Решение № 649 от 29.06.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Добрич, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230103535 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по ЮЛ. М. Ч. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „****, чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „В. и к. Д.” AД, със седалище и адрес на управление: град Д., бул.

„Т***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Т. Г. е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцта не дължи в полза на ответника сумата от 5 673,21 лв., представляваща неизплатено задължение за предоставени ВиК услуги за периода от 19.01.2001 г. до 26.09.2018 г., поради изтичане на предвидената от закона давност, за обект с клиентски № ***, находящ се в гр. Д. ул. „***, от които 4 823,13 лв. по фактура № **** г. и 850,08 лв. по фактура № *****г.; 4 760,31 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху главните парични задължения, изчислено в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактуриране на задължението, до датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК– „В. и к. Д.” АД е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

1

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат,

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищцата е абонат на ответното дружество за обект, находящ се в гр. Д., ул. „***, с открита партида с клиентски №****. Ищцата сочи, че между страните е налице дългогодишен спор във връзка с начисляване на служебна консумация, касаещ отчитането на повреден водомер. Сочи се, че без да имат основание, служители на ответното дружество, са начислявали служебна консумация от порядъка на 20-30 куб. м. ежемесечно. Наследодателят на ищцата, нейният съпруг е отказал да заплаща сметки, поради тяхното неправилно начисляване. След като съпругът на ищцата починал, същата поискала да бъде сменен водомерът, като е поискала да заплати текущите потребени от нея задължения за „Вик“ услуги. Ответникът отказал от съображения, че следва да бъдат погасени най-старите задължения. Сочи се, че през ноември 2019г. между страните е възникнал, отново спор във връзка с неплатени „Вик“ услуги.

Ищцата е била информирана, че има задължения в размер на 6 000лв., същата е изразила несъгласие и е отказала да ги плати. През 2020г., дъщерята на ищцата А. Ч., поискала да заплати ползваните услуги през 2020г. като „Вик“ дружеството отказало, до погасяване на задълженията от 2019г., както и задълженията за начислени лихви за периода 2015г.-2018г. Сочи се от ищеца, че през месец януари 2021г. водоснабдяването в процесния имот е било преустановено. Ищецът сочи, че в случая са налице изтекла давност, доколкото вземането на водоснабдителните дружествата, имат характера на периодични плащания и са с три годишна давност. Съобразно изложеното се настоява, че всички задължения по настоящото дело са недължими, като погасени по давност. На следващо място се сочи, че всички задължения на ищцата към ответното дружество след 21.11.2019г. са заплащани редовно.

Както бе посочено в срока за отговор „Вик“ – Д. АД изразява становище, според което исковата претенция е изцяло неоснователна. Не се оспорва, че ищцата има качеството на титуляр на партида с кл. № ***на обект гр. Д.ул. „****.

Ответникът отрича, ищцата да е заплащала суми за покриване на задължения, от страна на съпруга на самата ищца. Ответникът обръща 2 внимание, че в дружеството липсват доказателства, относно уведомяване на ищцата и нейния съпруг за установяване на повреди във водопреносната мрежа. Ответникът намира, изложените от страна на ищцата възражения за неоснователни, тъй като с приемане на наследството на починалия съпруг, ищцата и нейната дъщеря са станали длъжници във връзка със заплащане на питейна вода и други „Вик“ услуги на стойност 11 124, 28 лв.

Оспорва се от страна на ответника, че е отказал да приема плащане от страна на ищцата. На следващо място се обръща внимание, че са съставени няколко предписания от служители на ответника във връзка със задълженията, които трябва да бъдат погасени чрез плащане. Ответникът отрича твърденията на ищеца, за изтекли по погасителна давност. На следващо място се излага, че процесният имот е водоснабден съгласно извършена проверка на 15.03.2021г. от служители на ответника, като това водоснабдяване е осъществено след неправомерни действия от страна на ищцата. Ответникът намира, че всички претендирани от него суми, спрямо ищцата са дължими, поради което счита, че предявеният иск, следва да бъде отхвърлен.

Относно исковата претенция за забава - поради това, че в издадените фактури за начислени обезщетения за забава ответникът не е изчислявал задълженията но всяка една фактура за вода поотделно, както и не е посочил периодите, за които са изчислени тези обезщетения, за ищците е невъзможно да посочат и да знаят какви точно задължения за обезщетения е начислил ответникът. Обезщетенията за забава както посочих и по-горе са начислени върху общата стойност по всички неплатени фактури като не е ясно датата на коя фактура е взета като начална. Поради това ищците сформират размера на задължението за забава като от общо дължимата сума по партидата приспаднат задълженията за предоставени В и К услуги.

Ищцата сочат, че съгласно чл. 111. б.,.в” от ЗЗД периодичните плащания се погасяват с кратка тригодишна давност, а вземанията за вода са периодични плащания съобразно приетото Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това вземанията /и за главница и за обезщетения за забава/ на ответника са погасени по давност.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

124, ал 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на спорната 3 сумата, която следва да се установи от ответника.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.

124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на процесните суми. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В настоящия случай допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищците съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същите не дължат в полза на ответника сочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищците – е да докажат твърдените от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на „В. и к. Д.” АД е да докаже, че в действителност процесната услуга по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния обект, собственост на ищцата.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която не е оспорено от страните и като обективно компетентно изготвено е кредитирано от съда. Вещото лице Д.Д. дава заключение, при което процесното задължени за главница и лихва е изчислено в два варианта:

С префактурираните количества консумирани ВиК услуги на стойност 5 137,32 лв. за периода от 20.02.2001 г. до 16.03.2022 г. и съответно префактурираните дължими и неплатени фактури за лихви на стойност 1 862,61 лв. за периода от 20.02.2001 г. до 01.04.2022 г., общото задължение възлиза на 11 799,90 лв.;

Без префактурираните количества консумирани ВиК услуги – общо 4 799,97 лв., от които: 1 532,52 лв. по издадени фактури за предоставени ВиК услуги за периода от 29.11.2019 г. до 16.03.2022 г.и 3 267,45 лв. по 4 издадени фактури за начислени лихви за периода от 31.03.2015 г. до 01.04.2022 г.

Според в.л. счетоводството на ответното дружество е редовно водено, предвид хронологичното отразяване, предвид правилното хронологично отразяване на издадените първични счетоводни документи.

Вещото лице докладва, че дължимите от ищцата суми за главница и лихва са, както следва:

1. към датата на изготвяне на заключението – 4 799,97 лв., от която: главница 1 532,52 лв. и лихви за забава 3 267,43 лв.;

2. към датата на исковата молба 17.11.2021 г. – 4 474,01 лв., от която: главница 1 479,40 лв. и лихви за забава 2 994,61 лв.;

3. към датата към 17.11.2018 г. – 8 040,36 лв., от която: главница 4 754,28 лв. и лихви за забава 3 286,08 лв.

Експертът е установил извършените от ищцата плащания в периода от 31.05.2021 г. до 05.04.2022 г., че са на обща стойност от 686,03 лв. С платената на 31.05.2021 г. сума от 406,71 лв. е погасено част от задължението от 1 862,61 лв. за начислени лихви преди 16.03.2015 г. по фактура № *** г. С останалите 279,32 лв. са погасени задължения по фактури от № **** г. до № ***г. за предоставени ВиК услуги.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е установено, че за обект, находящ се на адрес: гр. Д. ул.

„***е открита партида с абонатен № **, с титуляр Д. Ч., а в последствие на името на Ю.Ч..

В този смисъл между страните е възникнало облигационно правоотношение по повод на сключен при Общи условия договор за предоставяне на В и К услуги на потребителите от оператора „В. и к. Д.” АД за процесния обект.

Предявените, в условията на обективно и субективно съединени исков черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и имат за предмет установяване недължимостта от ищцата, поради погасяването по давност на сумите от: 5 673,21 лв., представляваща неизплатено задължение за предоставени ВиК услуги за периода от 19.01.2001 г. до 26.09.2018 г., 5 поради изтичане на предвидената от закона давност, за обект с клиентски № *** находящ се в гр. Д. ул. „***, от които 4 823,13 лв. по фактура № *** г. и 850,08 лв. по фактура № *** г.; 4 760,31 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху главните парични задължения, изчислено в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след фактуриране на задължението, до датата на подаване на исковата молба.

Тези искове са процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В настоящия случай допустимостта на предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищците съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същите не дължат в полза на ответника сочената сума.

Нуждата на ищците от защита, чрез предявените искове, се поражда от това, че към настоящия момент същите не разполагат с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя техния правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищците са легитимирани да претендират и установяват недължимостта на посочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.