Решение № 2100 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110133116 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК

Производството е образувано по искова молба на А срещу В. С. Й., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 600 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 570643 от 19.02.2021 г., ведно със законната лихва от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, 90,94 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.09.2021 г. до 21.03.2022 г., 54,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.03.2022 г. до 21.01.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 8231/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.03.2024 г Ищецът А твърди, че между С, в качеството на кредитодател, и ответника В. С.

Й., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 570643 от 19.02.2021 г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация. Твърди, че по силата на договора ответникът е получил сумата от 600 лв., която е следвало да върне чрез 6 броя вноски от по 183 лв. всяка в срок до 21.03.2022 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) от47,63%. Допълва още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г. и Приложение № 1 към него С е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си по договора срещу ответника, който е бил уведомен за извършената цесия по посочения от него настоящ адрес и със СМС на посочения от него телефонен номер, както и чрез връчване на препис от исковата молба, с което обосновава и активната си материалноправна легитимация да претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответникът е неизправна страна по договора за кредит, тъй като до изтичане на 1 крайния му срок не е върнал предоставената му заемна сума. По изложените съображения отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми. Претендира направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Й. е подал отговор на искова молба, чрез назначения му по делото особен представител – адв.Т. Е., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда доводи, че цесията не е породила прехвърлителното си действие поради липса на индивидуализиращи белези на вземанията – неин предмет, и липса на потвърждение от страна на цедента за нейното извършване. Оспорва сключването на процесния договор за кредит от ответника при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, както и реалното предоставяне на сумата по него от 600 лв. Излага довод за нищожност на клаузата на чл. 3.7 от договора като протИ.речаща на добрите нрави, доколкото уговореният размер от 40,05% на възнаградителната лихва счита, че надвишава трикратния размер на текущата законна лихва за забава. Претендира нищожност на клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение, уговорена в чл. 6.2. Навежда доводи за недействителност на процесният договор за потребителски кредит поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК се дължала единствено чистата стойност на кредита. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е представен Договор за паричен заем № 570643 от 19.09.2021г., сключен между С като заемодател и В. С. Й. като заемополучател, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника заемна сума в размер на 600 лв. при ГЛП 40.05% и ГПР 47.83%, платима на шест месечни вноски, първите две от които на стойност от 20,03 лв., а останалите четири – 162,72 лв. съгласно погасителния план. От своя страна, общата сума, която следва да заплати заемополучателят, е 690,94 лв. В чл. 6.1 от процесния договор е предвидено, че в тридневен срок от усвояването на заемната сума заемателят следва да предостави обезпечение по договора под формата на поръчителство или банкова гаранция. В чл. 33, ал. 1 от общите условия са регламентирани изискванията, на които следва да отговаря поръчителят и банковата гаранция. Съгласно чл. 6.3 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е дължима неустойка в размер на 407,06 лв. Отбелязано е, че неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемополучателят се счита за уведомен за нейното начисляване, като заплащането се осъществява на части съобразно погасителния план.

Съобразно чл. 6, ал. 1 от общите условия кандидатстването за кредит може да се осъществи посредством интернет платформа, намираща се на неговия сайт, на уебсайта или в локален офис на трето лице партньор. С чл. 11, ал. 1 е предвидено, че заемодателят предоставя чрез своя уебсайт, уебсайт на трето лице - партньор проект на договора за заем, общия условия, като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация. С натискането на бутона „Изпрати“ заемателят декларира, че приема така предоставените му условия, като това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи при условията, при които те са му предоставени – чл. 11, ал. 2. Според чл. 18, ал. 1 и ал. 2 при одобрение на заявлението за кандидатстване заемодателят изпраща на декларирания от заемодателя електронен адрес договор за заем, погасителен план и 2 общия условия във формат, който не позволява коригиране на предоставената информация, като изпратеният договор се счита за приет от заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договора по реда и начините, описани в общите условия. Тези действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при условията, при които те са предоставени. Съгласно чл. 20, ал. 1 ал. 2 договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, като страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчни подписи по чл. 13 ЗЕДЕУУ.

За установяването на обстоятелството относно предаването на заемната сума е приета Разписка от системата за електронни плащания "еPay.b g ” № 20000002700234981 от 19.09.2021г. От нейното съдържание е видно, че на 19.09.2021г.

С е наредило в полза на В. С. Й. сумата от 600 лв. при посочено основание „заем съгл. дог.570643“.

От материалите по делото се установява, че на 05.04.2041г. между С и А е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентите прехвърлят на цесионера вземанията по договори за кредит, които са индивидуализирани в Приложение № 1, срещу посочената в § 3 продажна цена. В приложение № 1 под № 1705 е отбелязано вземане по договор № 570643 от 19.09.2021г. с длъжник В. С. Й..

Поради необходимостта от специални знания е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза. Според експертното заключение при изчисляването на ГПР само включени само компонентите главница и лихва, като стойността на коефициента при посочените в договора компоненти е в размер на 47,83 %. При включване в ГПР неустойката по чл. 6.2 от договора за заем, ГПР възлиза на 832,42 %. Вещото лице е възприело два възможни алтернативни варианта за изчисление на законната лихва за забава. При главница от 600 лв. мораторната лихва за периода от 21.03.2022г. до 21.01.2024г. е в размер на 127,18 лв. При начисляване на законна лихва върху всяка непадежирала и незаплатена главница стойността на законната лихва за този период е 72,87 лв. Въз основа на представената разписка от системата на "еPay„bg” експертизата е установила, че сумата в размер на 600 лв., представляваща заем по процесния договор за паричен заем № 570643 от 19.09.2021г., е предоставена от С и усвоена от В. С. Й.. В откритото съдебно заседание експертът е обяснил, че разписката за получено плащане е издадена от трета страна и верифицира, че кредитополучателят е получил въпросните суми на датата с точни данни на личните му документи, дата и час на получаване на сумата. Не са открити данни за извършени плащания в погашение на сделката, както при заемодателя С до датата на цедиране, така и при ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявеният установителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: възникването на облигационно правоотношение по силата на процесния договор за паричен заем № 570643 от 19.02.2021г. с твърдяното в исковата молба съдържание, отговарящ на изискванията на ЗПК за неговата действителност, в т.ч. и спазване на процедурата за сключване на същия по реда на ЗПФУР, че е изпълнил задълженията си по договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоената заемна сума, ведно с възнаградителна лихва, настъпване на изискуемостта на 3 вземанията, поставяне на ответника в забава, прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за извършената цесия, размера на претендираните суми. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК при установяване на посочените обстоятелства в доказателствената тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните вземания.

На първо място следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания по делото е приобщен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г., сключен между А и С. В §2 е посочено, че вземанията, предмет на сделката, са описани в Приложение № 1. Представено е и Приложение № 1, в което под № 1705 е отбелязан Договор № 570643 от 19.09.2021г. с кредитополучател В. С.

Й.. В приложението се съдържа конкретна информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.

Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д.

№ 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./.