Решение № 207 от 12.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. гр.Мадан, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100479 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК от М. З. К. против „Ай ти еф груп" АД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Анекс №* към Договор за потребителски кредит №* от 05.08.2024 е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

В исковата молба се твърди, че ма 05.08.2024 г. между М. З. К. като „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Ай ти еф груп" АД, в качеството му на „Кредитодател“ от друга страна бил сключен Анекс №* към Договор за потребителски кредит №* при следните условия: 2,500.00 лева главница; 331.40 лв. – застрахователна премия; 47.21% фиксиран лихвен процент; 65% годишен процент на разходите; 24 погасителни вноски, 4,577.04 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция. В отделно приложение към договора (Приложение №5) към договора било възложено на потребителя задължение в срок до края на следващия ден от сключването на договора за заем да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния размер на кредита. Изискванията относно поръчителите били: двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат 1 нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен”. Като било пояснено, че „Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя Поръчители.“ В случай, че потребителят не успее да предостави банкова каранция в еднодневен срок или поръчители отговарящи на тези изисквания, то ще му бъде начислена неустойка в размер 4,140.16 лв.

По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 4,576.91 лева, а значително по-голяма - в размер на 8,717.07 лева – за кредит от 2,500.00 лв. Счита, че въпросната неустойка, при тези условия е в действителност скрита лихва по договора за заем и същата е трябвало да бъде включена към ГПР. Счита, че договорът за заем е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспорва предявения иск. Въвежда възражение срещу посочената от ищеца цена на иска, като счита, че цената на иска следва да бъде определена на 2831.40 лева, какъвто е размерът на отпуснатия кредит. Възразява срещу твърденията, че Анекс № * към Договор за потребителски кредит № * се явява нищожен. Сочи, че на 15.03.2024 г. между „ЛИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и М. З. К., в качеството си на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *. На 05.08.2024 г. страните били предоговорили правоотношенията си като са сключили Анекс № * към Договор за потребителски кредит № *, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Съгласно анекса М. З. К. бил получил паричен заем в размер на 2831.40 лева. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи, че разпоредбата на чл.11, ал.

1, т.10 от ЗПК не предвижда в анекса изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Счита, че при сключване 2 на анекса не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че в анекса не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Възразява срещу твърденията, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Сочи, че още преди подписване на процесния анекс кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитното отношение, като сам е избрал параметрите и условията. Предвид това клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител, същите са ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесното отношение, така и преди това. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема, след сключването на кредитните отношения да е осъзнал, че е неспособен да се справи с тях, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД, в качеството на кредитодател и Ф. А. Б., като кредитополучател бил сключен Анекс № * към Договор за потребитеслк икредит № *, по силата на който ответникът в качеството му на кредитодател предоставил на ищеца – кредитополучател сумата от 2831,40 лева – главница, при следните параметри: краен срок за погасяване на кредита – 05.08.2026г. , размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 190,71 лева, размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 363,55 лева, брой на погасителните вноски : 24, годишна лихва за ползване на кредита 47,21 %, общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнениен а задълженията по кредита 4577,04 лева, ГПР 65%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, били следните: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Съгласно чл. 1 от приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № * страните декларират, че преди сключване на договора за кредит между страните, кредитодателят бил разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, вкл. е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента, а съгласно чл. 2 клиентът се съгласявал да заплати на кредитодателя такса в размер на 150 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация. Предвидено е посочената такса да се заплаща от клиента на равни вноски, заедно с всяка вноска по кредита. Съгласно приложение № 5 към договор за потребителски 3 кредит № * страните се споразумяват в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения: банкова гаранция в размер на 4577,04 лева, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за погасяването на всички задължения или поръчителство на поне две физически лица. В случай че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той бил длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит.

Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надежността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на 5,68 лева на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.

Неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

В представения погасителен план към договора е посочено, че общият размер на погасителната вноска при липса на обезпечение възлиза на 172,51 лева, включваща главница, лихва, такса и неустойка. В погасителния план е посочена общата сума за начислена неустойка и същата е в размер на 8717,07 лева. Съгласно изготвения погасителен план към договора, общата сума дължима от потребителя при непредоставяне на обезпечение възлиза на 8717,07 лева.

Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на 4 стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.