Решение № 19958 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19958 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110143149 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

05.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Димитрина Николова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 43149/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЗАД А.“ АД срещу „ЗАД д.ж.з.“ АД, като се твърди, че на 27.12.2020 г. около 19:30 часа в гр. Д. било настъпило ПТП между лек автомобил марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ... управляван от Н. И. Ф., който при излизане от паркинг на заден ход настъпил удар в паркирания лек автомобил марка „ф.“, модел „п.“, с рег. № ..., управляван от К. С. Р.. Навежда доводи, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 27.12.2020 г. Излага съображения, че за лек автомобил марка „ф.“, модел „п.“, с рег. № ..., е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № . с период на застрахователно покритие от 09.12.2020 г. до 1

08.12.2021 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 10.01.2020 г. до 10.01.2021 г., като във връзка с това била образувана застрахователна преписка при ищеца (именувана „щета“) № .... Твърди, че ремонтът на увредения автомобил бил възложен и извършен в доверен сервиз – „а.м.г.“ ООД, за което на посоченото дружество била изплатена сумата от 364,95 лева, съгласно фактура № **********/29.01.2021 г., а за доставката на авточастите на „а.п.“ ЕООД била изплатена сумата от 1518,55 лева, съгласно фактура № . г.

Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че с уведомително писмо, получено от ответника на 22.02.2021 г., е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, но ответникът признал и на 25.03.2021 г. възстановил сумата от 956,75 лева, като раликата в размер на 926,75 лева не била погасена. Поддържа, че ответникът дължи и лихва за забава върху непогасения остатък от 926,75 лева за периода от 11.08.2022 г. до 10.08.2025 г. в размер на 354,21 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и по размер. Излага доводи, че не били налице част от елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 411 КЗ и по-конкретно елементите от състава на деликта, а именно вина, вреда, противоправно поведение и причинно-следствена връзка между ПТПто и твърдените вреди. Не оспорва, че е получил регресната претенция на ищеца за възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение по процесната щета, но след внимателен анализ на доказателствата към същата установил, че е налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „ф.“, модел „п.“, с рег. № ..., поради което се дължи заплащане на половината от претендираната сума. Отделно от това претенцията на ищеца била силно завишена по размер и не отговаряла на действително причинените вреди, поради което нямало основание за уважаване на регресната претенция в пълен размер. По тези съображения заплатил сумата от 956,75 лева. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и участниците в него, като твърди, че същото не е настъпило на посоченото място и по твърдения от ищеца начин. Оспорва изключителна вина за настъпване на произшествието да има водачът на лек автомобил марка „М.“, модел „А.“, с рег. № ... и противоправността на извършеното от него деяние. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „ф.“, модел „п.“, с рег. № ..., като твърди, че същият в равна степен е допринесъл за настъпване на ПТП-то, тъй като е паркирал неправилно и с поведението си е създал опасност за останалите участници в движението, като сам се е поставил в неблагоприято положение и в опасност. На следващо място твърди, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в нарушение на собствените си общи условия и в значително завишен размер. Оспорва претенцията по основание и размер и в частта относно сторените от ищеца ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Оспорва вида и размера на вредите по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва и иска за мораторна лихва. Инвокира доводи, че поради неоснователност на претенцията за главницата, следвало да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва, тъй като последната била акцесорна. Иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) имало сключен валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №

. с период на застрахователно покритие от 09.12.2020 г. до 08.12.2021 г., по отношение на лек автомобил марка „ф.“, модел „п.“, с рег. № ...; 2) във връзка с настъпило ПТП при ищеца е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ..., по която на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил - „а.м.г.“ ООД, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 364,95 лева, а на „а.п.“ ЕООД била изплатена сумата от 1518,55 лева за доставката на авточастите; 3) към момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно водача на лек автомобил марка „М.“, модел „А.“, с рег. № .; 4) с уведомително писмо, получено от „ЗАД д.ж.з.“ АД на 22.02.2021 г., ищецът е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1883,50 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева и ответникът заплатил сумата от 956,75 лева.

Отделените за безспорни обстоятелства по делото се подкрепят и от представените писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

Представен е двустранен констативен протокол от 27.12.2020 г., в които е отразен следният механизъм на ПТП: на 27.12.2020 г. в гр. Д., около 19:30 ч., лек автомобил „М. А.“, рег. № ., се движи в района на паркинг на ул. „И.В.“ № 17“, като водачът предприема маневра за движение на заден ход, при което настъпва ПТП с паркирания зад него лек автомобил „ф. п.“, рег. № ..

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните механизма на ПТП-то и 3 причинените в следствие на това вреди са спорни, доколкото е налице наведено възражение за компенсация на вини (т. нар. съпричиняване).

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К. Р. и св.

Н. Ф..

При разпита на св. Р. се установява, че бил участавал в ПТП, като бил паркирал автомобилът си. Било 26.12. или 27.12. – по Коледа. Колата била паркирана в междублоково пространство в гр. Д. между блоковете на „И.В.“ № 11 и „И.В.“ № 15, където имало остров, където се паркирали автомобилите. На това място бил паркирал и той, като след около час и нещо се били свързали с него, че друг автомобил е ударил колата му леко. Установява, че му се бил обадил собственика на другия автомобил. Свидетелства, че бил отишъл, като били съставили протокол за случилото се. При предявяване на протокола, находящ се на л. 5 в кориците на делото сочи, че подписът до буква „Б“ е положен от него, като това бил и съставеният протокол. Изяснява, че мястото не било разчертано, но на този остров обичайно се паркирали автомобили. Имало сервизни улици, които били успоредни, като между тях имало повдигнато разстояние с плочки и трева, където можело и се паркирали автомобили.

На мястото нямало знаци, а колите се паркирали успоредно.

От казаното от св. Ф. се установява, че не помни много от случилото се, но искал да направи маневра на заден ход пред гаража му, като целял да паркира. Така бил нанесъл вреда на паркиран лек автомобил, който бил паркиран непосредствено до мястото на което се опитвал да паркира и самият той. Свидетелства, че пред гаражите било паркинг и нямало знаци, като паркирането било разрешено. При предявяване на протокола, находящ се на л. 5 в кориците на делото сочи, че подписът до буква „А“ е положен от него, като това бил и съставеният протокол. Уточнява, че със задната част на бронята му бил ударил предната част на другия автомобил, което станало докато маневрирал назад и не видял другата кола и не бил съобразил маневрата. Изяснява, че не помни какво било времето, но било тъмно, като бил изчакал доста време другия собственик, за да му каже за вредата. Инцидентът настъпил вечерта около 19:30-20:00 ч., но не помни какъв цвят е бил другия автомобил. Сочи, че бил сам в колата, поради което нямало друго лице, което да му осигури видимост.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Р. и св. Ф. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.