Решение № 308 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пазарджик, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500365 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №69 от 27.02.2025г. постановено по гр.д.№20245240101153 по описа на същия съд за 2024г. , Е ИЗМЕНЕН размера на издръжката, определена със съдебно решение №260360 от 08.12.2021година , постановено по гр.дело № 1071/2020 година по описа на ПщРС като Е ОСЪДЕН Н. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.********* да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Б. Н. Д., родено на 19.06.2013 година с ЕГН-1346193484 в размер на 380 лева и на детето си Х. Н. Д., родено на 11.01.2018 година с ЕГН-********** в размер на 320 лева чрез тяхната майка и законна представителка Е. Д. Г. с ЕГН-**********, считано от 15.11.2024 година ,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата като до размера на 400 лева ИЗДРЪЖКА на детето Б. Д. и до размера на 350 лева ИЗДРЪЖКА на детето Х. Д. ИСКОВЕТЕ са отхвърлени.

1

ДОПУСНАТО Е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РАЗРЕШЕНО Е да бъде издаден задграничен паспорт на детето Б. Н.

Д . , родено на 19.06.2013 година с ЕГН- ********** чрез неговата майка и законна представителка Е. Д. Г. и на детето Х. Н. Д., родено на ******** с ЕГН-********** чрез неговата майка и законна представителка Е. Д. Г., КАТО СЕ РАЗРЕШАВА децата Б. Н. Д. и Х. Н. Д. да пътуват в държавите от ЕС придружавани от майка си, като ПОСТАНОВЕНОТО СЪДЕБНО разрешение замества съгласието на бащата Н. Б. Д. с ЕГН-********** от гр. ***********.

ОСЪДЕН Е Н. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.*********, да заплати на Е. Д. Г. разноски по делото в размер на 1230 лева.

ОСЪДЕН Е Н. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.********* да заплати по сметка на ПщРС държавна такса в размер на 417.60 лева.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№1468 от 18.03.2025г. подадена от ответника по предявените исковете Н. Б. Д. от гр.Пещера чрез пълномощника си адв.Х. Х. от АК-Пазарджик в срока по чл.259 ал.1 от ГПК В ЧАСТТА С КОЯТО е изменен размера на издръжката за двете деца и същият е увеличен съответно на 380лв за детето Б. и на 320лв за детето Х., и присъдените в тази връзка разноски в полза на ищцата от 1230лв. Счита, че в посочените части, решението макар да е валидно и допустимо, същото е квалифицирано като частично неоснователно. Акцентира се, че изложените в ИМ твърдения за обективни дадености като изменение на обстоятелствата, обуславящи увеличение на издръжката на децата на ответника, и настъпилите инфлационни процеси, за завишаване на цените на стоките за бита и потреблението, са относими и за ответника -баща на децата. Счита, че с атакуваното съдебно решение в недостатъчна степен са взети в предвид обстоятелствата, относими към бащата Н. Д., който като професионален шофьор е претърпял ПТП с тежък съставомерен резултат, попречил му да упражнява професията си за продължителен период от време. Допълва, че съдът макар да е анализирал тези обективни дадености, не е отдал в пълен обем последствията от пътно-транспортния конфликт, споделяйки изложените обстоятелства в ИМ. Като смущаващ се квалифицира факта в ИМ, че ищцата е била материално затруднена в отглеждането на децата, а в същото време била в състояние да ги води на почивка в Гърция, Турция и Италия.

2

Жалбоподателят се позовава на нормата на чл.143 ал.1 от СК, задължаваща родителите да осигуряват условия за живот, необходим за развитието на детето. Коментира се факт, посочен от свидетелка при разпита й на 12.02.2025г., който се определя като значим, че майката на децата е спечелила крупна сума от хазарт-400000лв, и който факт според жалбоподателя не е бил опроверган. Счита, че предвид бъдещото изменение на обстоятелствата, относими към размера на издръжката, моли да се отмени частично обжалваното решение, като издръжката за Б. бъде увеличена с 80лв, а тази на Х. с 60лв, или на база предходната издръжка съгласно решение №260360 от 08.12.2021г. по гр.д.№1071/2020г. на РС-Пещера, размерът на актуалната месечната издръжка за Б. да стане 300лв, а за Х.-250лв. Поддържа се още, че предвид искането на правено с въззивната жалба следва да се коригира и размера на адвокатския хонорар, като прекомерно завишен и противоречащ на наредбата, определяща размера на адвокатските хонорари.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна-ищцата Е. Д. Г., ЕГН-********** като майка и законен представител на двете малолетни деца Б. и Х. Д.и чрез процесуалния си представител адв.И. К. от АК-Пазарджик, с вх.№2075 от 15.04. 2025г., в който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна.

Подържа се на първо място довод относно липса на процесуалната легитимация на адв.Х. да подаде въззивна жалба от страна в производството с неизвестен адрес- Н. Д., като счита, че жалбата е недопустима, защото с Постановление от 27.03.2025 г. на РП-Пазарджик, по ДП №22/25г. , наказателното производство, водено срещу Н. Б. Д. за престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК е спряно, тъй като извършителят се намира на неизвестен адрес в чужбина /Франция/, като същият е обявен за общодържавно издирване с наложена мярка „установяване на адрес” Твърди се още, че пълномощникът от първата инстанция, без каквато и да е представителна власт, подава въззивната жалба пред Окръжен съд Пазарджик. Пояснява, че към въззивната жалба не е приложено пълномощно, а видно от постановлението на РП Пазарджик, такова не може да бъде приложено, тъй като Н. Д. не се намира на територията на Република България и е с неизвестно местонахождение.

Навежда се извода, че така подадената въззивна жалба е подадена от лице без представителна власт, което я прави недопустима, поради което, моли да се прекрати производството по делото и да се присъдят сторените по делото 3 разноски и за двете инстанции. По същество въззиваемата страна поддържа довод, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че не са налице отменителни основания, поради което моли същото на основание чл.271 от ГПК, да бъде потвърдено като правилно. Определя като правилни и обосновани изводите на първостепенния съд относно фактът, че от присъждане на първоначалната издръжка е изминал значителен период от време-над 4 години, през който период са нараснали многократно нуждите на децата от храна, облекло, училищни помагала и извънучилищни занимания, заедно с нарастването на тяхната възраст, както и нарастването на инфлацията в страната и поскъпването на стоки за бита от първа необходимост , които факти сочи като ноторно известни за съда. Счита за правилен и обоснован изводът на РС-Пещера за увеличените възможности на бащата, дължащ издръжка, с оглед увеличението на минималната работна заплата за страната.

Сочи и допълнителен факт, не споменат от РС-Пещера, а именно че след претърпяната злополука ПТП, ответникът през м. март 2024г. е изписан от болничното заведение с подобрение, като в тази насока съдът правилно отбелязал, че бащата е в трудоспособна възраст и не са налице данни, сочещи на намалена работоспособност при него. Поддържа, в хипотеза на допустимост на въззивната жалба, да бъде отхвърлена същата като неоснователна, ведно с присъждане на разноските. На основание чл. 266, ал.2, т.1 от ГПК, въззиваемата страна твърди ново обстоятелство пред въззивната инстанция, а именно, че въззивникът Н. Д. от 4 месеца е започнал работа като международен шофьор на ТИР и извършва международни превози във Франция и Холандия, като в тази връзка са направени и доказателствени искания, посочени в три пункта, които са уважени от въззивната инстанция, включително и по въпроса за представителната власт на адв.Х. да представлява ответника по исковете Н. Б. Д. в производството пред въззивната инстанция като въззивен жалбоподател, с определение №309 от 08.05. 2025г. по в.гр.д.№365/2025г..

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответника по исковете Н. Б. Д., с вх.№ 1468 от 18.03.2025г и за да се 4 произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.150 и по чл.127а ал.2 от Семейния кодекс, като предвид предмета на въззивната проверка , съдът следва да извърши въззивен контрол на първоинстанционното решение само в частта за увеличения размер на присъдената на двете деца месечна издръжка по реда на чл.150 от Семейния кодекс.

В исковата си молба с вх.№6092 от 15.11. 2022г. /гр.д.№1153/ 2024г. на РС-Пещера/ против ответника Н. Б. Д., ЕГН-********** от гр.*********, ищцата Е. Д. Г., ЕГН-**********, от гр.********** като майка и законна представителна на малолетните деца Б. Н. Д., ЕГН-**********, роден на ****** и Х. Н. Д., ЕГН-**********, родена на ********, твърди, че с Решение №260З60 от 08.12.2021г. по гр.д.№1071/2020г. Пещерски районен съд е осъдил бащата Н. Д. да заплаща издръжка за малолетните си деца- За Б. в размер на 220 лева, за Х. в размер на 190 лева. Твърди се, че от присъждане на първоначалната издръжка са изминала четири години и обстоятелствата, при които е била присъдена издръжката съществено са се изменили-сочи-като такива поскъпването на стоките за бита и потреблението, Инфлацията в страната, нарастването на възрастта на децата-Б. на 11 години, Х. на 6 години, като нуждите на децата се променили и нараснали. От друга страна според ищцата доходите на ответника нараснали с нарастването на минималната работна заплата. Твърди ищцата, че е била безработна до 04.11.2024г.,от тази дата работи, като получава минималната работна заплата. Поддържа че, при наличие на променени обстоятелства, е необходимо увеличение на присъдената издръжка, още повече, че бащата не изпълнявал задълженията си за регулярно заплащане, наложило да подаде тъжба в Районна прокуратура Пазарджик за престъпление по чл.183 от НК. Посочва, че през м.ноември 2023г. бащата на децата е заплатил издръжката за м.септември 2023г.; м.януари 2024г. заплатил за м.декември 2023г.; за месеците октомври и ноември 2023г. нямало постъпили плащания на издръжка, през м.ноември 2024г. получена издръжка за м.януари 2024г.; на 04.10.2023г. получена издръжка в размер на 280 лева за м.юли 2023г.,тъй като децата били при него 10 дни. Твърди ищцата, че неколкократно е молила ответника да й даде декларация за съгласие децата да напускат страната ,придружени от нея, защото искала да ги води на почивка в Гърция, Турция, Италия, но той винаги 5 й отказвал, като през м.април.2024г. ответникът отказал да даде разрешение на голямото дете, спечелило награда от „БИОВЕТ“ гр.Пещера-екскурзия с други спечелили деца в Румъния. И че от всички наградени деца, само детето на ищцата не отишло, поради отказа на бащата. Счита, ищцата, че има правен интерес и моли, на осн.чл.127а ал.2 от СК, да се постанови заместващо съгласие на бащата за издаване на международни паспорти на децата, както и за пътуване в чужбина, което да се осъществи от майката.

Моли да се осъди ответника да заплаща месечна издръжка за двете малолетни деца както следва: За Б. в размер на 400 лева, или увеличение със 180лева; За Х. в размер на 350 лева, или увеличение със 160 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата. Моли на основание чл.127а ал.2 от СК съдът да издаде заместващо съгласие на бащата, майката да извади международни паспорти на децата и ги извежда за почивки в чужбина.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна , ответника Н. Б. Д. чрез пълномощника си адв.Х. Х. , с вх.№6382 от 29.11.2024 в който исковете се квалифицират като допустими, но по същество неоснователни. По отношение на претенциите за увеличаване размера на издръжката на двете малолетни деца ответникът поддържа, че не се оспорват твърденията в ИМ, че са налице изменения на обстоятелствата, обуславящи увеличение размера на издръжките на двете деца, че се сочи увеличение на трудовите доходи на ответника без ангажирани доказателства, че са налице инфлационни процеси, завишени цени на стоки за бита и потреблението, като се поддържа, че тези факти и обстоятелства са относими и за бащата на децата ответника Д.. Допълва се, че последният в качеството си на шофьор, е претърпял