Определение № 164 от 20.08.2021, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Петрич , 20.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101083 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 1023/22.07.2021 г.

(поправена с искова молба с вх. № 1430/18.08.2021 г.), подадена от Р. Н. Б., с постоянен адрес в с. П., общ. П., ЕГН **********, против Р. Д. Б., с постоянен адрес в същото населено място, ЕГН **********.

Ищцата е предявила срещу ответника искови претенции за:

- решаване на въпроса, касаещ пътуването в чужбина на малолетното дете Р. Р. Б. (родена на *** г.), чийто родители са двамата, без съгласието на бащата, и - признаване в Република България на чуждестранен съдебен акт (Решение от 21.09.2020 г. по дело № SF.2020.25 ns cg на Районен съд – гр. Аарау, Конфедерация Швейцария, изменено с Решение от 29.03.2021 г. по дело № ZSU.2020.274/cs/FH (SF.2020.25) на Върховен съд – гр. Аарау, Конфедерация Швейцария).

Претенциите се обосновават с твърдения, че:

- страните по делото се намират в граждански брак от 26.05.2017 г., от който е родено посоченото малолетно дете;

- двамата са се разделили през месец юли на 2019 г.;

- от момента на сключването на брака до фактическата им раздяла са живеели, заедно с детето, в Конфедерация Швейцария, където са имали жилище и постоянна работа;

- съгласно цитираното чуждестранно съдебно решение, след раздялата между родителите детето трябва „да живее под грижите и ръководството на майката“, докато на бащата е опреден режим на лични контакти с него и той е осъден да му заплаща издръжка;

- през 2020 г. ответникът се е прибрал в Република Б., докато детето и ищцата са продължили постоянно да пребивават в Конфедерация Ш., където тя и понастоящем е трудово ангажирана, разполага с жилище и се осигурява за социални и здравни рискове, като за последните осигурява и самото дете;

- през лятото на 2020 г., с цел гостуване, детето е посетило майката и сестрата на ищцата в Република България;

- тогава ответникът е оттеглил даденото от него доброволно съгласие за 1 пътуване на детето в чужбина, поради което ищцата не може да го вземе обратно при себе си в Конфедерация Швейцария;

- по този начин бащата възпрепятства изпълнението на решението на швейцарския съд;

- затова е нужно този съдебен акт да бъде признат в страната, а българският съд да разреши пътуването на детето в чужбина, без съгласието на ответника, включително и до други чужди държави.

При частноправни спорове с международен елемент, какъвто несъмнено е настоящият казус, от гледна точка на обичайното местопребиваване на страните и на тяхното дете, сезираният съд е длъжен служебно да провери своята международна компетентност (чл. 28, изр. 1 КМЧП).

Тъй като Конфедерация Швейцария не е член на Европейския съюз, в случая приложение следва да намери не Регламент /ЕО/ 2201/2013 г. на Съвета, а Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца от 1996 г. (по-нататък за краткост само Конвенцията), която ще има преимущество пред правилата на КМЧП (по аргумент от чл. 3 от същия кодекс, като в тази насока вж. и Определение № 296/07.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2127/13 г., III г. о. на ВКС).

Няма съмнение, че в обхвата на нормативната регулация, дадена в чл. 1, т. 2 от Конвенцията чрез понятието „родителска отговорност“, се включват и проблемите за пътуване на дете в чужбина, без съгласието на единия от родителите му (вж.

Определение № 156/03.08.2017 г. по ч. гр. д. № 450/17 г., I г. о. на ВКС).

От анализа на чл. 5 и на чл. 7 от Конвенцията се извежда, че:

- компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която то има обичайно местопребиваване;

- при промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване;

- последното правило обаче не се прилага при незаконно прехвърляне или задържане на детето;

- тогава органите на държавата, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди извеждането му, запазват своята компетентност до момента, когато то придобие обичайно местопребиваване в друга държава и е пребивавало в другата държава най – малко една година, след като лицето, имащо право да упражнява родителски права, е узнало или е трябвало да узнае за местонахождението му и в този период не е подало молба за неговото връщане.

По смисъла на Конвенцията, под „обичайно местопребиваване“ на детето се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда, като не е възможна пророгация на компетентност под никаква форма и е без значение гражданството на родителите и на самото дете (вж. Определение № 60218/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 567/21 г., IV г. о. на ВКС).

В контекста на казаното дотук, може да се обобщи, че обичайното местопребиваване на детето Рая Б. е в Швейцарската конфедерация, предвид интеграцията му с социална и семейна среда именно там, като няма данни то да е придобило такова на територията на Република България. По тази причина и на основание чл. 5, т. 1 от Конвенцията, швейцарският, а не българският съд, е носител на международна компетентност за решаване на проблема за пътуването му в чужбина, без съгласието на бащата.

2

Що се отнася до признаването в самостоятелно съдебно производство на решението на чуждестранния съд, на което се позовава ищцата, е необходимо да се изтъкне, че това може да стане само пред Софийския градски съд, посредством специалната процедура на чл. 24 от Конвенцията във вр. с чл. 22н ЗЗДет.

В крайна сметка се налага финалната констатация, че Районен съд – гр. Петрич не разполага с компетентност за произнасяне по нито едно от исканията на ищцовата страна, предмет на сега провежданото съдебно производство. Ето защо и то подлежи на прекратяване.

Ръководейки се от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1083/21 г. на Районен съд – гр.

Петрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищцата, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи само на ищцата, чрез процесуалния й представител.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________ 3