Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3765 от 27.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52728/2025
Вид
Определение № 3765
Подписан
27.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 80 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 80, ал. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3765 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане да се изиска от Софийска градска прокуратура пълната преписка по досъдебно производство № 2085/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, което съдът счита за относимо и необходимо и следва да бъде уважено.

Ищецът е направил искане за назначаване на съдебна пожаро-техническа експертиза, което съдът следва да уважи, тъй като между страните се спори относно причините за възникването на пожар и умишленото му причиняване.

Ответникът е направил искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени в отговора на исковата молба, което следва да бъде уважено като относимо и необходимо към настоящото дело.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 25.03 2026 г. от 13 30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение от Софийска градска прокуратура да предостави копие от преписка по досъдебно производство № 2085/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР.

1

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, като УКАЗВА на ответника да внесе депозит в размер на 300 евро по сметката на СРС в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ЛБ

ДОПУСКА пожаро-техническа експертиза.

НАЗНАЧАВА доц. РГ. Ищецът да внесе сумата от 400 евро в едноседмичен срок за възнаграждение на вещото лице.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „Укев Транс“ ЕООД срещу „ОТП Лизинг“ ЕООД за заплащане на неправомерно прехвърлена/задържана за сметка на ищеца сума в размер на 15180 лв. като „корекция“ на данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, при наличие на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС.

Ищецът твърди, че между него и „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство – лек автомобил на цена 126500 лв. с ДДС, като начисленият ДДС е 25300 лв. Посочва, че ответникът бил собственик на МПС-то и му го бил предоставил за ползване срещу лизингови вноски. Ищецът заплащал ежемесечни вноски ведно с ДДС съобразно издадени от ответника фактури. По време на действието на договора възникнало застрахователно събитие – пожар, при който автомобилът погинал до тотална щета. Във връзка с пожара било образувано досъдебно производство срещу неизвестне извършител. Отбелязва, че не бил нарушил правилата за ползване, съхранение или движение с автомобила и нямал вина за настъпилото събитие. Застрахователят по данни на ищеца изплатил обезщетение, което било предназначено да покрие имуществените последици от погиването на автомобила. Ищецът твърди, че лизингодателят извършил промени в ползвания данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, като начислил и внесъл в бюджета ДДС в размер на 15180 лв. и на основание договора за лизинг приел, че тази сума се дължи от ищеца. Сочи, че са налице предпоставки за неприлагане на чл. 79 ЗДДС и следвало да се приложи чл. 80 ЗДДС, съгласно който ищецът не дължал да понесе тази сума нито към държавата, нито към ответника. Излага, че след извършената корекция отправил покана в писмен вид до ответника за заплащане на посочената сума, на която служител на дружеството-лизингодател отговорил чрез електронно писмо, че потвърждава извършената корекция по чл. 79 ЗДДС, като е включил сумата в своята справка-декларация по ЗДДС и я е внесъл в бюджета. Ищецът твърди, че чл.

80 ЗДДС не намирал приложение в процесния случай, тъй като ставало въпрос за пожар, причинен от „неизвестен извършител“, а не от „непреодолима сила“, но ако се докажело, че лизингополучателят, т.е. ищецът, нямал вина за случилото се, издаденият документ щял да бъде кредитиран и съответният ДДС по вноските – възстановен. Ищецът излага, че това било извънсъдебно признание. Отбелязва, че съобразно практиката на административните съдилища при обсъждане на чл. 79-80 ЗДДС, се приемало, че основен критерий за непреодолима сила била липсата на вина и възможност за предотвратяване на събитието от страна на данъчно задълженото лице. Излага, че прехвърлянето на данъчната тежест върху него представлявало накърняване на императивна норма и ответникът нямал правно основание да задържа и/или да претендира от ищеца сумата 15180 лв. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОТП Лизинг“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който потвърждава сключването на договор за финансов лизинг и образуването на досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК - 2085/ 2022 г. по описа на 06 РУ - СДВР, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител. Посочва, че 2 бил поел задължение да придобие от лизингодателя-доставчик - “АП ИНВЕСТ-БГ” ЕООД, и да предостави за временно и възмездно ползване лизингова вещ, представляваща автомобил Audi Q8 50 TDI quattro tiptronic, шаси № WAUZZZF12KD038193, двигател № 2ZRV167663 срещу заплащане на лизингови вноски съобразно погасителен план (Приложение А към договора). Излага, че закупил лизинговата вещ от “АП ИНВЕСТ-БГ” ЕООД съгласно сключен между тях Договор за покупко-продажба № 72228 от 03.10.2022 г. за цена от 126 500 лв. без ДДС, като дължимият ДДС по сделката е бил в размер от 25 300 лв., за което била издадена фактура № 115 от 03.10.2022 г. Ответникът бил заплатил цялата сума на дружеството-продавач, а покуката била отразена в Дневник за покупките на “ОТП Лизинг” ЕООД през м. октомври 2022 г. Посочва, че използвал данъчен кредит в размер на 25 300 лв.

Ищецът използвал автомобила необезпокоявано до настъпването на застрахователното събитие – пожар на 10.12.2022 г. срещу 11.12.2022 г. вследствие на умишлен палеж в автокъща “А1 Ауто лукс”. В тази връзка било образувано гореспоменатото досъдебно производство, което от своя страна било спряно на 04.06.2024 г. поради изчерпване на възможностите за приобщаване на други доказателства по реда на НПК, като е установено, че престъплението е било извършено, но не са били налице достатъчно данни на извършителя му. За унищоженото МПС била сключена имуществена застраховка “Каско на МПС” със застрахователна полица № 93002210045134 от 03.10.2022 г. между ответника и застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД. Била образувана щета, по която застрахователното дружество и ответникът сключили споразумение за застрахователно обезщетение в размер на 151 800 лв., изплатено на два пъти. Съгласно чл. 7, ал. 13 от договора за финансов лизинг при пълно погиване на вещта лизингодателят имал право на такъв размер на застрахователното обезщетение, който отговаря на претърпените от него вреди. Ответникът твърди, че с възникването на вземането по застрахователната полица възникнало за него и публичното задължение да извърши корекция на ползвания данъчен кредит за придобития актив по силата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, като с Протокол за корекция № 1365 от 30.09.2024 г. ответникът бил коригирал данъчния кредит и декларирал дължим ДДС, като по този начин възстановил към бюджета сума в размер на 15180 лв. Сочи, че ако не бил извършил тази корекция, можел да претърпи имуществени вреди, изразяващи се в имуществена санкция по повод данъчно нарушение. Съгласно горепосочения чл. 7, ал. 13 от процесния договор сумата, която надвишавала размера на разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и претърпените вреди, се превеждала на лизингополучателя, при което на ищеца били изплатени 58283,49 лв., чрез което отношенията на двете страни по повод договора за финансов лизинг били уредени. Изтъква, че съгласно чл. 343 ТЗ рискът от погиване на лизинговата вещ бил за лизингополучателя, което била и константна практика на ВКС. Изразява несъгласие с изложените аргументи на ищеца за това, че събитието представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за финансов лизинг № 223192472228/28.09.2022 г. за предоставяне на лизингова вещ втомобил Audi Q8 50 TDI quattro tiptronic за цена 126500 лв. с ДДС, като начисленият ДДС е 25300 лв., както и образуването на досъдебно производство № ЗМ 230 ЗМК - 2085/ 2022 г. по описа на 06 РУ СДВР, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Наличие на неоснователно разместване на имуществени блага; 2. Обогатяване на ответника за сметка на ищеца; 3. Причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването на ответника; 4. Стойността, с която се е обогатило ответното дружество, а именно, че е задържал за сметка на ищеца сума в размер на 15180 лв. като „корекция“ на данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС, при наличие на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС.

3

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4