на свидетелите М. П. Р., Н. К. Т., Б. С. С. и П. С. М., тъй като показанията на свидетелите са последователни, логични и непротиворечиви.
Сочи, че от заключението на извършена експертиза № 22/ДНК - 456 от 29.07.2022 г. се установява, че по веществените доказателства – шапка и лента за глава, изследвани като обекти № 1 и № 2 на експертиза № 22/ДНК - 467 от 25.07.2022 г., се установява биологичен материал от подс. П. Г.. Обръща внимание, че в обясненията си, дадени в съдебно заседание, последният признава, че шапката и лентата са лично негови, което се потвърждава и от изготвените по делото ДНК експертизи. Намира, че от събраните в хода на настоящото производство доказателства се установява, че всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК са налице, а от субективна страна подсъдимият е извършил деянието 1 виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като той е съзнавал всички обективни характеристики от състава на престъплението, общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Прокурорът моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимият за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, а също да му бъдат възложени за плащане и направените по делото разноски.
Защитникът на подс. П. Г. – адв. М. П. в съдебно заседание изтъква, че на инкриминираните дата и час подсъдимият е отишъл в пощенската станция, за да попита как се изпращат и получават пощенски пратки, и в какъв обем могат да са те, тъй като видно от обясненията на подс. П. Г., в село Владо Тричков, няма офиси на куриерски фирми. Времето било студено, видно от показанията на свидетелите и е нормално човек да е облечен с връхни дрехи и шапка, по отношение на които, при извършен оглед на веществени доказателства в хода на досъдебното производство, не са установени никакви белези на маска – няма прорези върху шапката или върху лентата за очи или за уста. Обръща внимание, че подсъдимият е влязъл в обществено място, каквото представлява пощенската станция, по обичаен начин – през вратата, за да попита за пощенските пратки. Не е носил никакво оръжие. Почукал на първата врата на станцията, отворил я, вътре нямало никой и продължил по коридора, където имало още хора и почукал на друга врата, от външната страна на която се намирала табела „Поща“, не е пишело, че е със забранен достъп и по тази причина той помислил, че там има кой да му обърне внимание и да му отговори на въпросите. Вратата се отворила от служителката, която се намирала от вътрешната страна, доброволно, като в този момент тя започнала да крещи, изпаднала в паника, започнала да удря с ръце подсъдимия, а той изпаднал в шок, поради което не е ясно кой от двамата се е уплашил повече в тази ситуация. Защитникът продължава, че подс. П. Г. не е можел да попита нищо тази служителка на пощата, заради състоянието, в което същата е изпаднала изведнъж – викала и го удряла с ръце, подсъдимият се уплашил, помислил, че служителката може да му предизвика някакъв проблем и си тръгнал. Защитникът отбелязва още, че не е възможно подсъдимият да се е опитал да отнеме сумата от 17 000 лева, тъй като безспорно по делото е установено, че в пощата към инкриминираните дата и час не е имало такава сума пари, а сумата от 12 894,09 лева, съгласно писмо от „Български пощи“ ЕАД. Сочи, че паричните средства не са собственост на „Български пощи“ ЕАД. Обръща внимание, че по никакъв начин по делото не се доказа, че подсъдимият изобщо е знаел, че е възможно да има някакви пари в пощата, защото този ден се давали пенсии, каквото твърдение е изложено в обвинителния акт, тъй като същият не е пенсионер и не получава пенсия все още. Паричната сума не е била на видно място, а се е намирала в заключена метална каса, ключът от която се е намирал в дамска чанта, която по делото не 2 е изяснено къде се намира, въпреки опитите за това. С оглед изложеното, защитникът счита, че е неправилен изводът на държавното обвинение, че подсъдимият е отпочнал фактически действия по отнемане на инкриминираната парична сума. Сочи още, че от показанията на полицейския служител Т. П. С., който е първият отишъл на място и възприел първоначалната обстановка, се установява, че на място същият не е установил никакви следи от борба или взлом, не е имало видими наранявания по пощенската служителка, по лицето, по дрехите й, не е имало бутнати предмети. Накрая възразява и срещу възможността да бъде ценен по делото записа от камерата за видео-наблюдение, тъй като не е приобщен по надлежния ред – предоставен е от служител на РУ Своге, който е снимал с телефона си монитор с неизвестно местонахождение, възпроизвеждащ записа, като от заключението на вещото лице, изготвило видео-техническата експертиза по делото се установява, че не може да се направи извод за времето, в което е правен записът. Моли съда да постанови присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление. При предоставената му последна дума подсъдимият отново моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П. Б. Г. е роден на *** г. в ***, ***, български гражданин, неженен, със средно образование, работи като *****, осъждан, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: *****, ЕГН **********.
От приобщената в хода на съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия с рег. № 240912005000383682 от 12.09.2024 г. се установява, че за деяние, извършено на 30.12.2020 г., с влязло в сила на 31.03.2021 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 64/2021 г. на Районен съд Своге подс. П. Г. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, както и на наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като се зачете времето, през което му е било отнето свидетелството за управление по административен ред. На основание на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години, с начало от датата на влизане на определението в законна сила.
Към 07.04.2022 г. св. З. П. С. изпълнявала длъжността ***, находяща се на първия етаж в сградата на кметството на ул. „1-ва“ № 1, в с. Владо Тричков, общ. Своге, Софийска област, съгласно сключен между нея и „Български пощи“ ЕАД трудов договор. На посочената дата същата изпълнявала 3 служебните си задължения, сред които изплащане на месечните пенсии на пенсионерите. Към началото на деня началното салдо за наличните суми в пощенската станция било в размер на 844,06 лева. Около 7,30 часа „инкасо автомобил“ доставил в станцията и сумата от 30 100 лева, предназначена за изплащане на пенсиите. Към 9,30 часа били изплатени 31 броя пенсии в общ размер от 18 049,97 лева, а от горепосочените суми в пощенската станция били налични парични средства в размер на 12 894,09 лева, които св. З. С. държала заключени в метална каса, разположена на пода в левия ъгъл на помещението, в което тя работи, обособено като гише за обслужване на клиенти. Ключа от касата св. З. С. държала в предвидено за това портмоне, което било в чантата й. В помещението се влизало през дървена врата, която била третата врата вдясно на коридора, водещ своето начало от входа на сградата. Върху същата имало надписи от външната страна „Началник“ и „Поща“. Около 9,30 часа в сградата, в която се намирала пощенската станция, влязъл подсъдимият, за да попита как може да изпрати колет. Почукал на първата врата вдясно по коридора, изчакал няколко секунди и след като видял че никой не отваря – я отворил, но вътре нямало никой. Продължил по коридора и като видял вратата на помещението, в което работила св. З. С., на която пишело „Поща“, отново почукал и след това опитал да я отвори, но установил, че същата била заключена. Изчакал да види дали някой ще отвори, при което св. З. С. отворила вратата, като същата очаквала, че се връща от разнос на пощата в селото колегата й Х. Г. П. Когато вместо последната св. З.
С. видяла подс. П. Г., който носел на главата си плетена шапка с черен цвят и бели звезди, тип „ушанка“, с пискюл и 2 бр. черни връзки и черна ластична лента с широчина 7 см., на която са разположени 2 бр. надписи „Славия“ с бял цвят и емблема с буквата „С“ и надпис „1913“, която св. З. С. възприела като маска, последната се уплашила, защото си помислила, че целта на подс. П. Г. е да отнеме паричните средства в касата и решила да затвори вратата. В този момент подс. П. Г. подпрял вратата с крак и започнал да я бута на вътре, при което избутал св. З. С., а тя, от своя страна, непосредствено след входа на помещението, където двамата се намирали, започнала да ръкомаха, за да се отбранява и да не допусне подс. П. Г. в помещението, да дърпа шапката му и ластичната лента, а последният бутал св. З. С., без да я удря. Шапката и ластична лента, които носил подс. П. Г. паднали на земята, след което последният се уплашил, защото знаел, че е осъден на наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като изпитателният срок не бил изтекъл, и решил да си тръгне, като побягнал извън сградата, без да каже нищо.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и на съдебно следствие доказателства, сред които обясненията на подс. П. Г., дадени на съдебното следствие, доколкото са логични и последователни, а по делото няма данни, които да ги опровергават, в която и да било тяхна част, поради 4 което съдът ги кредитира изцяло, показанията на свидетелите З. П. С., З. В. Н., М. П. Р., Н. К. Т., Б. С. С., П. С. М. и Т. П. С., чиито показания са в достатъчна степен последователни, хронологично подредени, логични и кореспондиращи помежду си, като взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло, заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство експертиза № 22/ДНК - 467 от 25.07.2022 г., експертиза № 22/ДНК - 456 от 29.07.2022 г., експертиза № 22/ДНК - 513 от 25.07.2022 г., както и от писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие – справка за съдимост на подсъдимия и от приложените към досъдебното производство и приобщени към делото писмени доказателства. Съдът изключва от доказателствената съвкупност и по никакъв начин не ги ползва при постановяване на присъдата оптичен носител, съдържащ видеозапис от заснет монитор за наблюдение на видеокамери, предаден с протокол за доброволно предаване от 28.04.2022 г. от св. Т. С., доколкото доказателственото средство не е изготвено по предвидения в закона ред, видно от заявеното от св. Т. С., както и изготвената въз основа на същото в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза.