Решение № 3063 от 28.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3063 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110106520 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове от А. Т. П., Г.

С. С. и С. В. И. против С. Й. Й. и Д. А. А..

Ищците твърдят, че са наследници на Г. Т. Н. ЕГН **********, поч. на 23.10.2012 г. Ищецът Г. С. е негов внук- син на И. Г.ева С.а- дъщеря на общия им наследодател, поч. на 30.10.2018 г. Ищцата С. В. И. е съпруга на Т. Г.ев Т. син на общия им наследодател, поч. на 02.01.2024 г. (снаха на общия наследодател).

Приживе Г. Т. Н. и ищцата А. Т. П. (сестра на Г. Н.) са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в с. Куманово, Варненска област, представляващ дворно място от 3 100 кв.м., включени в парцел **, кв. ** по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда, на основание наследяване и давност- правата им са удостоверени в констативен нотариален акт за собственост № 45 том VIII н.д. 3823 от 14 септември 1983 г. на нотариус при ВРС. В този имот до смъртта им са живели Т. Г.ев Т. и И. М. Т.- родители на Г. Н. и А. П., а след тяхната смърт- Г. Н. със съпругата си Н. Т. Н.а, поч. на 05.05.2015 г. След тяхната смърт ползването е продължило от ищците, които 1 са заплащали и данъците за имота, съобразно квотите си от съсобствеността.

Ищците сочат, че по кадастралния план от 1984 г. на с. Куманово, имота, описан в констативния нотариален акт попада в имот пл. № **. В разписният лист към този план, за негов собственик първоначално са записани наследници на Т. Г.ев Т., впоследствие на Г. Т. Н. и А. Т. П.. По регулационния план на селото, изработен върху кадастралния план от 1984 г. и одобрен със Заповед №1711 от 05.11.1987 г., а впоследствие изменен със Заповед № 283/1994 г. на Кмета на Община Аксаково, за имот пл. № ** са отредени два парцела *** и ***. Изменението на дворищната регулация е на основание подадена молба от Г. Н. и А. Н.а с цел прекратяване на съсобствеността между тях върху тези два имота, която обаче те не са реализирали.

Твърди се в исковата молба, че по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри- КККР на с. Куманово, община Аксаково, област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-148/17.08.2022 год. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът, описан в НА № 45 от 1983 г. попада в имоти с идентификатори *** с площ от 1866 кв.м и *** с площ от 1498 кв.м., като парцелните граници по заповед № 285/1994 г. са отразени в КК като имотни граници на тези имоти.

Макар и отразени като два отделни имота, те били ползвани от наследодателя на ищците и от самите ищци като един имот. Откъм улицата този имот е ограден с каменна ограда и достъпът до него е осъществяван чрез един вход- пред жилищната сграда в имот 501.*** и от този имот се е влизало към имот 501.****

След смъртта на Т. Г.ев Т. (съпруг на ищцата С. В. И.), настъпила през м. януари 2024 г. тримата ищци предприели действия по снабдяване с необходимите документи за разделяне на съсобствените имоти.

Междувременно в началото на 2025 г. били уведомени от Община Аксаково за започнало по искане на Д. А. А. (неизвестно за тях лице) административно производство за заверка на молба- декларация за издаване на удостоверение за снабдяването му с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор ***. В рамките на това производство те възразили незабавно пред Община Аксаково и по съвет на юристи направили справка и в Имотния регистър. Така са открили, че през 2024 г. първият ответник е предявил иск за делба срещу втория ответник на 2 поземлен имот с идентификатор ***, основан на твърдения за съсобственост между тях на основание давностно владение. Ищците са установили и че по образуваното по този иск гр.д. No 20243110104646 по описа за 2024 г. е постановено съдебно решение, с което е допусната делба на този имот, след като съдът на основание събраните гласни доказателства- показания на лица, сочени от двамата ответници е приел, че е налице твърдяната между тях съсобственост. Ищецът Г. С. незабавно е подал сигнал до Окръжна прокуратура за извършено престъпление по повод този имот, тъй като действията на ответниците ясно индикират, че са насочени към придобИ.е на права на собственост върху двата имота.

Ищците заявяват, че ответниците нямат противопоставими свои права срещу техните и не са упражнявали непрекъснато явно и необезпокоявано владение върху нито върху имот ***, нито върху имот *** в продължение на повече от 10 години. Фактическата власт върху тези имоти е била осъществявана от ищците, респ. семейството на наследодателя Г. Т. Н. като върху един общ имот.

Молят да бъде признато за установено по отношение на С. Й. Й. ЕГН ********** и Д. А. А. ЕГН **********, че А. Т. П. ЕГН **********, Г. С. С.

ЕГН ********** и С. В. И. ЕГН ********** са собственици на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1866 кв.м, с вид територияурбанизирана, НТП-ниско застрояване, номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел ** и на отразените в него две сгради с идентификатори: ***.1 — еднофамилна жилищна сграда, 2 етажа, застроена площ от 47кв.м и ***.2постройка на допълващо застрояване, площ от 24кв.м, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1498 кв.м, с вид територия- урбанизирана, НТП-ниско застрояване, номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел **I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, на основание наследяване от Г. Т. Н., поч. на 23.10.2012 г. и давностно владение, осъществявано от праводателите им Т. Г.ев Т. и И. М. Т., в периода 1929-1982 г., а впоследствие от Г. Н. и неговите наследници и А. Т. П. до настоящия момент. Претендират разноски.

Ответниците са подали отговори, оспорват предявените искове. Твърдят, че ищците не са собственици на поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Собственик на поземлен имот с идентификатор *** е ответникът Д. А. А., 3 а собственици на поземлен имот с идентификатор *** са двамата ответници.

Възразяват, че имотът, описан в нот. акт № 45, том VIII, дело № 3823/1983 г. не е идентичен с поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Ответниците заявяват, че са станали собственици на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по давностно владение през пролетта на 2010 г. Двамата установили фактическа власт върху двата имота през пролетта на 2000 г. в трайно установените им граници и след това владението им е било непрекъснато, необезпокоявано и явно. Към момента на установяването на фактическа власт двата имота са били изоставени, обрасли с различни храсти и не са били заградени. След установяването на фактическата власт върху двата имота ответниците почистили двата имота, оградили са ги с оградна мрежа и ги поддържали, което продължило и след 2010 г. Твърдят, че от 2000 г. манифестират по отношение на всички, че владеят имотите с намерение да ги своят. Не познавали ищците по делото и до завеждането на настоящото дело не им било известно тяхното местонахождание, поради което не са могли са манифестират по отношение на ищците владението си.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищците са наследници на Г. Т. Н. ЕГН **********, поч. на 23.10.2012 г. Ищецът Г. С. е негов внук- син на И. Г.ева С.а- дъщеря на общия им наследодател, поч. на 30.10.2018 г. Ищцата С. В. И. е съпруга на Т. Г.ев Т. - син на общия им наследодател, поч. на 02.01.2024 г.

(снаха на общия наследодател).

Приживе Г. Т. Н. и ищцата А. Т. П. (сестра на Г. Н.) са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в с. Куманово, Варненска област, представляващ дворно място от 3 100 кв.м., включени в парцел **, кв. ** по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда, на основание наследяване и давност, като правата им са удостоверени в констативен нотариален акт за собственост № 45 том VIII н.д. 3823 от 14 септември 1983 г. на нотариус при ВРС.

Според свидетелите С. Т. и Д. Г.ев в този имот до смъртта им са живели 4

Т. Г.ев Т. и И. М. Т.- родители на Г. Н. и А. П., а след тяхната смърт- Г. Н. със съпругата си Н. Т. Н.а, починала на 05.05.2015 г. След тяхната смърт ползването е продължило от ищците. Свидетелите посочиха, че отразените като два самостоятелни имота в кадастралната карта фактически са ползвани като един - откъм улицата целият имот е бил ограден с каменна ограда и с един вход- порта. В имота непрекъснато до смъртта си са живели Г. Т.

(починал през 2012 г.) и съпругата му Н. (починала през 2015 г.) - праводатели на втория и третия ищци, които са притежавали имота по наследство от техните родители - дядо Т., който също живеел в този имот. Свидетелите подробно описват как Г. е ползвал целия имот- от лявата страна държеше овцете, а от дясната го обработваше сееше царевица, зеленчуци. Между двете половини и имало частична ограда, за да не влизат овцете в частта, в която са отглеждани зеленчуците. След смъртта на Г. Т. и съпругата му техните наследници - дъщеря им И. (починала на 30.10.2018 г.) и синът им Т. (починал на 02.01.2024 г.) са посещавали рядко мястото, като по- често преди Т. да се разболее. Впечатленията и на двамата свидетели са, че в последните години мястото не е обработвано, къщата е станала необитаема. Те живеят в селото и имат непосредствени наблюдения върху имота, за разлика от свидетелите на ответната страна В. и В., които не познават хора от селото, не го посещават често, а през няколко години.

Видно от писмо до Т. Т. от Община Аксаково с изх. № Ж85(4)/21.08.2017 г., през 2017 год. мястото е било непочистено и собственикът е бил уведомен да го почисти. Предупреден е, че при неизпълнение на указанията, ще му бъде съставен акт.

С Нотариално заверена декларация от 2014 год. А. И. Д., собственик на УПИ ***, кв. 25 по плана на с. Куманово е дала съгласие съседите й А. Т. П., Н. Т. Н.а, И. Г.ева С.а и Т. Г.ев Т. като собственици на дворно място с площ от 3100 кв.м., включени в парцел II- 131 в кв. 30 по плана на с. Куманово, заедно с построената в него жилищна сграда, съгласно нот. Акт № 45, том VIII, дело 3823/14.09.1983 год. на нотариус при ВРС да извършват строителство на граничната регулационна линия между двата съседни имота или на отстояние по- малко то три метра от граничната регулационна линия.

Тези писмени доказателства оборват показанията на свидетелите на ответната страна, че между 2000 и 210 година ответниците въобще са владели 5 процесните имоти, камо ли необезпокоявано и с намерение да ги своят.

Според приетата по делото съдебно- техническа експертиза, вещото лице по която след обстойно обследване на представения документ за собственост НА № 45/1983 г., картните основи, изработени за територията на процесните имоти/ *** и *** по КК/ в с. Куманово, община Аксаково, регулационните планове, одобрени за имота /и изменението на парцелните граници отредени за имот № **/ и действащата кадастрална карта на селото, одобрена през 2022 г., и изготвените комбинирани скици, намира съвпадение на описания имот 11-***, кв. 30 /по рег. план от 1929 г./ по местонахождение /парцел II-*** по рег. план от 1929 г. съвпада с имот пл. № ** по неприложения рег. план/, съвпада с имоти с идентификатор *** и *** по КК /с малка разлика от формираните площи по заповед № 283/1994 г./. Съвпада и по четири граници, описани в НА № 45/1983 г. /улица, Л. А., И. Б., К. С./, както и запис в разписният лист по плана на Г. Т. Н. и А. Т. П.. Вещото лице е намерило разминаване на площта описана в НА № 45/1983 г., тъй като в същият е записано, че площта от 3100 кв.м е включената част от имота в парцел II-***, която впоследствие е видно, че същата не е приложена, тоест се запазват границите на имота от запад и изток /при урегулирането само на уличната регулация от юг/. По регулационен план на с. Куманово, одобрен със Заповед №1711 от 05.11.1987 г., за имот пл. № ** /КП-1984/ са били отредени два парцела с №№ *** и XIII-***, която вътрешно регулационна граница е била хоризонтално разположена /успоредна на улицата от юг/, като северният парцел е бил с № XIII-***/с осигурен достъп от тупикова улица от севезапад, а южния с № ХІІ-***. Впоследствие с искане/молба от Г. Т. Н. и А. Т. П. е променена дворищната регулация /вътрешно регулационната граница между двата парцела/, и се формират отново два парцела с №№ *** и XIII-*** в кв.