Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1613 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 854/2023
Вид
Решение № 1613
Подписан
20.12.2023
В сила
16.12.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 234 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 237 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 2 изр. последно · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300500854 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „ТРАНСЛОГИСТИКА“ ООД, ЕИК 205303156; против решение № 3814/17,11,2022 г., постановено по гр. д. № 6152/2021 г. на РС Пловдив. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради противоречие с материания закон, необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На това основание иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът „ВИОВЕС“ ЕООД, ЕИК 200447380; заявява становище за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 233 ал. 1 от ЗЗД. Предявени от „ВИОВЕС“ ЕООД, ЕИК 200447380; против „ТРАНСЛОГИСТИКА“ ООД, ЕИК 205303156.

1

Твърди се, че ищцовото дружество е в производство по несъстоятелност. В масата на несъстоятелността се включени недвижими имоти, закупени от дружеството с договор за покупко-продажба от 28,06,2019 г. (сключен с нотариален акт № *** г. на Нотариус с рег. № 131), предоставени под наем на ответното дружество от праводателя на ищцовото („Трансекспрес“ ЕООД) – с договори за наем от 10,10,2018 г. и от 25,10,2018 г. Твърди се още, че синдикът, в изпълнение правомощията си по чл. 644 от ТЗ, е прекратил едностранно посочените по-горе договори за наем, но ответникът отказва да върне предоставените му имоти.

На това основание от съда се иска да постанови решение, с което:

- да осъди ответника да върне на ищеца недвижими имоти, предоставени му с прекратения договор за наем от 10,10,2018 г., представляващи: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с административен адрес: гр. ***, с площ от *** кв. м.; ведно с всички сгради и постройки, попадащи в същия, както следва: 1. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 2997 кв. м.; 2.

Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 90 кв. м.; 3. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 107 кв. м.; 4. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 453 кв. м.; 5. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 45 кв. м.; 6. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 1473 кв. м.; 7. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 8 кв. м.; 8. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 11 кв. м.; 9.

Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 27 кв. м.; 10. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 17 кв. м.; 11. Сграда с идентификатор *** – сграда за обществено хранене със застроена площ 78 кв. м.; 12. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 5 кв. м.; 13. Сграда с идентификатор *** – сграда за обществено хранене със застроена площ 33 кв. м.; 14. Сграда с идентификатор *** – складова база, склад със застроена площ 4 кв. м.; 15.

Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 114 кв. м.; 16. Сграда с идентификатор *** – административна, делова сграда със застроена площ 66 кв. м.; 17. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 114 кв. м.; както и - да осъди ответника да върне на ищеца недвижим имот, предоставен му с прекратения договор за наем от 25,10,2018 г., представляващ СОС с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***.

Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва правото на собственост на ищцовото дружество върху описаните по-горе недвижими имоти. Счита, че договорът 2 за покупко-продажба, на който ищецът основава правата си, е нищожен поради: противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, привидност. Оспорва твърдението, че процесните договори са развалени.

Твърди, че не упражнява фактическа власт върху процесните имоти, тъй като същите са предоставени (преотдадени) на трети лица.

С решението си РС е приел исковете за основателни и е осъдил ответникът да предаде процесните имоти на ищеца.

В хода на въззивното производство (в открито съдебно заседание на 12,06,2023 г., протокол на л. 56-61, стр. 6 абзац последен) ищецът е заявил отказ от иска по отношение на един от процесните имоти – СОС с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, предмет на договор за наем от 25,10,2018 г. По заявеният отказ въззивният съд не се е произнесъл, поради което това следва да се стори с настоящия акт. На основание чл. 233 от ГПК обжалваното решение в частта досежно този иск следва да бъде обезсилено и в тази част производството по делото следва да бъде прекратено поради извършения пред настоящата инстанция отказ от иска.

По отношение на останалата част от обжалваното решение: При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Предявените искове следва да се приемат за основателни при установяване на следните предпоставки: валидно сключване на процесния договор за наем; прехвърляне на процесните имоти от наемодателя в полза на ищеца; валидно извършено от ищеца прекратяване на договора при наличие на предпоставките за това.

Първото от посочените обстоятелства е безспорно между страните, установява се и от представения договор за наем от 10,10,2018 г. (л. 19-22 по делото на РС). С него „Трансекспрес“ ЕООД предоставя на ответното дружество „Транслогистика“ ООД за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с административен адрес: гр. ***, с площ от *** кв. м.; ведно с всички сгради и постройки, попадащи в границите на имота, а именно: 1. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 2997 кв. м.; 2. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 90 кв. м.; 3. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 107 кв. м.; 4. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 453 кв. м.; 5.

3

Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 45 кв. м.; 6. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 1473 кв. м.; 7. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 8 кв. м.; 8. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 11 кв. м.; 9. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 27 кв. м.; 10. Сграда с идентификатор *** – сграда за търговия със застроена площ 17 кв. м.; 11. Сграда с идентификатор *** – сграда за обществено хранене със застроена площ 78 кв. м.; 12. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 5 кв. м.; 13.

Сграда с идентификатор *** – сграда за обществено хранене със застроена площ 33 кв. м.; 14. Сграда с идентификатор *** – складова база, склад със застроена площ 4 кв. м.; 15. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 114 кв. м.; 16. Сграда с идентификатор *** – административна, делова сграда със застроена площ 66 кв. м.; 17. Сграда с идентификатор *** – промишлена сграда със застроена площ 114 кв. м.

Договорът е сключен за срок от десет години, считано от 01,11,2018 г. (чл. 2) и е вписан в СВ при РС Пловдив – като Акт № *** г.

За установяване твърдяното правоприемство по отношение на процесните имоти ищецът представя договор за покупко-продажба от 28,06,2019 г., сключен с нотариален акт № *** г. на Нотариус с рег. № 131 (л. 17-18 по делот она РС). Със същия дружеството-наемодател прехвърля в полза на ищцовото дружество правото на собственост на посочения по-горе поземлен имот, ведно с всички сгради и постройки, попадащи в същия.

По отношение на същия договор ответното дружество предявява (с писмения си отговор по чл. 131 от ГПК) възражения за нищожност, уточнени във въззивното производство (открито съдебно заседание на 12,06,2023 г.), на следните основания: противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, привидност. Същите въззивният съд приема за неоснователни по следните съображения:

Възражението за нищожност поради противоречие със закона ответникът основава на това, че прехвърлителят не е бил собственик на имота и не е разполагал с надлежен титул на собственост. Тези обстоятелства сами по себе си не биха могли да обосноват извод, че договорът противоречи на закона, и не представляват основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД

Възраженията за нищожност поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави се основават на твърдението, че целта на договора е „не да се прехвърли собствеността, а имотът да се вкара в дружество в несъстоятелност“, чийто основен кредитор е продавачът. Ответникът не представя доказателства, от 4 които да се установява твърдяната цел на договора. Не се установява със сключването му страните да се стремят към постигане на резултат забранен от закона или противоречащ на добрите нрави, поради което посочените основания за нищожност на договора също следва да се приемат за неоснователни.

Възражението за нищожност поради липса на основание се обосновава с обстоятелството, че уговорената в процесния договор продажна цена е значително занижена и изискуемостта й е уговорена при неизпълними условия, поради което на практика основанието за сключване на договора било не получаване на продажна цена, а единствено включването на имотите в масата на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 изр. последно от ЗЗД предвижда, че основанието за сключване на договора се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборване на това предположение е върху ответника. В тази връзка същият представя писмени доказателства (л. 65-68 по въззивното дело), удостоверяващи, че в периода юни-юли 2019 г. (към датата на сключване на договора за покупко-продажба) е било насрочено извършване на публична продан на процесните имоти при първоначална цена от общо 4 492 800 лв. Неоснователно е твърдението, че тази цена надвишава многократно продажната, доколкото последната за процесните ПИ и сгради възлиза на общо 3 665 626 лв. без ДДС, като страните са уговорили по-голямата част от нея да е дължима в петдневен срок от предаване владението върху имотите (т. 1.3 от договора за покупкопродажба). Посочените условия не установяват липса на основанието за сключване на процесния договор за продажба, поради което и това възражение е недоказано.

Възражението за нищожност поради привидност се основава на твърдението, че целта на процесния договор не е прехвърляне на собствеността върху имотите, а включването им в масата на несъстоятелността. При тежест върху ответника по делото не са ангажирани никакви доказателства за това, че изразената при сключване на продажбата воля на страните е привидна и че с договора не се цели прехвърляне на собствеността.

С оглед извода за неоснователност на предявените от ответника възражения за нищожност, следва да се приеме, че с договора за покупко-продажба от 28,06,2019 г. ищецът е придобил собствеността върху отдадените под наем имоти.

По отношение на твърдяното от ищеца прекратяване на наемното правоотношение:

Доколкото договорът за наем е вписан в имотния регистър, то същият остава в сила спрямо приобретателя (ищцовото дружество) – чл. 237 ал. 1 от ЗЗД. Не се спори, че същото е в производство по несъстоятелност (видно и от представеното с исковата молба решение № *** г. по т. д. № *** г. на ПОС) и се представлява от синдик А. Н.