Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2736 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1265/2023
Вид
Определение № 2736
Подписан
12.07.2023
В сила
29.07.2023
Състав
Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2736 гр. Варна, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501265 по описа за 2023 година Производството е по реда чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Б. – Т. П.“ ЕООД, чрез гл. юрк. Л., на 30.05.2023 г. срещу действие на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие: ОС – Варна, по ИД № 304/2023 г., изразяващо се в определяне в ПДИ до длъжника на разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 6057,37 лв.

В жалбата са изложени съображения за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят излага, че след като на 17.05.2023 г. му е връчена ПДИ, в двуседмичния срок за доброволно плащане е заплатил всички суми, посочени в нея, включително и разноските за адвокатско възнаграждение. Счита, че с погасяване на задължението процесуалното представителство по изпълнителното дело се е ограничило само до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което разноските в ПДИ в размер на 6057,37 лв. са прекомерни. По изложените съображения моли за отмяна на ПДИ в частта, в която е определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 6057,37 лв. и моли за намаляване на размер до сумата от 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят И. А. Ю. не е депозирал писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Надежда Денчева е приложила към жалбата мотиви на обжалваното действие, в които изразява становище за неоснователност на молбата, както и копие от изпълнителното дело.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано на 16.05.2023 г. под дело № 1265/2023 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на 1 действие: ОС – Варна, по искане на И. А. Ю. и въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2023 г., издаден по гр.д. № 1943/2022 г. по описа на ВОС.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършване на необходимите справки и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 17.05.2023 г. за сумата от общо 219549,55 лв., както следва: 36753,42 лв. неолихвяема сума, 139865,00 лв. главница, 27901,90 лв. лихви, 6057,37 лв. допълнителни разноски и 54,00 лв. разноски по ИД, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 8917,86 лв.

Видно от платежно нареждане от 29.05.2023 г. длъжникът е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 220126,35 лв.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС поканата за доброволно изпълнение представлява постановление за разноски по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК, тъй като е акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.

В случая жалбата е недопустима, тъй като макар и подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, същата не е срещу подлежащо на обжалване действие.

Настоящият съдебен състав намира, че произнасянето на съдебния изпълнител по разноските не представлява изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Компетентен да разгледа и да се произнесе по възражението за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение е само съдебният изпълнител, поради което съдът в качеството си на контролна инстанция не може пръв да се произнася по искане за изменение на разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител. Едва актът на съдебния изпълнител, с който се отказва намаляване на възнаграждението подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и Определение № 170/25.03.2011 г. по ч. гр. д. № 297/2010 г. на ВКС.

С оглед на горното, съдът приема, че правото на длъжника да обжалва пред съд разноските по изпълнението, предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК възниква след постановяването на изричен отказ от съдебния изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение.

Предвид отсъствието на произнасяне на ЧСИ по отношение на незаявеното пред него искане за намаляване на приетите разноски, то жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ЧСИ за произнасяне по искането за тяхното изменение, а 2 производството по нея - да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Б. – Т. П.“ ЕООД, чрез гл. юрк. Л., от 30.05.2023 г. срещу постановление за разноски относно адвокатско възнаграждение по ИД № 304/2023 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие – ОС – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1265 по описа за 2023 г. на ВОС, ГО, III с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от съобщението.

ВРЪЩА жалба, подадена от „Б. – Т. П.“ ЕООД, чрез гл. юрк. Л., на 30.05.2023 г. на ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807, район на действие – ОС – Варна, за произнасяне по същата, която има характер на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по ИД № 304/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3