Решение № 748 от 19.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Плевен, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430106045 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от И. А. Ю., ЕГН **********, против ***, ***, с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми, подробно описани в изпълнителен лист, издаден на 26.11.2013г. по частно гражданско дело №2564/2013г. на ПлРС, а именно: 2026,21лв.-главница, 867,79лв.-надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, 460,16лв.- мораторна лихва за периода от 15.10.2010г. до 25.04.2013г., сумата от 167,08лв. - разноски по делото, за които е образувано изпълнително дело *** по описа на ***, ***, поради погасяване на вземането по давност. Твърди, че преди посоченото изпълнително производство, е било образувано изпълнително дело *** по описа на ***, по което последното изпълнително действие е било на 07.08.2017г., като изпълнителното дело е било прекратено на 17.06.2022г. на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди, че за периода 07.08.2017г. - 17.06.2022г. не е имало изпълнителни действия и вземането е погасено по давност. Претендира разноски.

1

Ответникът *** твърди, че искът е неоснователен. Твърди, че по първото изпълнително дело е налице действие, прекъсващо давността на 02.09.2020г., а по настоящето дело – множество действия, прекъсващи давността. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и е видно от представения изпълнителен лист от 26.11.2013г., че по ч.гр.д. 2564/2013г. на ПлРС, е издадена Заповед за изпълнение № 1582/18.05.2013г. по реда на чл. 410 от ГПК, с която ищецът И.

А. Ю. е осъден да заплати на кредитора ***, сумите, както следва: 2026.21лв.главница, 867.79лв.-надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, 460.16лв. - мораторна лихва за периода от 15.10.2010г. до 25.04.2013г., и сумата от 167.08лв. - разноски по делото. Поради унищожаване на делото и липса на отбелязване в заповедта, не е ясно кога е връчена заповедта на длъжника и кога тя е влязла в сила, но поради издаване на изпълнителен лист по тази заповед на 26.11.2013г., съдът приема че ЗИ е влязла в сила най-късно на 25.11.2013г. Не се спори между страните, а и видно от посочения още изначално ответник ***, същият е придобил вземането по изпълнителния лист от първоначалния кредитор по договор за цесия от 14.10.2015г.

На 13.11.2015г. ответникът е подал молба до ***, с искане за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, с приложен изпълнителен лист, с искания за запор на банковите му сметки и трудово възнаграждение, и възлагане по чл.

18 от ЗЧСИ на определянето на начина на изпълнението. На 12.12.2016г. изпълнително дело 10039/2025г. на *** е изпратено за продължаване на *** и е образувано под нов номер – изп.д. 209/2027г. По това дело са извършени следните действия: на 07.08.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в *** на 02.09.2020г. е постъпило искане от взискателя за запор на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение. Изпълнителното дело е прекратено поради перемпция – на осн. чл 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, за което на страните е изпратено съобщение на 03.06.2022г.

2

По същия изпълнителен лист е образувано изп.д. 1400/2022г. на ***, с молба от ответника от 19.08.2022г., в която е направено искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Налице е молба от взискателя от 22.12.2023г. за запор на трудово възнаграждение или пенсия, запор на банкови сметки, опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника, възбрана върху недвижим имот. На 19.12.2024г. е подадена молба за запори върху сметки и възнаграждения и опис на движимо имущество, като на 27.01.2025г.

ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника с писмо до НОИ, и запор на сметки – до ***, а на 05.03.2025г. е наложил и възбрана върху имот на длъжника в ***

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 439 ал. 2 от ГПК, доколкото е налице висящо и непрекратено, а спряно от съда, изпълнително производство по изпълнително дело № 1400/2022г. на ***.

Производството е допустимо, доколкото по делото е изложен конкретен факт – изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 07.08.2017г. до 17.06.2022г., на който ищеца основава иска си. В случая погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК – както приема съда - най-късно на 25.11.2013г., но тя е била прекъсната още на 13.11.2015г. със започване на изпълнителния процес по изп. д.

10039/2015г. на ***, като първото прекъсване е било с молбата, по която е налице възлагане от взискателя на ЧСИ за извършването на действия по чл. 18 от ЗЧСИ, искания за определени изпълнителни способи. Прекъсване е имало на 07.08.2017г. – чрез изпращането на запорни съобщения за запор на банкови сметки на ищеца в *** Следващото прекъсване на течението на давността на вземането е било на 02.09.2020г. – с молбата на взискателя по изп.д. 209/2017г. за предприемане на конкретни изпълнителни действия – запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения/пенсии. Следващото прекъсване на давността е на 19.08.2022г. – искането при образуване на изп.д. 1400/2022г. на ***, с посочване на конкретни изпълнителни способи - запор върху на трудово възнаграждение или пенсия, запор на банкови сметки, опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника, възбрана върху недвижим имот; последващо искане от 19.12.2024г. за запор и възбрана, и налагането на запор на 27.01.2025г. и възбрана на 05.03.2025г. Исковата молба е подадена на 3

09.10.2025г. и на същата дата е спряно изпълнението по изп.д. 1400/2022г.

Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. С него е прието, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Установеното с новото ТР № 2/26.06.2015г. тълкуване на правната норма се прилага след тази дата, като т.

10 от ТР сочи, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. не само извършването, а и поискването на конкретен способ прекъсват давността. Поради горното, съдът намира, че поискването от страна на взискателя до ЧСИ, на извършване на конкретни изпълнителни действия на 02.09.2020г., е прекъснало давността, и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност. В случая прекратяването на 03.06.2022г. на изп. д.

209/2017г. поради перемиране е било неправилно, т.к. към тази дата не е 4 изтекъл двугодишен срок от последното искане на взискателя, но това прекратяване не е обжалвано от страните и делото е било прекратено. За следващо прекъсване на давността следва да се счита молбата от 19.08.2022г. по второто изп.д., в която също са поискани изпълнителни действия. Между всяко изпълнително действие и направени искания от взискателя по изпълнителните дела за вземането по ч.гр.д. 2564/2013г. на ПлРС, не е изтичал 5 годишен давностен срок за погасяване на вземането на ищеца. За пълнота следва да се отбележи, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче предмет на делото е въпросът има ли изтекла погасителна давност за вземането за периода, въведен от ищеца - от 07.08.2017г. до 17.06.2022г., т.е. – налице ли е бездействие на кредитора в този период, който да обхваща 5 години. Както по-горе беше посочено, давността, започнала да тече на 07.08.2027г., преди да изтекат пет години е била прекъсната на 02.09.2020г., и впоследствие – на 19.08.2022г., и многократно след това, като няма изтекли пет години без предприети изпълнителни действия или такива, прекъсващи давността – не само в периода, очертан в исковата молба, а и до датата на подаване на самата искова молба. Същевременно следва да се отчете, че в този период е имало и още едно спиране на течението на давността за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г., съгласно ЗМДВИП, обявено с Решение на НС на от 13.03.202020г. и за преодоляване на последиците.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли. Липсва изтекъл петгодишен давностен погасителен срок за вземането за периода, въведен от ищеца - от 07.08.2017г. до 17.06.2022г. Следва да се отбележи и следното - в гражданското право настъпването на погасителна давност е правна последица на бездействието на кредитора по отношение на вземането му, което в случая не е налице, видно от развилите се изпълнителни производства. В случая, видно от усилията на кредитора и ЧСИ, за откриване на длъжника, той не е бил откриван или не се е отзовавал на залепените уведомления на адреса, който сам е посочил пред кредитора, Неговото неоткриване не може да бъде основание, при активните 5 действия от страна на кредитора за прекъсване на давността на вземането, длъжникът да се освободи от задълженията си, сочейки дълъг период на собственото си бездействие за заплащане на задължения по договор, които са му били известни при подписването му през 2009г.

При този изход на делото, разноски се дължат само на ответника, но в случая такива не се претендират от него и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1, вр. чл. 439 ал. 2 от ГПК, за признаване на установено, че И. А. Ю., ЕГН **********, не дължи на ***, ***, следните суми, подробно описани в изпълнителен лист, издаден на 26.11.2013г. по частно гражданско дело № 2564/2013г. на ПлРС, а именно: 2026,21лв.-главница, 867,79лв.-надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2013г. до окончателното изплащане на вземането, 460,16лв.- мораторна лихва за периода от 15.10.2010г. до 25.04.2013г., сумата от 167,08лв. - разноски по делото, за които е образувано изпълнително дело *** по описа на ***, ***, поради погасяване на вземането по давност за периода от 07.08.2017г. до 17.06.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.