Решение № 6037 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6037 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20261100509234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 47535/21.07.2026 г. от Е. Г. П. срещу Разпореждане от 14.07.2026г. по изпълнително дело № 6507/2024г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС, с което е отказано намаляването или заличаването на пропорционална такса в размер на 451,90 евро по т.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане на ЧСИ е неправилно, тъй като не е съобразено, че в случая длъжникът- Е. П. е платила изцяло дълга в срока за доброволно изпълнение, а оттук следва и намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ с 1/3. Отделно от това ЧСИ не можел да начислява пропорционална такса върху държавните такси, авансовите такси или адвокатския хонорар по изпълнителното дело. Поради това се прави извода, че таксата по т.26 е изчислена неправилно и подлежи на възстановяване. С оглед на изложеното, моли обжалваното разпореждане на ЧСИ да се отмени, като пропорционалната такса се измени чрез намаляването до 210, 07 евро.

Взискателят не е депозирал отговор на жалбата.

В мотивите на ЧСИ Б. по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК се сочи, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като е депозиране след изтичане на двуседмичния срок от постановлението за разноски. Излага аргументи и за неоснователност на жалбата, позовавайки се на съдебна практика. Счита, че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е правилно и законосъобразно изчислена.

Представено е заверено копие на изпълнително дело № 6507/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че е образувано на 1

13.12.2024г. по молба на Й.С.Р.- починала в хода на процеса за събиране на сумата от общо 2720 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист № 8248/25.11.2024 г. по гр.д.

№ 5285/2024 г. на СРС, 128 състав. Длъжникът Л.В. също е починала и на нейно място е била конституирана Е. П. - наследник, а производството е било прекратено по искане на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на другия наследник Л.В..

След връчването на покана за доброволно изпълнение и запознаване с материалите по изпълнителното дело от процесуалния представител на длъжника Е.

П., същата е заплатила всички суми по делото в срока за доброволно изпълнение, за което свидетелстват представените с молба вх. № 39415/12.06.2026г. платежни документи.

Съдебният изпълнител е изготвил постановление от 17.06.2026 г., в което са описани единствено авансова такса в размер на 102,26 евро по ТТРЗЧСИ и 550 евро за адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя. За първи път всички такси, включително и пропорционалната по т.26 ТТРЗЧСИ е описана в покана за доброволно изпълнение, връчена наново на длъжника на 23.06.2026г., вече след като са погасени всички суми по изпълнителното дело, в това число и разноските и таксите.

С молба вх. № 45874/14.07.2026 г. длъжникът Е. П. е поискала заличаването, евентуално намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, за която излага съображения, че е неправилно изчислена в размер на 451,90 евро. Върху молбата е поставена резолюция на ЧСИ Б. „отказвам да възстановя сумата поради липса на основание“, но без да е посочена дата. Това е и обжалваното в случая разпореждане, с което се отказва намаляването, респ. заличаването, на платената такса (л. 107 от изп.дело).

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, в законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК. Изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доводите за недопустимост на жалбата от съдебния изпълнител са неоснователни, доколкото видно от л.107 от изпълнителното дело, обжалваното разпореждане на ЧСИ за отказ за намаляване на таксата е резолирано върху молбата от 14.07.2026г., а жалбата е депозирана на 21.07.2026г., т.е. в рамките на преклузивния 14дневен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Не може да бъде споделено виждането, че този срок започва да тече от постановлението за разноските от 17.06.2026г., тъй като в него са описани единствено адвокатското възнаграждение и авансовата такса, но не и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляването им е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските, включително и по отношение на начислените такси, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Жалбоподателката поддържа недължимост, респективно намаляване размера на пропорционалната такса. Що се отнася до недължимостта, следва да се има предвид, 2 че плащането от длъжника на сумите по изпълнителния лист е извършено на 15.06.2026г., тоест след започване на изпълнителното производство, поради което и по аргумент от чл.79, ал.1, т. 1 ГПК и независимо дали са реализирани или не способи за принудително изпълнение, длъжникът дължи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на изпълнените вземания, за чието принудително събиране е образувано изпълнителното дело (в този смисъл са Решение № 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. на ВКС, Решение № 266/19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г. на ВКС и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009 г.).

По отношение на претендираното намаляване на размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 2720 лв. (1 390,71 евро), а при този размер на дълга пропорционалната такса по т.26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ възлиза на 237, 60 лв. (121, 48 евро). Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл. 83 ал. 1 ЗЧСИ вр. т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. С прибавяне на ДДС към таксата по т.26, същата възлиза на 145,78 евро. Определеният от съдебния изпълнител размер на таксата от 451,90 евро е завишен с 306,12 евро, поради което подлежи на намаляване с тази сума.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното разпореждане за разноските на съдебния изпълнител следва частично да се отмени за сумата над 145.78 евро, представляваща таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, т.е. този размер от 145,78евро с ДДС е дължимата такса по т.26.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. №47535/21.07.2026г. на Е. Г. П. Разпореждане от 14.07.2026 г. по изпълнително дело № 6507/2024 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие СГС, с което е отказано намаляването на пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 145,78 евро до 451,90 евро, и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА определената за плащане такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 451,90 евро на 145,78 евро с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3