Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4235 от 23.12.2025, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 938/2025
Вид
Решение № 4235
Подписан
23.12.2025
В сила
23.12.2025
Състав
Йорданка Матева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4235

Велико Търново, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20257060700938 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 1, б. "з" гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по препратена по подсъдност от Административен съд – Търговище жалба от П. Д. Д. от [населено място], чрез адв. Ж. Д., против Заповед № GPAM -1342779/30.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) гг) от ЗДвП, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 6 месеца“ от полицай към РУ Омуртаг на ОД на МВР – Търговище. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателят като водач на МПС е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управлявал нерегистриран автомобил.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва бланкетно процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като твърди, че е немотивирана, процесуално и материално незаконосъобразна. Не представя писмени бележки в определения срок. Претендира сторените разноски за производството, за които представя списък.

Ответникът по жалбата – полицай към РУ Омуртаг на ОД на МВР – Търговище, не се явява и представлява, не взема становище по жалбата, но в писмо от 01.12.2025 г., с което представя доказателства, излага доводи, че уведомяването на собствениците за липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) е задължение на Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ, като процедурата по ал. 11 от посочената норма не е обвързана с получаване на уведомителното писмо, а само с изпращането на такова. Същевременно, с последната редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, службите на МВР нямат задължение да уведомяват водачите за служебно прекратената регистрация на МПС след влизане в сила на измененията на закона от 07.09.2025 г. и тъй като в случая се касае за нарушение от октомври 2025 г., то за него е приложима новата редакция, с която изискването собственикът да е уведомен за дерегистрацията на МПС не важи. По тези мотиви счита,че след като РУ е било надлежно уведомено от Гаранционния фонд за липсата на застраховка ГО за автомобила на жалбоподателя на 07.10.2025 г., то законосъобразно е издадена процесната ПАМ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № GPAM -1342779/30.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) гг) от Закона за движението по пътищата, издадена от полицай към РУ Омуртаг на ОД на МВР – Търговище, спрямо П. Д. Д. от [населено място] е приложена ПАМ– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, защото е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че Д. управлявал собственото си МПС – л.а. О. А. С. В. с рег. № [рег. номер], който автомобил не бил регистриран по надлежния ред, защото служебно извършена справка в АИС на МВР установила, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -поради липса на застраховка ГО, считано от 07.10.2025 г. за него. Заповедта е връчена на И. на 30.10.2025 г., видно от отбелязването върху нея.

Недоволен, жалбоподателят е оспорил принудителната административна мярка по съдебен ред с жалба пред АдмС – Търговище, който я е препратил на настоящия съд по подсъдност, като последният е образувал настоящето дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и тези, изискани от съда от РУ относно компетентност на служителя, приложил процесната ПАМ и доказателства за информирането на собственика за прекратената служебно регистрация на МПС, поради липса на застраховка ГО.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима и основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-1773/05.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и полицаите от РУ Омуртаг при ОД на МВР – Търговище. Следователно, оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност и е валидна.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта и мотивите, обосновали приложението на тази норма.

Съдът намира заповедта за материално незаконосъобразна обаче, по следните мотиви:

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо Д. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 07.10.2025 г.

По делото не доказва от събраните по делото писмени доказателства, че собственикът на МПС е бил уведомен от ответника за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът приема, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици. Норма на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ не изисква уведомление на собственика на МПС за служебната дерегистрация на автомобила му. Това вероятно е така, защото уведомление за липсата на валидна застраховка ГО дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според ал. 12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

Така или иначе, прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2000 г., като се посочва и причината за дерегистрация и чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК, която норма така или иначе не може да бъде отменена от ЗДвП, вкл. с тълкуването което ответникът прави на съдържанието на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след последното му изменение в сила от 07.09.2025 г. В случая няма данни собственикът да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Търговище или РУ – Омуртаг и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила, което означава, че не произвежда правни последици. Съобщаването по реда на чл. 18а АПК се извършва на адресата или упълномощен негов представител. След като такова липсва, то самото прекратяване на регистрацията не е влязло в сила и не произвежда правни последици за своя адресат, тъй като никъде на същото в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение дори на самата служебна дерегистрация, което обаче само по себе си също за да стартира следва да се сведе до знанието на адресата на акта. След като това е така, ответникът не може да се позовава на това прекратяване, след като същото не е произвело действие, поради което не може на основание същото да издаде процесната заповед, с която за приложи ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение.

По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а като последица от основателността й (чл. 143, ал. 1 АПК) на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските в производството за държавна такса в размер на 10 лв.

По отношение на размера на възнаграждението за един адвокат, който се претендира в размер на 600 лева, съдът счита, че този, който би отговорил на целите на чл. 143, ал. 1 АПК, е 150 лв. - този размер съответства на обема оказана правна помощ, обоснован от липсата на каквито и да е възражения, поставени с жалбата и разискваните изцяло служебно от съда по делото правни въпроси по силата на задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Д. Д. от [населено място], Заповед № GPAM -1342779/30.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) гг) от ЗДвП на полицай към РУ Омуртаг на ОД на МВР – Търговище.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да плати на П. Д. Д. от [населено място], с [ЕГН] сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски за настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: