Решение № 25 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК

Образувано е по постъпили две въззивни жалби от поверениците на гражданските ищци В. Ц. - адв. А. В. и З. С. адв. А. В. срещу присъда на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав от 10.06.2024г. по НОХД №13792/2023г., с която подсъдимият Х. Й. Г. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр.2, вр. ал. 1 от НК и на осн. чл. 149, ал. 2, т. 1, пр.2, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказА.е лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, както и за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр.2, вр. ал. 1 от НК и на осн. чл. 149, ал. 2, т. 1, пр.2, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказА.е лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като на осн. чл. 23, ал. 1 от НК е определено най-тежко наказА.е лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, чиито размер е намален на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета на лишаване от свобода за срок от три години. Съдът е отложил изпълнението на наказА.ето лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК и е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР и друг закон.

На основА.е чл. 45 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия Х. Й. Г. да заплати на ГИ и ЧО В. Р.

Ц. сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 27.12.2019 г., като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

На основА.е чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Х. Й. Г. да заплати на З. Т. С.

1 сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 28.12.2019 г., като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

На основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Х. Й. Г. да заплати направените по делото разноски в размер на 1088,40 /хиляда осемдесет и осем, и четиридесет ст./ лева, от които 878,40 /осемстотин седемдесет и осем, и четиридесет ст./ лева по сметка на СДВР, а останалите 210 /двеста и десет/ лева по сметка на СРС.

На основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Х. Й. Г. да заплати сумата общо в размер на 640 /шестстотин и четиридесет/ лева по сметка на Софийски районен съд, представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважената част на всеки един от предявените граждански искове.

На основА.е чл. 190, ал. 2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Х. Й. Г. да заплати държавна такса в размер на 20,00 /двадесет/ лева по сметка на СРС, за издаване на 4 броя изпълнителни листа.

Присъдата е обжалвана от повереника на ГИ В. Ц. - адв. А. В. само в частта, с която на осн. чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия да заплати на ГИ В. Ц. сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, като съдът е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част. Присъдата е обжалвана от повереника на З. С. адв. А.

В. само в частта, с която на осн. чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия да заплати на ГИ З. С. сумата от 8 000 лв., представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, като съдът е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част. В двете въззивни жалби се твърди, че в обжалваната част присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В допълнително изложение към въззивната жалба повереникът на ГИ Ц. адв. А. В. поддържа, че съдът не се е мотивирал задълбочено по отношение на уважения размер на гражданския иск, съответно отхвърлянето на исковата претенция до пълния й претендиран размер. В допълнителното изложение към въззивната жалба, подадено от адв. А. В., повереник на ГИ З. С., също се твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал задълбочено и пълно събрА.те доказателства, а при определяне на размера на обезщетението за ГИ С. не е спазен принципа на справедливост. В двете въззивни жалби и допълненията им се иска да се отмени присъдата в обжалваната й част и да се постанови нова, с която да се увеличи размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер на гражданските искове от по 15 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до датата на окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседА.е на въззивния съд гражданските ищци и техните повереници се явяват лично. Поддържат жалбата по изложените в писмен вид съображния. Прокурорът намира жалбата за основателна. Подсъдимият Х. Й. Г. се явява лично и с адв. Р.- заявяват, че жалбата е неоснователна, като първостепенният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на стрА.те, прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изисквА.ята на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Производството по НОХД №13792/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136ти състав е приключило с осъдителна присъда, като предмет на жалбата е само частта, касащеща гражданскоправната част.

2

Съдебният състав, след като се запозна с подадените въззивни жалби и след като извърши преценката по реда на чл. 314 НПК, установи, че същите са депозирА. в законоустановения срок от постановяване на Присъдата на СРС, от надлежно легитимирА. да инициират въззивна проверка стрА., поради което същите са процесуално допустими.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновА. фактически изводи. Същите се споделят от настоящия въззивен състав.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирА. (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирА.я съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбите.

Възраженият а на гражданските ищци и частни обвинители касаят единствено размерът на уважената част от предявените граждански искове. Производството по гражданските искове, доколкото не е уредено в НПК, се разглежда по реда на ГПК и в този смисъл в тежест на гражданските ищци е да установят, съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, деяние, изразяващо се в осъществяване на противоправно поведение от страна на ответника, съгласно описаното в частната тъжба поведение и претърпените от ищците неимуществени вреди от и техния размер, както и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите вреди. Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите става длъжник.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека /отрицателно емоционално изживяване, душевно страдА.е/ представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.

В обобщение, въззивният съд намира, че правилно е било установено от първоинстанционния съд, че са налице четирите елемента от фактическия състав на непозволено увреждане, поради това е излишно да ги преповтаря. Въззивният съд счита обаче, че при съобразяване на обстоятелствата, относими към разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първата инстанция неправилно е определила справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Когато пострадалият твърди, 3 че е претърпял вреди от непозволено увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, включително и като признава своя принос, съдът не е длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на съда задължението да определи размера на справедливото обезщетение. Съдът по вътрешно убеждение определя обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, и спрямо определения по справедливост размер прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД (Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК на ВКС). Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност, степента на преживените от ищците негативни емоции, липсата на трайно неблагоприятно отражение върху тях, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, задължителните указА.я, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически условия в страната през разглеждА.я период. При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието "справедливост" и в унисон с константната съдебна практика, настоящият съд приема за отправен критерий официалните данни на Националния статистически институт за размера на минималната работна заплата, тъй като именно те определят адекватното съответствие между паричния израз на обезщетението и социалните измерения на понятието за справедливост В тази връзка минималната работна заплата за страната за 2019 г. е в размер на 286,32 евро съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., поради което въззивният съд намира, че присъденият размер от първоинстанционния съд и за двамата граждански ищци е зА.жен и следва да бъде коригиран. Престъпленията по чл. 149, ал. 2 НК са квалифицирА. именно поради уязвимостта на пострадалите малолетни лица, като законодателят изрично е приел, че посегателствата срещу половата неприкосновеност на деца представляват особено тежко засягане на охранявА. обществени отношения, което обуславя и по-висок интензитет на претърпените неимуществени вреди. При малолетните пострадали психическите последици от подобни деяния са значително по-интензивни и с дълготраен характер, изразяващи се в страх, срам, тревожност, нарушено психо-емоционално развитие и затруднения в социализацията, като тези последици често се проявяват и в по-късен етап от живота им, което налага присъждане на по-висок размер на обезщетението като справедлива компенсация. Съгласно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД съдът следва да отчете възрастта на пострадалия, характера и начина на извършване на деянието и отражението му върху личността на детето, като при малолетни лица справедливият размер на обезщетението по правило следва да бъде по-висок поради невъзможността им да осъзнаят, предотвратят или адекватно преработят преживяната травма. Деянията по чл. 149, ал. 2 НК представляват и грубо нарушение на основни права на детето, защитени както от националното, така и от международното право, включително Конвенцията за правата на детето и практиката на Европейския съд по правата на човека, като държавата има позитивно задължение да осигури ефективна защита и адекватна репарация чрез присъждане на обезщетение с реален компенсаторен ефект. По-високият размер на гражданския иск изпълнява не само компенсаторна, но и превантивна и възпираща функция, като въздейства както върху конкретния извършител, така и върху обществото, подчертавайки недопустимостта на посегателства срещу деца. В този смисъл и трайната съдебна практика приема, че при сексуални престъпления, извършени спрямо малолетни лица, следва да се присъждат по-високи обезщетения в сравнение с аналогични деяния срещу пълнолетни пострадали, именно поради по-тежкия характер на претърпените вреди и засилената закрила на детето като правен субект. Като взе предвид естеството на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност, степента на преживените от гражданските ищци негативни емоции, трайното неблагоприятно отражение върху тях, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, задължителните указА.я, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически условия в страната през разглеждА.я период, въззивния съд счита, че следва да се извърши изменение на размера на наложеното обезщетение, като УВЕЛИЧАВА същия от 8 000лв. /осем хиляди лева / на 15 000 / петнадесет хиляди/лева и за двамата граждански ищци и частни обвинители. Увеличаването на размера на присъденото обезщетение и за двамата 4 граждански ищци, води и до изменение на първоинстанционната присъда и в частта й относно дължимата държавна такса и дължимата такава в размер на 4 % върху уважения размер , както следва от 640 лв. на 1200 лева общо за двата иска.