Определение № 993 от 28.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. Ловеч, 28.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500613 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 2416/01.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1813/2023 г. на РС Ловеч, обжалвано в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против Т. Д. Р. е отхвърлено относно съответните вземания за разликата над размера по издадената заповед за изпълнение до пълния претендира размер. В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни. От частния жалбоподател се прави оплакване и срещу извършеното от съда прихващане със заплатени от длъжника суми. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (04.12.2023 г.), същият е изтекъл на 11.12.2023 г., в който ден е подадена частната жалба, видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за 1 изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 506,14 лв. – главница;

90,09 лв. – договорно възнаграждение; 196,16 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 294,54 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 400 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията; 111,18 лв.

– лихва за забава и 21,07 лв. – законна лихва.

С разпореждане № 2416/01.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1813/2023 г., състав на РС Ловеч уважил частично заявлението, постановявайки да се издаде заповед за изпълнение за следните суми: 397,04 лв. – част от главницата;

90,09 лв. – договорно възнаграждение; 111,18 лв. – лихва за забава; 21,07 лв. – законна лихва и за 42,43 лв. – част от разноските за заповедното производство, и отхвърлил заявлението за: за главницата над 397,04 лв. до 506,14 лв.; 196,16 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 294,54 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 400 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за вземанията, различни от главницата, районният съд се обосновал, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, че уговорките, от които се претендират вземанията за услуги и такси са нищожни, че престираното по тях от длъжника е недължимо, с оглед на което е приспаднал същите суми от дължимите на кредитора вземания за главница.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Законосъобразен изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). При договорите за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Заявителят се позовава на уговорка, според която с подписване на споразумението за допълнителни услуги, с предоставяне на последните от кредитодателя се гарантирало спокойствието на кредитополучателя и възможността да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Конкретизацията на тази неблагоприятна ситуация е дадена от заявителя чрез изброяване на различни възможни хипотези, чието проявление е свързано с и се отнася до влошеното икономическо положение 2 на длъжника, неговата забава и неплатежоспособност. Означеното съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита (промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на допълнителни парични средства без попълване на множество документи и др.), което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.

Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния съд напускане на компетентността му в заповедното производство чрез служебно изследване неравноправния характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора (решение от 30.06.2022 г., C‑170/21).

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2416/01.12.2023 г., по ч.гр.д. № 1813/2023 г. на РС Ловеч в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против Т. Д. Р. е отхвърлено относно съответните вземания за разликата над размера им по издадената заповед за изпълнение до пълния им претендиран размер.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4