Решение № 71 от 08.05.2026, Районен съд - Мадан
- Съд
- Районен съд - Мадан
- Дело
- Гражданско дело 147/2026
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Протокол № 108 от 22.04.2026 · СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. гр.Мадан, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100147 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от С. М. Т. против „Креди Йес" ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 285 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на * ищцата сключила Договор за паричен заем № * с ответното дружество, в изпълнение на който „Креди Йес" ООД като заемодател й предоставил заем в размер на 500 лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 500 лева, Размер на погасителна вноска: 59,61 лв., Ден на плащане: 17-то число, Вид вноска: месечна, ПР:
48,195%, Брой вноски: 10, Месечен лихвен процент: 3.330%, Дата на първо плащане: 17.01.2021 г., Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по- долу/;, Дата на последно плащане: 18.10.2021 г., Такса за усвояване: няма, Обща сума за плащане: 596,06 лв. На основание чл.8 от договора му била начислена неустойка в размер на 463,94 лева за неизпълнение на задължението му да предоставя обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 и т.4 от общите условия към договора за заем. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК.
Сочи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.Сочи, че процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, 1 поради което е недействителен - чл.22 ЗПК. Позовава се на чл. 23 от ЗПК, Сочи, че в изпълнение на Договор за паричен заем № 944588 била заплатила на ответника сумата от 1060 лева. Сумата от 560 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който посочва, че на * между страните - С. М. Т., в качеството й на Заемател и „Креди Йес“ ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №* с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.2 от същия. В ОИМ е посочена справка за извършени плащания от ищцата по договора. Твърди, че договорът за кредит е валидно сключен. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 48,195 %. Сочи, че условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално уговорени и са ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Счита, че клаузата на чл. 8 от договора е изцяло законосъобразна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД неустойката подлежи на намаляване от страна на съда, в случай, че същата бъде намерена от съда за прекомерно голяма. Клаузата за неустойка по чл. 8 от договора е била неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП, приложим към процесния договор. Сочи, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок. Това е възможност, предоставена му по силата на чл.
29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е предвидил тази възможност, от която ищецът не се е възползвал своевременно. Вместо това е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума. Възразява против присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните договор, съгласно което постигнатите договорености между страните били следните: Размер на отпуснатия заем: 500 лева, Размер на погасителна вноска: 59,61 лв., Ден на плащане: 17-то число, посочен в договора ГПР 48,195 %. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 500 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3.
Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ към договора за заем страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в замия договор учредяването на някое от следните обезпечения:
2
Гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия – да има нетен размер на осигурителен доход над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки ли финансови институции с класификация различна от Редовен, залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, първа по ред ипотека, безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договор за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорена главница и лихва.
Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в дължи на заемодателя неустойка в размер на 463,94 лева, с начин на разсрочено плащане описан в Погасителен план към договора за заем. В ОИМ от страна на ответника е обективирана справка-извлечение за извършени плащания, видно от която ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 541,98 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, 3 ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Прочитът на съдържанието на оспорената клауза на чл. 8 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка от заемополучателя в размер на 463,94 лева при непредставяне на обезпечение и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и вида обезпечения (поръчител и обезпечение по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният кандидатства за паричен кредит, което предполага нуждата му от финансови средства. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два пъти общата сума за плащане и поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. При служебно изчисляване от съда при следните параметри: размер на предоставената сума - 500 лева, платима на 10 погасителни вноски от по 106 лева (общо 1060 лева), включваща главница, договорна лихва и неустойка, то ГПР по договора възлиза на 535.36% което надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самия кредитор посочва, че неустойката се заплаща разсрочено по начин описан към погасителен план към договора. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в лихвения процент по договора и годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т.10 от ЗПК, тъй като посочените в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до 4 недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d40ba8a0-7ab2-43eb-82b0-f13e1264794d