Решение № 2928 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7576/2022
- Вид
- Решение № 2928
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 15.07.2023
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 2928 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330107576 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу Р. К..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ******. Твърди, че за процесните периоди имал задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 823.78 лева и обезщетение за забава в размер на 90.80 лева, които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника. Оспорва да е налице облигационно отношение, както и правилното отчитане на потребената вода. Счита, че не се установяват предпоставките за служебното начисляване. Иска се отхвърляне на претенциите.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
1
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със събрани сведения, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обектa, в изпълнение на което е доставило на ответника услуги в процесния период на посочената стойност, липсата на измервателно устройство и коректното начисляване на количествата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. На правото на собственост се позовава и самият ищец в исковата молба. От ангажираните доказателства не се установява ответницата да притежава право на собственост върху обекта, за който се отнася претенцията. Представени са две декларации по чл. 14 ЗМДТ, но в никоя от тях няма данни за собственост на страната.
До извод за право на собственост не може да се достигне и от представеното удостоверение за родствени връзки, защото никой от записаните роднини не присъства в декларациите по ЗМДТ.
От събраните гласни доказателствени средства също не може да се направи извод за ползване на имота от ответницата, защото разпитаната свидетелка заявява, че никога не е влизала в имота, поради неосигурен достъп.
2
Единствено представените от ищцовото дружество карнети не могат да послужат за пълното доказване на посочените обстоятелства, защото представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи благоприятни за издателя данни, като липсват подписи на потребител за целия процесен период.
Предвид това, съдът намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдението, че ответникът отговаря за плащането на процесните задължения. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, срещу Р. М. К., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. М. К. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 823.78 лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се в ****** за периода от 13.02.2019 г. до 07.02.2022 г. и сумата от 90.80 лева- обезщетение за забава за периода от 30.04.2019 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.02.2022 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № 1194 от 21.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 2255/2022г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 3